„От Брюксел казаха“ се превърна в авторитетен аргумент в българския политически живот


Ах, Брюксел! Tова мистично място, населено със знаещи и можещи бюрократи, които са способни да решат всичките проблеми на България! Когато Жан-Клод Юнкер потупва Бойко Борисов по рамото и го нарича „моето златно момче“, когато Франс Тимерманс го поздравява за борбата му с корупцията и организираната престъпност, когато Жозеф Дол го провъзгласява за „най-добрия държавник в Европа“, трябва да се гордеем и безусловно да им вярваме, че царят не е гол.
Когато самата Еврокомисия публикува поредния нелеп доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism, накратко CVM), чрез който трябва да оценява напредъка на България в осигуряването на съдийска независимост, борба срещу корупцията и др., трябва да се доверим на заключенията на институцията, че България най-после е изпълнила копенхагенските критерии. И не само! Европейският парламент и Съвет трябва да са спокойни, че „иновативната“ идея за постмониторингов съвет, оглавен от Екатерина Захариева и Боян Магдалинчев, ще гарантира върховенството на закона и успешната борба срещу корупцията и в бъдеще.
Брюксел като фетиш
Много сънародници са дискутирали темата за Спасителя, когото вечно чакаме у нас. В народната митология, той е или чужденец, който няма други грижи, освен благородно да помогне на България, защото е най-красивата страна, или недооценен нашенец, на когото се приписват свръхчовешки способности. Понякога, цели държави, институции и/или идеологически центрове символизират прословутото Спасение, което ни дебне, но все не ни застига.
В такава роля беше представян най-целенасочено и Брюксел в продължение на поне две десетилетия от политици и родни анализатори. „От Брюксел казаха“ се превърна в авторитетен аргумент в българския политически живот. Няма значение какви са компетенциите на автора на дадено твърдение. Няма смисъл да се изследва контекстът, включително и политическите договорки и обвързаности на европейско ниво, които са обусловили съответното изказване. Няма и логика да се анализира какво точно е казано. Щом е изразено в Брюксел, не подлежи на съмнение.
Брюкселската реалност, обаче, е по-различна от митологията.
Брюксел като място за разчистване на сметки
В началото бяха сметките – не политическите, а личните. Идеологическите кръгове около първото правителство на ГЕРБ се опитаха да превърнат Брюксел в място за разчистване на сметки на база на доноси, инсинуации и т.н. Тези хора са били напълно наясно с компетенциите на европейските институции, но в контекста на обожествяването на Брюксел в България, е очернящо да разпространиш новината, че „в Брюксел има сигнал срещу човек Х“, „Брюксел бил разследвал човек У“ и пр. Кой от Брюксел? На какво основание? Има ли въобще основание? Имат ли европейските институции правомощия за това? Няма значение! Важно е да се гърми в публичното пространство! Още по-важно е да се представи в определени среди, че Брюксел имал подозрения, защото от България бил подаден сигнал. Сигнализирането трябваше да придава тежест и непременно да вменява съмнения.
Не изключвам, разбира се, и факта, че през тези години някои хора наистина са очаквали от Брюксел да реши ключови проблеми в България – направо да ни третира като васална държава. Тази наивност продължава да личи и в отношението към Лаура Кьовеши, от която някои очаква с вълшебна пръчка да сложи край на корупцията в България. Дори да приемем, че е изключително способна, Кьовеши има ограничени правомощия. Освен това, тя ще работи с български прокурори и така наречената Европейска прокуратура ще внася делата за злоупотреби с еврофондове в родния специализиран съд.
Брюксел като легитимация на статуквото
След горчивото прозрение, че Брюксел не може да разчиства сметки, дойде нов повей – може ли Брюксел да легитимира статуквото, да служи като параван на нередностите в България? Процесът на вътрешно гниене в Европейската народна партия (ЕНП), към чието семейство ГЕРБ принадлежи, създаде предпоставки за това, а прословутият CVM, преведен на български с ПР цел като евромониторинг, се оказа идеалното оръдие – хем правителството ще рие правните основи на страната като глиган, хем Брюксел ще валидира тази дейност като напредък.
Де факто, всички инициативи, които са заклеймени от специалистите в областта на върховенството на закона като антиконституционни, са одобрени от Европейската комисия в докладите й за България – създаването на извънредно правосъдие, основаването на политическа анти-корупционна агенция (защото корупцията била извън правителството), нелепите промени в НПК, псевдо реформата на ВСС и много други. Европейската комисия поздрави и иновативния подход на г-н Цацаров да извършва вътрешни реформи в прокуратурата по свое усмотрение, без контрол. Както каза мой колега с чувство за хумор, естеството на CVM е, че България не сътрудничи, а Еврокомисията не проверява.
Брюксел като прехвърляне на отговорност
Някои анализатори започнаха да прозират, че Брюксел няма да ни помогне, защото не може, дори и да иска. Други още мечтаят, че с новия механизъм, който ще направи еврофондовете зависими от състоянието на върховенството на закона, ще настъпят големи промени в България. Блажени са вярващите – дано да е така. И все пак, грубият начин, по който ЕНП се саморазправи с френския кандидат за еврокомисар Силви Гулар само защото Емануел Макрон иска сериозни реформи в ЕС, включително и в областта на опазването на върховенството на закона, дава индикации, че ЕНП ще саботира подобни инициативи. Ако се прилагат същите „принципни“ критерии като в нашия „евромониторинг“, картината става все по-мрачна и по-тъжна.
Но в крайна сметка, ако твоята къща гори, а пожарната не идва, най-естествено е да се опиташ да изгасиш пожара по друг начин. Учи ли, наистина, неволята, когато Месиите от Брюксел не идват? Не се чуват сирени.
Колеги, цитирайте поне източника. Че копираме – копираме, но поне да сме коректни в копирането.
Колега, на челно място, до името на автора е посочено изданието ви, като източник на публикацията още в момента на отпечатването. Объркал сте си, случва се в напреганатото ежедневие, поздравления за добрия текст. Лили Христовска