Органът на Съвета на Европа предостави становище по молба на арменския министър на правосъдието
Истанбулската конвенция не изисква узаконяването на еднополови бракове и не замества концепцията за „пол“ Същевременно тя надгражда над вече съществуващите инструменти за защита от домашно насилие и насилие срещу жени, предоставя допълнителни гаранции в добавка към съществуващата национална уредба и ще бъде в голяма полза за жертвите на домашно и джендър базирано насилие.
До тези изводи стига Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) в становище, поискано от арменския министър на правосъдието за конституционните последици от евентуалната ратификация на Истанбулската конвенция.
Становището е изготвено от членовете на комисията от Албания, Чешката република, България, Швейцария и Нидерландия. Докладчикът от България е конституционният съдия Филип Димитров, член на Венецианската комисия.
За произнасянето на Комисията за демокрация чрез право на СЕ информираха от Българския хелзинкски комитет.
Съобщението:
„Анализът на комисията е изготвен по молба на арменския правосъден министър и поставя въпросите, които бяха предмет на дебат и в България през първата половина на 2018 г., когато правителството направи опит да ратифицира конвенцията. Сред тях е и централният аргумент, послужил на Конституционният съд на Република България да се произнесе за несъвместимост на конвенцията с българската конституция — че понятието джендър, употребено в текста на конвенцията, e „противно на [конституционното] разбиране за пола като биологична категория“ и тъй като чрез него „всъщност се релативизират границите на двата пола — мъж и жена като биологично детерминирани“ това води до опасност „обществото [да] загуби способността да прави разлика между жена и мъж“, което ще наруши принципа на правната сигурност.
Съгласно анализа на Венецианската комисия, тази интерпретация, повдигана като довод в арменското общество и използвана от българския конституционен съд, е необоснована (параграфи 55 – 63). Комисията намира, че е възможно тя да се дължи на неразбиране, че понятията пол и джендър означават различни концепции; едното не замества другото. Понятието за пол, съгласно становището, означава биологичните реалности, докато понятието джендър означава обществените очаквания, свързани с тези реалности. Второто не подменя първото, сочи комисията, като подчертава също така, че Истанбулската конвенция не съдържа изискване второто понятие да бъде въвеждано във вътрешния правен ред, а е инструмент за по-добро интерпретиране, разбиране и прилагане на нормите на конвенцията. Употребата на понятието джендър е насочено към тези джендър стереотипи и предразсъдъци (стереотипи и предразсъдъци за ролите на половете в обществото), които стимулират и подхранват насилието спрямо жени. Комисията дава за пример за такъв стереотип идеята, че жените са по-долупоставени от мъжете, поради което трябва да бъдат дисциплинирани чрез бой.
Съгласно становището Истанбулската конвенция ни най-малко не изхожда от разбирането, че всяко насилие спрямо жените е джендър основано, а че обществените очаквания за това какво са и какво не са мъжете и жените, както и какво трябва да се въздържат да правят, са сред причините за насилие над жените и домашното насилие. Комисията подчертава също, че традиционно на насилието спрямо жени, особено в домашни условия, е гледано като на нещо обществено приемливо.
Комисията сочи също, че определението на понятието джендър в чл. 3(c) от конвенцията само признава, че насилието над жени не изхожда само от биологичните различия между жените и мъжете, но и от „социално конструирани роли, поведения и атрибути, които дадено общество смята за подходящи за жените и мъжете“. И подчертава, че задължения да се изкоренят тези стереотипи, които водят до насилие над жените и домашно насилие, се съдържа и в чл. 5 и в по-малка степен в чл. 2 (е) от Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, която вече е ратифицирана от Армения през 1993 г., а така също и от България през 1981 г.
Комисията отбелязва също, че понятието джендър (или полова) идентичност в антидискриминационната клауза на конвенцията не изисква признаването на специални права на променилите пола си транссексуални лица и другите лица, които са избрали други начини да изразяват пола си, а само изключва възможността на тези лица да бъде отказвана защита от насилие (параграфи 64 и 65)“.
Пълният му текст е достъпен в сайта на комисията на адрес: https://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD%282019%29018-e.