DeFakto.bg DeFakto.bg
В вово тълкувателно дело Гражданската и Търговската колегии на ВКС на ВКС ще отговарят на въпроса: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“
Текстът от Закона за задълженията и договорите гласи:
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по т. д. № 2625/2018 г. на ВКС състав на Второ търговско отделение на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по делото и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос, по който е констатирана противоречива практика, съобщават от съда.
В една част от постановените по реда на чл. 290 от ГПК съдебни актове е застъпено становището, че шестмесечният срок тече от датата на падежа на всяка вноска и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на тази вноска, т. е. преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. Мотивирано е, че не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на вноски, чиито падежи вече са настъпили. Ако кредиторът не се грижи за интересите си и бездейства – нито води иск срещу главния длъжник за вноските с вече настъпили падежи, нито обявява на последния предсрочна изискуемост на вноските с ненастъпили падежи, шестмесечният срок тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа ú. Ако кредиторът не завежда иск срещу главния длъжник, но обяви на последния предсрочната изискуемост, шестмесечният срок ще тече от датата на достигане на това волеизявление до длъжника, но само по отношение на вноските с ненастъпили падежи към тази дата. По отношение на вноските с настъпили падежи към същата дата срокът тече от съответната дата на падежа на всяка една от тях.
В друго решение на състав на ВКС е дадено противно разрешение. Прието е, че с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД „законът регламентира прекратяване на поръчителството поради бездействие на кредитора по договора след падежа на главното задължение, но не с падежа на отделни анюитетни вноски“. В друга група решения ВКС приема, че шестмесечният срок тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, като за разлика от първата група решения не се прави разграничение относно вноските с настъпил и ненастъпил падеж към момента на обявяване на предсрочната изискуемост при наличие на вече падежирани вноски към настъпване на предсрочната изискуемост, явяващи се основание за обявяването ú.
