DeFakto.bg DeFakto.bg
Когато в църквата народът акламира „Недостоен!“, изборът на висш клирик спира
„Разбира се, правата на човека са права на всички граждани (като такива), зависи в каква степен се познават и уважават. В изявленията на Иван Гешев по време на избора му имаше твърде много заявки за непознаване на тези права и гаранциите, които българското правосъдие трябва да предостави за спазването им. Станахме свидетели на нападки срещу плурализма, правото на защита, презумпцията за невиновност, на посочване на лица, които ще бъдат мишени на правосъдието, на погазване на основни принципи на Конституцията. Това е много тревожно, защото по закон главният прокурор е методически ръководител на всички прокурори в страната и би трябвало да ги насочва към спазване, а не към погазване на правата на човека“. Така известният адвокат Здравка Калайджиева, български съдия в Евросъда по правата на човека в Страсбург (2008-2015 г.) коментира избора на нов главен прокурор пред БНР.
Тя бе категорична: в момента методите на прокуратурата са за всяване на страх, но страхът не може да е аргумент за налагане за законност.
След вота във ВСС, когато с 20 срещу 4 гласа Иван Гешев бе избран за следващ обвинител №1, от фондация „Български адвокати за правата на човека“ призоваха президента мотивирано да го върне на ВСС, което „напълно би изяснило отговорността на ВСС за този недостоен избор“.
Мъглата на дима и „железният юмрук“
Здравка Калайджиева коментира още:
„Президентът е изправен пред доста ограничен избор – да одобри избора на ВСС или да го върне с указ. Изборът на президента е сходен с този в църковната традиция, където не само отделни хора, но и народът може да извика: „Достоен“ или „Недостоен“! В църквата неведнъж се е случвало при акламация: „Недостоен“ изборът на митрополит, патриарх или други висопоставени свещеници да бъде спрян и поставен на обсъждане от най-висш сборен орган. Но нашата Конституция не предвижда такава възможност за избора на главен прокуро. Това не означава, че президентът мълчаливо може да се съгласи или да не се съгласи с избора на ВСС. Или ще чуе хората, извън сградата на ВСС, които са и днес по площадите. Мъглата на дима в избора на главен прокурор се изви над не една сгради още през лятото и той ни направи безпомощни, защото 11 членове на Прокурорската колегия единодушно и безалтернативно направиха заявка, че този искат за свой началник. И по шаблон това беше подкрепено с писма от почти всички представители на йерархично подчинената прокуратура по места, на ДАНС и МВР. Напомниха партийни събрания на БКП по месторабота. Не смятам, че това може да бъде лицето на прокуратурата, защото представата за железния юмрук на партията в многопартийни условия може да се превръща в бухалка на разправата с политически и икономически опоненти, атакувани с обвинения, но не и с присъда, със запори, но не с конфискации. Това не е налагане на законност, а сплашване!“
Защо трябва да ни е страх? Нима сме престъпници и не искаме върховенство на закона?!
„Огромната част от лицата, които подкрепиха тази кандидатура, са прокурори и следователи, бивши или бъдещи подчинени на този главен прокурор, както и избраници на политическата квота. Напоследък при всяко различно мнение се задава въпросът не те ли е страх. Защо трябва да ни е страх от прокуратурата, нима всички сме престъпници и не искаме върховенство на закона?! Лошото е, че методите на прокуратурата не само всяват страх, те имат за цел да всеят страх. Но не можем да мълчим, страхът не може да е аргумент за законноста, аргументът за осигуряването на законността се намира в съда и ние очакваме изправянето на виновните за престъпления пред съд. Прокуратурата обаче може да съсипе – кариери, живот, имущество“, категорична бе Здравка Калайджиева.
Какво да се прави?
„Какво да правят след едно президентско връщане е въпрос, който се решава във ВСС, дадените от тях публични заявки са да пристъпят към прегласуване на Иван Гешев. Пред президента стои само моралният избор дали да върне мотивирано защо не е съгласен или да потвърди, било с мотиви или без, избора на ВСС. Не съм убедена, че е възможна процедура пред Конституционния съд в този случай. Проблемът е в това дали някога някой ще иницира сериозна реформа, която да сложи край на хегемонията на прокуратуратара и методите, с които тя се ползва, включително безнаказаност, защото по закон те се ползват с имунитета на съдиите, макар да не издават окончателни решения“, каза известната юристка.
