DeFakto.bg DeFakto.bg
„Рамково решение 2005/212 / ПВР от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на свързани с престъпността доходи, инструменти и имущество не изключва производство за конфискация, като тези, които са висящи пред националния съд, когато тези производства не са „във връзка с престъпление “ и техният въпрос не зависи от наказателна присъда “. Това е заключението на генералния адвокат в Съда на ЕС Елинор Шарпстън по „българско“ преюдициално запитване.
През март миналата година съдия Катерина Енчева от СГС спря делото за гражданска конфискация по искове на КПКОНПИ срещу Цветан Василев и 27 физически и юридически лица.
В преюдициалното й запитване до Съда на ЕС в Люксембург бяха формулирани шест въпроса.
- Дали европейското законодателство, което казва, че държавите трябва да въведат „минимални правила за обезпечаването на имущество с оглед евентуална последваща конфискация“, трябва да се тълкува като даващо право на държавите-членки да приемат правила за гражданска конфискация, неоснована на присъда?
- Дали е в съзвучие с европейското законодателство тълкуването на българския закон, че е достатъчно единствено образуването на наказателно производство срещу едно лице, за да се инициира и проведе процедура по гражданска конфискация срещу него?
- Допустимо ли е европейското законодателство в тази област да се тълкува разширително?
- Следва ли правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че само въз основа на несъответствие между стойността на имуществото и получените законни доходи на лицето може да се отнеме имуществено право като придобито пряко или косвено от престъпление, без да е налице влязла в сила присъда, установяваща, че лицето е извършило престъплението?
- Следва ли правото на Съюза да се тълкува като уреждащо конфискация на имущества на трети лица като допълнителна или алтернативна мярка на пряката конфискация или като допълнителна мярка на разширена конфискация?
- Следва ли правото на ЕС да се разбира като гарантиращо и прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда?
През април тази година друг съдия от СГС отправи нови 7 въпроса към Съда на ЕС по повод гражданската конфискация у нас и спря производството срещу бившия шеф на клиниката по дерматология на ВМА Мирослава Кадурина и съпруга й Бойко Илиев до произнасянето на СЕС. Проф. Кадурина бе обвинена за използване на служебното положение и длъжностно присвояване в едно дело с покойния вече шеф на ВМА ген. Стоян Тонев. Новите питания са включително за минималните стандарти, презумпцията за невиновност, замяната на „разумното предположение“ за престъпен произход на имуществото с „презумпция за противоправност“, единствено на базата на установени разминавания над определен предел при имотните проверки на КПКОНПИ.
А междувременно след тълкуване на ВКС, че при свалени обвинения и оправдателна присъда гражданската конфискация е невъзможна, парламентарното мнозинство експресно гласува законови поправки, които зачертаха казаното от върховните съдии.
Заключението на генералния адвокат Елинор Шарпстън е по първото дело, образуване по питането на съдия Енчева. Българският магистрат поставяше въпросите за съответствие на нормите на нашия конфискационен закон с Рамково решение 2005/212 / ПВР и с Директива 2014/42 / ЕС.
Генералният адвокат се произнася само за Рамковото решение, тъй като срокът за транспониране на директивата е бил до 4 октомври 2016 г. и дотогава тя няма пряко действие, а делото за конфискация срещу Цветан Василев и останалите е от март 2016 г. Нейното заключение не е решаващо за Съда на ЕС, чието произнасяне се очаква.
Рамковото решение въвежда задължението за държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да позволят конфискация на средства и средства от престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от една година. Като конфискацията е дефинирана като „наказание или мярка, постановена от съда след производство във връзка с престъпление или престъпление, което води до окончателно лишаване от собственост“.
Директивата „установява минимални правила за замразяване на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация и конфискация на имущество по наказателни дела“. И определя конфискацията като „окончателно лишаване от имущество, постановено от съд във връзка с престъпление“. Разпорежда и че „когато конфискацията въз основа на параграф 1 не е възможна, поне когато такава невъзможност е резултат от заболяване или укриване на заподозряното или обвиняемото лице, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят конфискацията на помощни средства и постъпления в случаите, когато е образувано наказателно производство по отношение на престъпление, което може да доведе до пряка или косвена икономическа изгода и такова производство би могло да доведе до наказателна присъда, ако заподозряното или обвиняемото лице е било в състояние да се подложи на изпитание “.
Какво казва генералният адвокат?
Очевидно е, че разглежданото производство пред националния съд не е „наказателно производство“, както не е и производство „във връзка с престъпление или престъпления“ по смисъла на Рамковото решение, заявява Елинор Шарпстън. Става дума за гражданскоправни производства, различни от системата за конфискация по наказателни дела, които се водят отделно и независимо от наказателното производство и за конфискацията няма значение дали обвиненията ще бъдат доказани, пояснява тя. „Такава система за конфискация е извън обхвата на рамковото решение“, категоричен е генералният адвокат.
Според нея обаче не може да се заключи, че разпоредбите на Рамковото решение изключват възможността държаните-членки да прилагат и друг режим на конфискация и не изключва воденето на производства, които не са свързани с престъпление и изходът им не зависи от наказателна присъда.
