Едничката реплика на Боян Новански за „три дисциплинарни дела“ не е аргумент
Съдийската колегия на ВСС незаконно, извън правилата е понижила оценката за работата на известната съдийка Мирослава Тодорова. Това окончателно решиха Георги Георгиев, Тодор Тодоров, Стела Динчева (докладчик) от Върховния административен съд. И задължиха кадровиците отново да се произнесат по казуса, този път по същество.
Ресорната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК) бе оценила работата на Мирослава Тодорова като отлична, макар и не за пълно 6. Предлаганата от КАК оценка бе от 94 точки при максимални 100, отчитайки включително констатирани забави в произнасянията. В атестациите обаче се вземат и предвид и ред други критерии, включително ниво на правните познания и тяхното прилагане в правораздаването.
Въпросът три пъти влизаше за гласуване в Съдийската колегия на ВСС, но и трите пъти отличната оценка не събираше нужното мнозинство от 8 „за“. На 16 юли, при четвърти опит кадровиците промениха оценяването на 89 точки и така свалиха атестацията с една степен надолу – вместо „много добра“ на „добра“. Стана по предложение на Боян Новански, който каза, че Тодорова „има три дисциплинарни дела с наказания и все за забавени производства“. И, освен че сбърка бройката на делата – те са две, пропусна най-важното – отдавна са заличени по давност и, съответно, не могат да са аргумент. (Трето и четвърто е, е гласуваното по едно от тях уволнение за Тодорова от по-предния ВСС безпрецедентно извади съдиите на уличен протест).
В същия ден в почти пълен отличник, с 98 точки бе произведена друга съдийка от СГС Петя Крънчева, с висящо дисциплинарно дело включително за подправяне на протоколи, и с неприключващо 10-а година на първа инстанция дело срекщу Валентин Димитров (Топлото). Сравнението избоде очите. Атестацията е основна при кариерното израстване на магистратите.
Решението на ВАС:
Решението на Съдийската колегия е постановено в нарушение на административно производствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено.
Решението, с което е приета комплексна оценка от атестирането „ДОБРА“ 89 точки на съдия М. Тодорова представлява индивидуален административен акт и следва да съдържа фактически основания за издаването му в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Като индивидуален административен акт това решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а този контрол без излагане на фактически основания в него е невъзможно да бъде осъществен.
Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на Върховния съд, „изискването за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите – страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. Значението на изискването за мотивите е такова, че неизлагането на мотиви към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта“.
В конкретния случай видно от протоколите от заседанията на СК на ВСС проведени на 25.06.2019 год., на 02.07.2019 год. и на 09.07.2019 год. при гласуването не е имало въобще изказвания, както в подкрепа на изготвената оценка на съдия Тодорова от КАК, така и против тази оценка. На заседанието проведено на 16.07.2019 год., когато за четвърти път е подложена на гласуване оценката изготвена от КАК също не е имало изказвания „ПРОТИВ“, но отново не се постига необходимоно мнозинство и не се взема решение. Едва тогава членът на ВСС Новански прави ново предложение за приемане на оценка от атестирането на съдия Тодорова. Мотивът му обаче за това предложение е „да не стане същото като предишната ситуация“. Б. Новански предлага да се отнемат точки по три критерия и в крайна сметка оценката от атестирането, която да получи съдия Тодорова е „Добра“ 89 точки, вместо „Много добра“, както е предложила КАК. Мотивите на Новански по така направеното предложение се изразяват в следното: „На базата на това, че съдия Тодорова има три дисциплинарни дела с наказания и всичките са били със забавени произовдства ….“.
Настоящият състав на ВАС намира, че така изложеното не съставлява мотиви към административния акт. Нито в преписката по издаване на обжалвания акт, нито в съдебното производство са представени доказателства във връзка с твърдяните три дисциплинарни дела, наложени по тях наказания, както и доказателства заличени ли са по давност същите ли не. Доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК е върху административният орган, който трябва при пълно и главно доказване да установи съществуването на фактическите основания посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неизпълнението на задълженията по чл. 170, ал. 1 от АПК от страна на административния орган води до извода, че процесното решение е издадено без да са посочени конкретни фактически основания, което следва да бъде разгледано като липса на мотиви при постановяване на акта.
Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол следва да бъдат инкорпорирани в самия акт като изрично се посочат в него или съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ се приобщят други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни или подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на ефективен правораздавателен контрол за законосъобразност от съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие при издаване на акта, с който е приета комплексна оценка от атестирането на съдия Тодорова.
Посочването единствено и само на критериите, от които се отнемат точки без излагането на съображения във връзка с конкретното намаляване с определен брой точки не изпълнява вмененото задължение за извършване на аналитична дейност при оценяването съобразно предвидените критерии. Не посочването на фактическите основания дали основание за издаване на оспореното решение съставлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт предвидено с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна. За да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съгласно чл. 146, т. 3 от АПК да представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, то нарушението следва да е засегнало правото на защита на лицето или да е довело до неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. В случая е намалена количествената оценка с пет точки и това води до промяна в комплексната оценка от „много добра“ на „добра“, което изисква по задълбочена проверка и мотиви на работата на атестирания магистрат. Такава преценка в случая обаче не е извършена.
Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и върнато на органа за разрешаване на въпроса по същество при съобразяване на мотивите в настоящето решение.