DeFakto.bg DeFakto.bg
Кой назначава главния прокурор?
Необходима е конституционна промяна за избора на Обвинител №1
Петър Обретенов, адвокат
Според ч„л.129, ал.2 от Конституцията главният прокурор се назначава от президента на републиката по предложение на ВСС.
Това съотношение между прерогативите на двете институции, което би могло да има допирни точки с правното понятие споделена компетентност е в съответствие с конституционния статус на българският президент, който, за разлика от други президенти на парламентарни републики, е пряко избран от суверена, олицетворява единството на нацията и е призван да бъде върховен арбитър между уредените с конституцията законодателна, изпълнителна и съдебна власти и институциите, с които те се осъществяват.
Как се вписва тази конституционна уредба в ситуацията породена от избора от ВСС на Иван Гешев за главен прокурор и направеното незабавно предложение до президента да го назначи?
Съзнавайки изключителната тежест и значение, която има по конституционната уредба / и са допълнително придобили в процеса на приложението им /, поста на главния прокурор на републиката, президентът, още преди стартирането на процедурата по чл.173 от ЗСВ / за избор от ВСС /, си позволи една безпрецедентна инициатива, непредвидена в закона : направи консултации с широк кръг от държавни институции, адвокатурата, представители на юридическата общност, вкл. и университетските среди, както и на неправителствени организации, за де се изясни на какви критерии трябва да отговаря личността номинирана за този пост. С този си ход президентът даде заявка, че ще бъде активен участник в процедурата по избор на главен прокурор, поради което трябва детайлно да бъде запознат с профила на личността заемаща тази длъжност, като същевременно непосредствената цел беше препоръките от тези консултации да се имат предвид и при избора предстоящ да се извърши от ВСС.
Процедурата, предвидена в чл.173 ЗСВ, предвижда да бъдат номинирани най – малко от трима членове на прокурорската колегия на КАНДИДАТИ за избор на главен прокурор.
Прокурорската колегия обаче излезе с единствена кандидатура, която беше одобрена с 20 за и 4 против гласа и незабавно предложена на президента, за да издаде указ за назначаване.
. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че твърдо подържа тази кандидатура и ще я прегласува даже ако президентът откаже да назначи Гешев. Това, по всичко личи, се споделя от тези членове на съвета, който одобриха кандидатурата на Гешев.
Как се вписва в принципите на конституционните норми, уреждащи статуса на президента и на ВСС това положение?
Както подчерта колегата Екимджиев, то превръща президента в прост регистратор на решението на ВСС, Това не е в съответствие с точния смисъл и духа на конституционните разпоредби, които определят посочената по–горе роля на президента в българския конституционен модел.
В конкретния случай се стигна до един безусловно неприемлив, от гледна точка на духа и смисъла на конституционните принципи уреждащи правния статут на президента и на ВСС, резултат., Изявлението на сегашния главен прокурор, както и на други членове на ВСС, че ще подкрепят номинацията на Гешев, дори и президентът да откаже да издаде указ за назначаването му, са равносилни на ултиматум към него да се откаже от собствена, суверенна преценка на предложената кандидатура – това би било едно безполезно действие. Дава ли си сметка Цацаров, че с това си изявление той накърнява престижа на президента и го поставя в унизителното положение да не може да изрази собствено мнение за един акт, под който трябва да стои неговия подпис?
Елементарното изискване за уважение към държавния глава задължава главния прокурор и останалите членове на ВСС да се въздържат от такива предварителни изявления. Евентуалното мотивирано несъгласие на президента с предложението на ВСС би следвало да подлежи на нова преценка от членовете на ВСС, отделно и независимо от съображенията, поради които те са предложили този кандидат. Този път те трябва да разискват върху мотивите на президента, да преценяват тяхната основателност, а не да прегласуват първоначалното си предложение с преповторение на първоначалните си съображения. Те трябва да оборят мотивите на президента и онези, които не са съгласни с него трябва да изложат убедителни доводи.
Процедурата за какъвто и да е избор изисква състезателност, която да даде база за сравнение между качествата на предложените кандидати. Както изтъкват и други автори, етимологично и същностно, изборът е състезание поне между двама кандидати. Избори с единствена листа имаше при един режим, който е отречен с Конституцията от 1991 г. Затова, законът употребява множествено число – кандидати. Възражението на поддържащите номинацията на Гешев е, че вече има прецедент – изборът на Борис Велчев през 2012г. Според нашето позитивно право обаче с прецедент не се създава подлежаща на изпълнение законова норма. Освен това, ситуацията при избора на Велчев и настоящия – на Гешев е диаметрално противоположна. При избора на първия нямаше съмнения и възражения за професионалните и нравствени качества на кандидата / ако имаше възражения – те бяха от съвсем друго естество /. Сега положението е съвсем различно. Качествата на кандидата са предмет на ожесточен спор, който разделя не само юридическата гилдия, но и обществото. Сам, със своите отговори, Гешев раздели обществото н свои и врагове и си позволи недопустими за един магистрат, който по закон трябва да бъде политически неутрален, нападки срещу политически партии, медии и неправителствени организации и по думите на члена от съдийската квота на ВСС Красимир Шекерджиев ще произведе много войни и ще създаде още по – голям проблем. Президентът не може да не държи сметка за този факт. Конституцията го задължава. Той олицетворява единството на нацията и този конституционен императив го задължава да не допуска действия и актове, които накърняват това единство. Този императив е безусловно и достатъчно, само по себе си, основание той да не одобри тази номинация.
Независимо от това, налице са много добре аргументирани становища на авторитетни институции и юристи, правозащитни организации и граждански сдружения, според които предложения кандидат за главен прокурор не отговаря на високите изисквания за този пост, които бяха очертани и по време на предварителните консултации проведени от президента. В рамките на настоящето ми изложение не е необходимо да ги преповтарям. Бих посочил само едно: как този кандидат ще осъществява правото си да сезира КС за тълкуване на конституционните норми засягащи основните права на гражданите, правото на сдружаване и ролята на гражданските сдружения в обществения живот, разделението на властите и независимостта на съда, ролята на политическите партии като основа на плурализма в политическия живот, както и други съществени конституционни принципи, респ. да атакува приети от НС закони които са в противоречие с тях, след като в много от отговорите си при изслушването му стана ясно, че той не само е очевидно неподготвен в тази материя, но демонстрира стремеж да ги нарушава. Дори в рамките на тясната специализация, в която има професионален опит – наказателното съдопроизводство, той допусна груби нарушения на процесуални норми, за което направи едно полупризнание във връзка с незаконните действия при ареста на Иванчева.
При създадената ситуация президентът е изправен пред трудна дилема. Има сериозни аргументи той да не одобри избора на Гешев, но, също така, съвсем вероятно е неговото вето да остане глас в пустиня – да бъде прегласувано При това развитие, той ще трябва да назначи за главен прокурор личност, към която е изразил отрицателно отношение или най – малко – резерви относно качествата му да заеме този пост. Това не само накърнява неговия престиж към момента, в който подписва един указ със съдържание противно на неговата воля. Този факт създава предпоставки за бъдещи конфликти или най – малко – за липса на синхрон в отношенията му с главния прокурор, което не е добре за държавата.
Тази ситуация е резултат от една несъвършена конституционна уредба, която с право някои автори, като проф. Пламен Киров, приемат като „ твърде спорна, и то до степен да се постави под съмнение нейният смисъл”[1]. Процедурата за избор и назначаване на тримата най – висши магистрати много напомня за поделената компетентност, по терминологията използвана от проф. Киров, или съвместна компетентност, по терминологията използвана от КС[2], която се отнася за някои прерогативи на президента, които той упражнява съвместно с Министерския съвет. Пример в това отношение е назначаването и освобождаването от длъжност на дипломатическите представители / чл.98, т.6 КРБ /, което е също резултат от сложен фактически състав: предложение на МС и последващо издаване на указ на президента за назначаването им Реализирането на подобни назначения изисква консенсус между двете институции. [3]Аналогия с назначаването на висшите магистрати обаче не може да се направи, доколкото съществува изричния текст на чл.129, ал.2, изр.2, съгласно който президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение. Спор може да има само относно характера на това „ повторно направено предложение”. Може ли то да бъде с идентично съдържание, за същия кандидат? Този въпрос е свързан с характера на процедурата по избор: изисква ли тя номинирането на повече от един кандидат, за да се осигури състезателност и сравнение между качествата на отделните кандидати? Положителният отговор би дал възможност на ВСС да посочи, измежду няколкото предложени, повторно такъв кандидат, който отговаря в по – голяма степен на изискванията, които президентът поставя към профила на кандидата.
Подобно разрешение би хармонирало на съвместната роля на президента и ВСС в тази процедура и би елиминирало явно неприемливата и унизителна за държавния глава роля да бъде прост регистратор на решението на ВСС, която е в противоречие с конституционния му статус на върховен представител и обединител на нацията – арбитър между властите. Проф Пламен Киров, след като констатира много спорния характер на процедурата по избор на най – висшите магистрати предвидена в чл.129, ал.2 КРБ, предвижда, че изхода „може да се развие в две посоки”: или да остане изключително правомощие на ВСС или последният да не може да прави повторно предложение „ с идентично съдържание”[4]. Но за последното, според автора, се изисква конституционна промяна. Мисля, че по отношение на този негов финален извод, може да се дебатира: конституционна промяна или тълкувателно решение на КС? Този дебат би бил много съдържателен и интересен за изясняване на хибридния модел, по който е се упражнява властта по волята на суверена – българският народ, чрез предвидените в конституцията институции: президент, парламент, МС, ВСС, и по – конкретно за приложението на принципа за разделението на властови правомощия между тях, който включва и системата за взаимен контрол и възпиране / / ckecks and balaces /, която пък изключва монополизирането на една държавна функция от всяка от тях.
Президентът би могъл да направи искане до КС за тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал.2 пр.2 КРБ както преди евентуалния си отказ да назначи Гешев, така и след повторно направеното предложение за същия. При първия вариант той не е длъжен да изчака произнасянето от КС / макар че би могъл – не е обвързан със срок /, но неговото действие би могло да изиграе ролята на контрапункт спрямо ултиматума, пред който е изправен при създадената ситуация. При втория вариант той ще изчака решението на КС и ще се съобрази с него.
Изложеното дотук е само опит за теоретичен анализ. Какво е мнението на президента за пригодността на Гешев да заема поста главен прокурор, както и за процедурата, която му налага да се съобрази с номинацията на единствен кандидат, тепърва ще разберем. За всички е ясно, особено след разменени реплики с премиера, че решението ще има силен политически привкус. Но, каквото и да бъде то, налага се извода, че персоналните проблеми до голяма степен са свързани с институционално неограничената власт, с която разполага всеки избран на този пост – опасност за злоупотреби с нея. Изборът на кандидат, за който има основателни съмнения, че ще създаде проблеми в тази посока, вещае тази опасност да се превърне в реалност. Ето защо, настоящият спор и обществените реакции около избора на Гешев, трябва бъдат осъзнати като необходимост от конституционна промяна за статута на главния прокурор, която да премахне този модел, останал от епоха, която беше отрицание на правова държава.
