DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов, адвокат
Навръх знаменателната в българската история дата 9 септември, Главният прокурор хвърли бомба в публичното пространство с обвинението в шпионаж на Николай Малинов, председател на Движение „Русофили” и част от неговото ръководство, в полза на две руски организации: „Двуглав орел“ и Руския институт за стратегически изследвания /РИСИ /, оглавяван от скандално известния в България генерал Решетников. Целта на шпионската дейност е била висока: да се промени геополитическата ориентация на България чрез създаване на партия, НПО – та, телевизия, придобиване на предприятия от военнопромишления комплекс, прехвърляне на половин милиард евро от КТБ на руския олигарх Малофеев и пр. Малинов беше привлечен към наказателна отговорност по чл.105 от НК, първоначално – арестуван, а след това – освободен срещу 50 000лв. парична гаранция и забрана да напуска страната. На генерал Решетников беше наложена забрана да посещава България за срок от десет години. В цялата показна акция с арести и претърсвания дейно участие взе и номинираният за главен прокурор Иван Гешев.
Още от самото начало, сериозни анализатори и юристи прецениха, че това е поредният кьорфишек на прокуратурата, предназначен за вътрешнополитическа / а може би – и за външнополитическа / употреба. Създаването на партии, НПО –та, придобиването на телевизионни канали, на предприятия, даже и от военнопромишления комплекс, не са престъпления в една демократична, правова държава. Те могат да се нарекат с малко остарялото понятие идеологическа диверсия и по – съвременното: хибридна война. Какви доказателства има прокуратурата за финансирането от руска страна на такива дейности, остана следствена тайна.
Изминаха почти два месеца и забравихме какво ще излезе от цялата тази патърдия. Но не щеш ли – бомбата била със закъснител: състав на специализирания съд разреши на Малинов временно, от 1 до 5 ноември, да замине за Русия. Той се озова там не като турист, а като личен гост на президента Путин, награден беше с орден за приноса му „за делото на единството на руския свят” и за дружбата между нашите народи, срещна се с Малофеев, а с Решетников даже сподели руска баня.
Всичко това можеше да мине като проява на руското гостоприемство, ако не бяха изявленията на говорителя на президента Путин Дмитрий Песков: жестът на награждаването „ по никакъв начин не може и не трябва да е причина за някакви последствия” за Малинов
И типично по руски, следва нещо определено заплашително:
„ …. това би имало твърде пагубни последици.” ТОЧКА!
. Ами сега? Мечка ще ни гази, ако Малинов евентуално бъде осъден за шпионаж. Заплашен е суверенитетът на държавата. Всяка държава има суверенното право да разследва и наказва всички престъпления, извършени на нейната територия / чл.3 НК / и това важи в пълна степен за българските граждани, какъвто е Николай Малинов. Но заплахата от една суперсила е нещо реално.
Заплахата, изречена от Песков, е не само недопустим ултиматум към българската правосъдна система – да се откаже да има собствена преценка за съставомерността на повдигнатите обвинения. Тя е обида за нашето национално достойнство. Министерството на външните работи, след като протестира пред Макрон за изказването му за българските бандитски нелегални канали, трябва не просто да изпрати протестна нота, но да предприеме рязък политически демарш в защита на суверенитета на България.
Цялата тази срамна ситуация е резултат от действията на хора, които се чувстват безотговорни. Сипят с лека ръка обвинения, за които има основателни съмнения, че имат политически подтекст, без да държат сметка за последиците, които те имат спрямо личности, институции и държави.
Евентуалното отпадане на обвинението или оправдателна присъда ще се приеме не само у нас, но и в чужбина със снизходително разбиране, че сме действали под натиск, като държава, която не се е отърсила от васалните отношения на близкото минало.
Ако искат да измият срама и позора, лепнат на България, Цацаров и неговият заместник – Гешев трябва да докажат обвинението, което са повдигнали срещу Николай Малинов. В противен случай, трябва да подадат оставки, защото тяхната професионална съдба е несравнима с честта и достойнството на България като суверенна, европейска държава.
Редакцията на Де Факто е готова да публикува и други мнения по темата.
