Нужна е законова промяна, която да предвиди таван на срока, заявява работна група на ВСС
При подаване на оставка съдията сам определя срока на своето предизвестие, законът въвежда единствено минимален срок (1 месец), но не поставя никакво изискване за неговия максимум. А Съдийската колегия не може, по пътя на тълкуването, да въведе „таван“ за предизвестието, подобно решение ще е нищожно. За преодоляване на проблема са нужни изменения в Закона за съдебната власт.
Това единодушно заявяват членовете на специално излъчена работна група на колегията- Георги Чолаков, Атанаска Дишева, Вероника Имова, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев. Становището им е в дневния ред на Съдийската колегия утре.
Проблемът с оставките на съдии е особено актуален от средата на годината, когато кадровиците дълго не се събираха, а после умуваха кога и при какви условия могат да освободят от длъжност бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов (вече избран за член на Столичния общински съвет от листата на Демократична България) и му поставяха все нови условия, докато най-накрая приеха оставката. По този повод нееднократно им бе напомняно и решението на Конституционния съд, че оставка на магистрат се гласува безусловно и условия не могат да се поставят.
Конкретно до създаването на работната група обаче се стигна по друг казус – на съдия Бисерка Памукова от Софийския районен съд, подала молба за освобождаване, считано от 3 февруари 2020 г. Дългият срок на предизвестието си тя бе определила заради многото ненаписани дела. А кадровици възроптаха, че това е твърде много време и заподозряха, че няма гаранции дори и до февруари съдията да си изпише делата.
По въпроса за оставките Законът за съдебната власт предвижда:
Чл. 165. (2) Съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при подване на оставка. Чл. 166
Съдийската колегия няма възможност да изработи правила в случаите на освобождаване на съдии от длъжност при подаване на молба, които да въвеждат срок на предизвестието. С такива права колегията би създала правило за поведение, което ограничава правото на всеки съдия самостоятелно да определя срока на своето предизвестие по чл. 166. Въвеждането на срок за предизвестие може да стане единствено с изменения в ЗСВ, категорична е работната група.
Съдийската колегия не може да вземе и принципно решение по тълкуването и прилагането на чл. 166, сочат петимата кадровици. И се позовават на произнасянето на петчленен състав на ВАС, който обяви за нищожно решението на Съдийската колегия по тълкуването и пралагането на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В решаващите мотиви на съда изрично е посочено, че колегията може да мотивира актовете си във връзка с конкретно прилагане на закона, но не може да взема принципни/общи решения по отношение на неограничен брой адресати за конкретни хипотези, предвидени в ЗСВ, като израз на воля по тълкуването и прилагането им, напомнят Чолаков, Дишева, Имова, Керелска и Шекерджиев.
Единственият изход за законосъобразно решаване на проблема с определянето на прекомерно дълги срокове на предизвестията, според тях, е иницииране на законодателни промени в разпоредбата на чл. 166.
Недопустимо е да се променят правила при висящ конкурс
Работната група се произнася и по друг казус, поставен по повод конкурс за преместване в гражданските отделения на окръжните съдилища.
Кадровиците бяха сезирани от конкурсната комисия заради наличието на кандидати, които никога досега не са били граждански съдии, а трябва да се оценяват по същите правила, като останалите кандидати, правораздавали в тази материя.
Работната група заявява, че действащата нормативна уредба – ЗСВ и Наредбата за конкурсите, не предвижда възможност конкурсната комисия да въведе допълнителен механизъм за оценка на онези кандидати в конкурсите за преместване, които желаят да сменят материята, в която правораздават. По аналогия не може да се прпиложи и правилото на ЗСВ за полагане на писмен изпит, тъй като то е за промяна на длъжността (желание на прокурор да стане съдия и обратното), а не на материята. При вече обявен и тръгнал конкурс СК не може да въвежда допълнителни критерии, затова комисияа трябва да оценява делата на кандидатите по общите за всички правила.