Течът на лични данни на милиони граждани след пробива на системата на НАП през лятото доведе до първите граждански искове.
През октомври над 150 души заведоха колективен иск срещу Националната агенция за приходите в Административен съд – София-град. От съда обаче разделиха исковата молба на 157 дела, с мотива, че това е в интерес на ищците. Всеки от исковете е за по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди заради разкриването на конкретните лични данни. А адвокати, внесли искове, обясниха, че като граждани са пострадали от теча на лични данни, тъй като се е появила възможността някой недоброжелател да ги използва и по този начин да навреди.
Сега Административният съд в Добрич е образумал първото си такова дело по иск на гражданин от Каварна, който също претендира 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, съобщи в. „Сега“. Процесът е насрочен за 25 ноември. А адвокат Николай Хаджигенов, който бе призовал колкото се може повече граждани да заведат дела срещу НАП, е коментирал, че към момента над 20 души са заявили готовност да участват в подобен колективен иск.
Правото на иск произтича директно от еврорегламента за защита на личните данни GDPR, с пряко действие в държавите от ЕС, включително у нас. По правилата на регламента всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на Регламента, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди.
Отделно Комисията за защита на лични данни установи нарушение и наложи на НАП глоба от 5,1 милиона лева.
А специализираната прокуратура повдигна обвинения за кибершпионство срещу собственика и служители на „ТАД груп“, на няколко пъти публикува „доказателства“ срещу „шпионите“, като устно обвинител бе илюстрирал опасността им с факта, че искали да хакнат и поличавната система пред парламента, да обливат с вода високи гости и така да клатят държавата. После се оказа, че пръскачките пред НС са на ръчен режим.