DeFakto.bg DeFakto.bg
Единодушно, с 11 на 0 гласа, Съдийската колегия реши да поиска от парламента автентично тълкуване на разпоредба от Закона за съдебната власт.
Конкретно на чл.233, ал. 6, изречение второ, където са регламентирани бонусите за спецправосъдието.
Текстът на чл. 233, ал. 6 ЗСВ гласи:
Дотук се стигна, след като на днешното си заседание кадровиците изпаднаха в разнобой по въпроса за критериите за допълнителните възнаграждения в специализираните структури и най-вече дали и за тях важи правилото те да зависят от степента на натовареност, както е за „обикновените“ съдилища. Поводът бе обсъждане на „Правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността на съдиите и съдебните служители в Специализирания наказателен съд и в Апелативния специализиран наказателен съд за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения по чл. 233, ал. 6 и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт“.
Такива правила – за спецпрокуратурите и служителите в тях, вече бяха гласувани от Прокурорската колегия.
Съдийската колегия обаче отложи приемането на своите правила, с 10 „за“ срещу 1 „против“ – Георги Чолаков.
Бонусите за спецправосъдието скандално бяха предложени между първо и второ четене от депутати и гласувани от мнозинството в НС в края на 2017 г. Случи се въпреки възраженията и от страна на кадровици, че това ще доведе до напрежение в съдебната власт, заради нееднаквия режим на материално стимулиране.
По правилата е работила една и съща група във ВСС – и за спецпрокурорите, и за спецсъдиите. Нейни членове от кадровиците са били Боян Магдалинчев, Боряна Димитрова, Даниела Марчева (Съдийска колегия) и Пламена Цветанова и Калина Чапкънова (Прокурорска колегия) плюс ред спецмагистрати и служтели.
В проектоправилата за специализираните съдилища, както и при прокурорите, са предложени основно количествени критерии за определяне на допълнителните възнаграждения, като брой разпределени, разгледани и решени дела, брой и продължителност на съдебните заседания по делата, брой обвиняеми/подсъдими, спазване на процесуалните срокове, на етичните правила и прочее.
Предложена е точкова система за оценяване, като максимумът за редовите съдии е 80 точки, а за шефовете – 90 точки.
Както и че работата на спецсъдиите – първоистанционни и апелативни, ще се оценява от комисия, избрана от Общото събрание. Комисия, но към апелативния спецсъд, ще оценява председателя на първоинстанционния спецсъд. А шефът на апелативния специализиран съд ще получава оценката си от председателя на ВКС.
Още при старта на обсъждането Лозан Панов заяви принципно несъгласие с критериите за резултатност. Той обяви: „Съдът не правораздава резултатно, а справедливо и безпристрастно“. Панов определи като смущаващ и предлаганият различен подход при оценяването на спецсъдиите и на председателя, както и че няма предвиден ред за обжалване.
Боряна Димитрова постави въпроса за равни условия за допълнителното стимулиране в съдилищата.
После стана ясно, че макар да е била излъчена за член на работната група, Боряна Димитрова не е успявала да участва в нейните обсъждания, както и Даниела Марчева. А проектът не им е предоставен предварително.
Впоследствие дебатът зави в посока дали законодателят изрично е разграничил критериите за бонуси за „обикновените“ и специализираните съдилища и, съответно, дали критерият за натовареност важи и за „спецовете“. Магдалинчев бе категоричен – разграничени са. За това от 2018 г. има правила за допълнителното стимулиране в „обикновените“ съдилища.
Лозан Панов предложи отлагане.
А после колегията реши да поиска автентично тълкуване на текста от парламента. Което надали ще е пречка дотогава бонусите в спецправосъдието да се изплащат.
Съдийската колегия гласува и двете предложени й от друга работна група решения – за предизвеститята при подаване на оставка и оценяването в конкурс за преместване при смяна на материята.
По въпроса за максималния срок на предизвестие при подадена оставка Вероника Имова каза, че в законовите промени, които тепърва ще се изготвят, би трябвало да се приложи режим като в КТ – максимумът да е 3 месеца.
