DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд излезе с първо произнасяне по казуса „Полфрийман“, но не по същество.
С определение от 4 ноември, публикувано вече на страницата на ВКС, върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов, Надежда Трифонова отхвърлят искане на адвоката на чужденеца Калин Ангелов за поправки в протокола от единственото проведено съдебно заседание на 7 октомври. Тогава казусът бе обявен за решаване.
Кога обаче тримата от ВКС ще се произнесат по същество по искането на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на производството по влязло в сила определение и отмяна на постановеното от Софийския апелативен съд условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, изобщо не е ясно. В същото искане Цацаров бе настоял и за връщане на чужденеца зад решетките до окончателното решение на ВКС. По това настояване върховните съдии също мълчат.
Сред правниците почти няма спор – определенията по условно предсрочно освобождаване не подлежат на преглед по реда на възобновяването и искането на главния прокурор е недопустимо. Това косвено бе потвърдено и от депутати от управляващите, инициирали нарочни промени в НПК след гръмването на „Полфрийман“. Юристи са категорични и в друго – обявяването на искане за недопустимо не е сред казусите от фактическа и правна сложност и не изисква месеци умуване. Но съставът на ВКС явно е на друго мнение.
След определението на Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева от САС, впрочем, скандалите се заредиха един след друг. Дотам, че над 300 съдии от страната излязоха с обръщение към гражданите срещу обругаването на магистрати. Но, след препращане от Съдийската колегия на ВСС, Инспекторатът започна проверка срещу двама от съдиите – Калпакчиев и Иванова.
Ситуацията със самия австралийски гражданин Джок Полфрийман също се „оплете“ в абсурдни процедури. Дотам, че в един момент спрямо него имаше както заповед за експулсиране от страната (която по принцип се изпълнява незабавно), така и забрана да напуска България и въдворяване в центъра в Бусманци.
В момента чужденецът вече е извън Бусманци, но спрямо него продължава да действа мярка по Закона за чужденците, забраняваща напускането на страната. Заповедта за експулсиране обаче също не е отменена. А, след определението за условно предсрочно освобождаване, той би трябвало безпрепятствено да мине границата. Драмата бе задълбочена и след отнемане на австралийските лични документи, донесени на Полфрийман от дипломати. Казусът създаде и напрежение между България и Австралия.
Създава се впечатлението, че съставът на ВКС не се произнася в очакване на… Хипотези се лансират всякакви – на приемането на проекта, внесен от депутати от ГЕРБ (но по него няма активност), на проверката на Инспектората дали съдиите от САС не са били в конфликт на интереси (понеже са имали служебни контакти с БХК), на…
Що се отнася до определението на ВКС по искането на адвокат Калин Ангелов, ето цитати от него:
„Първо, претендира се непълно и неточно отразяване на отделно взети думи, изрази и изречения (на л. 6), които защитникът твърди да е използвал в хода на конкретното си изявление за тежестта на делото с оглед на публични коментари от лица, извън производството по повод на влязлото в сила въззивно определение.
Посочените пропуски и неточности нямат съществено значение за решаване на делото, за да бъдат внесени поправки и допълнения. Като цяло заявеното в тази връзка е намерило място в протокола и недвусмислено е пресъздадено в него. Поставеното с молбата изискване за дословно възпроизвеждане на тази част от устното изказване на защитника е напълно неприемливо.
Второ, отбелязването „прокуратурата” на стр. 7 от протокола не е от естество да породи неяснота, че защитникът се е изказал в съдебно заседание по искане за възобновяване, направено от главния прокурор на Република България (многократно посочено на други места в устното му становище).
Трето, не са налага да се внесат поправки и поради несъщественото изявление на защитника, с което е предложил собствена си представа за възможния правен хаос, ако се приеме форма на въззивния съдебен акт, различна от определение. Тя също е отразена в смисъла, който в молбата й придава самият защитник на осъдения. Отговаря и на уточнението му, че в изказването си е визирал определения, които вече са постановени и влезли в сила, респ. на осъден, на когото „е било отказано условно предсрочно освобождаване”.
Четвърто, няма необходимост да се поправя протокола и заради твърдението на защитника за неточно пресъздаване, свързано с цитат от определението на Софийския апелативен съд, което поначало фигурира в материалите по делото.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че изготвеният протокол отразява в пълна степен и с нужната яснота същественото съдържание и реалния смисъл на позицията, която е изказал защитникът в съдебното заседание. Тя е представена подробно и в писменото му становище, приложено по делото.
Искането за поправки и допълнения на съдебния протокол следва да бъде оставено без уважение“.
