С 20 „за“ на 4 „против“ ВСС продължава процедурата за Иван Гешев (допълнена)

След разгорещени дебати, последвани от близо час пререкания какво именно да гласуват, точно по обяд членовете на ВСС се отбелязаха с първото си гласуване днес.

С 20 „за“ срещу 4 „против“ кадровиците решиха, че продължават процедурата за избора на Иван Гешев за главен прокурор. Вотът е без изненади – „против“ бяха Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова.

Това означава, че Пленумът на ВСС ще отговори на указа на президента Радев, отказал назначение на Гешев, с прегласуване на единствения кандидат.

В началото на заседанието членовете на ВСС изказаха различни тези за правомощията на държавния глава в тази процедура, същността на указа му за връщане (чу се включително, че е само „престижна“) и прочее.

Дневният за днес още от понеделник бе формулиран така:

1. Указ № 253/07.11.2019 г. на Президента на Република България.
2. Повторно гласуване за кандидата за главен прокурор на Република България.

До този момент не е ясно кой е авторът на тези формулировки.

В началото днес Лозан Панов обяви: „Ако неглижираме указа на президента, това означава ВСС да се превърне в нещо като Нотариат, който слага гумен печат, както и да омаловажим президентската институция. Предлагам ви да започнем нова процедура, няма никаква пречка Иван Гешев да участва в нея. Защото, за разлика от президента, никой тук не е избиран пряко с гласовете на над 2 милиона граждани„.

Атанаска Дишева подкрепи: „Простото“ прегласуване лишава президента от действителната му власт, предоставена по Конституция. Ще се наруши балансът, той е избран с много повече гласове от управляващата партия например. Необходимо е да се зачете действителната власт на президента, единственият начин е да се прекрати предната процедура и да се открие нова. Само при нова процедура можем да отстраним пороците, посочени в мотивите на президента, обявени от него. Конституцията не предвижда никакви специални хипотези и предпоставки за връщането, а формулировката на т. 2 от днешния дневен ред лишава президента от неговото правомощие„.

Вероника Имова: „Разделението на властите възлага на ВСС правомощието да избира магистратите и „тримата големи“. Единствен ВСС има правомощието да прецени качествата на кандидатите, а на президента е дадена възможност да даде легитимност на този избор, да го официализира. Решение по КД 11/1996 г. – на президенския указ се придава преди всичко престижен характер. Ако първият път президентът откаже по съображения за целесъобразност, при повторно предложение той е длъжен да назначи предложения кандидат. Ерго, той легитимира, а ВСС избира„.

Цветинка Пашкунова: „Няма как да неглижираме съображенията на президента. Макар формално процедурата по избора на главен прокурор да е спазена, поради издигането на единствена номинация от цялата Прокурорска колегия, това създаде усещане за предрешеност и създаде съмнения за неговата легитимност. Нужна е нова процедура, няма никаква пречка в нея да участва и Иван Гешев. Главният прокурор е стожер на законността, той трябва да се ползва с широко обществено доверие. Ако процедурата по избора му не удовлетворява професионалната общност и гражданското общество, тя е компрометирана. Дължим на обществото нова процедура по избор на главен прокурор, за мен това е посланието на президента с указ 253„.

Сотир Цацаров: „Бяха използвани термини като мотиви, съображения, послания. Стриктно юридически мотиви няма. Ще ви върна към избирането на г-н Чолаков за председател на ВАС – и тогава процедурата беше върната, мотиви нямаше. Това не омаловажава стореното от президента, той направи обръщение, слушано от всички нас и огромното мнозинство от гражданите. Никой не обезстойностява, омаловажава казаното от Румен Радев. Всеки от нас, когато дава своя вот, при всички случаи трябва да претегли за и против и да премисли казаното от Румен Радев. Няма мотиви, има пулбична позиция на президента, която заслужава уважение и трябва да бъде преценена от всеки един от нас„. И напомни преграсуването за Георги Чолаков като председател на Върховния административен съд през 2017 г., виждайки идентичност.

Георги Чолаков: „Аз минах по тази процедура едно към едно, аз бях страничен зрител. Чисто процедурно подкрепям изцяло главния прокурор, че мотиви на указа в чисто юридически смисъл няма, има обръщение. В решението на КС от 2002 г. е казано, че действаме при условия на оперативна самостоятелност, можем да го гласуваме повторно. Уважения към правомощията на президента„.

Олга Керелска: „Не сме изправени пред хипотезата нито да прекратяваме тази процедура, нито да я продължаваме, а трябва да започнем отначало – и формално, и съдържателно. Г-н Цацаров на 24 октомври каза, че решенията се вземат в „други две сгради“, г-н Магдалинчев се позова на Румен Ненков, че няма съмнение, че политическата власт има намеса в тези избори„…

Керелска продължи: „Трябва да сме сигурни, че не е допусната политическа намеса в нашия избор. ВСС осигурява и олицетворява независимостта на съдебната власт. Ако в този дебат не поставим тези същностни въпроси, не знам къде да ги поставяме!“.

Данаил Кирилов: „За мен текстът на изречение на алинея втора на чл. 129 от Конституцията е еднозначен, разпорежда повторно направеното предложение – то ест същото предложение…  Повторно в случая на конституционната разпоредба означава и защита на кандидата, той има правото да бъде гласуван повторно и само след неуспешно негативно гласуване може да се започне нова процедура.  Няма да говоря за опитите за политическо вмешателство„.

Справка (по цитираните в дебата текстове и решения):

Конституцията, чл. 129, ал.2

„Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение„.

Конституционното решение по дело 11/1996 г., докладчик Пенчо Пенев

„От анализа на волята на конституционния законодател може да се направи извод, че указът на президента не подлежи по никакъв начин на парламентарен и всякакъв друг контрол, самият президент даже по Конституция е длъжен да се откаже от съображенията си за целесъобразност и да се подчини на волята на Висшия съдебен съвет, когато той повторно предложи същите лица за ръководители на съответните съдебни институции. Липсва всякаква конституционна логика и смисъл този указ на президента да подлежи на приподписване. Ако това е правено досега, действано е по инерция и в резултат на недобър, или по-точно незадълбочен прочит на Конституцията. Абсурдно е да се твърди, че указът на президента по чл.129, ал.2 може да бъде спрян, като не бъде приподписан от министъра на правосъдието. Указът е насочен в друга сфера, а не в тази на изпълнителната власт и поради това намесата на последната е неоснователна. Парламентарният контрол по изпълнение на този указ (което е в крайна сметка смисълът на приподписването) е невъзможно по Конституция да се осъществи поради независимостта на съдебната власт“.

Конституционно решение 2/2002 г., докладчик Маргарита Златарева

„Правният характер на предложението на ВСС до президента по чл.129, ал.2 от Конституцията има същите, изложени вече белези на подготвителен акт, който сам по себе си не може да породи правни последици.

Вярно е, че разпоредбата на чл.129, ал.2 съдържа една отлика – президентът не може да откаже назначаването или освобождаването на един от тримата висши магистрати при повторно направено предложение от ВСС. Това различие създава два вида компетентности за президента в двете хипотези на разпоредбата, но то не променя правомощието на ВСС по издаване на предложението, респ. не променя и характера на издадения от ВСС акт.

Конституцията установява споделена компетентност на президента с Висшия съдебен съвет, аналогична с тази при издаване на указите по чл.98, т.6 и чл.100, ал.2 от Конституцията, в хипотезата на първо предложение от ВСС за назначаване или освобождаване на конкретно лице като ръководител на институция от висшата магистратура. Президентът може да упражни своето право на преценка (дискреционна власт) на посоченото в предложението на ВСС и да не издаде указа.

При повторно направено предложение на ВСС президентът вече е поставен в условията на обвързана компетентност, което означава, че той не разполага с избор измежду юридически равностойни варианти; той не прави преценка, но проверка дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на конституционната норма, президентът е длъжен да извърши.

В същото време Висшият съдебен съвет и в двата случая има на разположение своята оперативна самостоятелност, включително и да гласува повторно лицето, без да се съобразява с неодобрението му от президента. С това обаче волеизявлението на ВСС, наречено предложение, не променя характера си на подготвителен акт, защото, макар и решаващо, не може да произведе правни последици. Волята за издаване на указа е воля на президента, макар и обусловена и в зависимост от волята на ВСС. Именно нормативно предписаният начин налага този извод“.