DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд обяви за противоконституционен чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който бе оспорен от 55 народни представители на БСП. На практика съдът е “зачертал” 10-те критерия (виж по долу)” за “правилно” журналистическо изразяване при съобщаването на лични данни, които управляващите приеха в началото на годината. Решението е написано на 48 страници и изобилства с практика на европейските съдилища. То е прието с осем гласа.
Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов са подписали решението с особено мнение. На заседането са присъствали всички 12 съдии.
Съдия – докладчик по делото е Мариана Карагьозова – Финкова.
През март депутати от левицата сезираха Конституционния съд за обявената за противоконституционна разпоредба в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), която определя критериите за баланс между правото на свободна изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни от друга. Социалистите бяха категорични, че законът вместо да въвежда баланс между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, дава превес на второто в ущърб на свободата на словото. „Тоест ограничава се свободата на изразяване за журналистически, академични, художествени и литературни цели, както и правото на информация, а това нарушава изискванията за пропорционалност, съразмерност, забрана за прекомерност, които са елементи от съдържанието на основополагащия конституционен принцип на правовата държава по чл. 4. ал. 1 от Конституцията“.
От публикуваното решение на КС се разбира, че становища по делото са изпратили президентът на Република България, Министерски съвет (МС), Върховният административен съд (ВАС) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Според държавния глава, който преди да се стигне до конституционна ревизия, наложи вето на текста, искането за обявяване на противоконституционност е е основателно. На обратното мнение са Министерски съвет, Върховен административен съд и Комисията за защита на личните данни. Съдът възприема обаче тезата на държавния глава за свръхрегулация на правото на свободното изразяване и информация, която по същество води до недопустимо ограничаване на свободата на словото във всичките й изражения.
Писмените правни мнения, изразени от проф. д.п.н. Нели Огнянова и доц. д-р Жана Попова са в подкрепа на направеното искане.
Проф. д.п.н. Нели Огнянова твърди и привежда доводи за противоконституционност на оспорената разпоредба (чл.4 от основния закон) и за несъответствието и с КЗПЧОС. Като се отчита практиката на ЕСПЧ, относно изискването за достъпност и предвидимост на закон, чрез който се ограничава свободата на изразяване, се посочва, че разпоредбата на чл.25з, ал.2 не е формулирана достатъчно точно, ясно и прецизно и е в несъответствие с принципа на правовата държава. Прави се извод, че тази разпоредба е в несъответствие с чл.10 КЗПЧОС, тъй като по смисъла на същата разпоредба не може да се разглежда като акт с качествата на закон.
Според доц. д-р Попова с разпоредбата в 25з, ал. 2 ЗЗЛД усилията на държавните институции се насочват към ограничаване на журналистическата работа. Поддържа, че разпоредбата е противоконституционна. Обоснован е изводът, че с неясно и непрецизно формулираните критерии в оспорената разпоредба се създава правна несигурност, поради което тя противоречи на принципа на правовата държава. Посочва се, че с критериите се ограничава непропорционално свободата на изразяване и се затруднява правото на достъп до информация, което е нарушение на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията. Аргументира се, че оспорваната разпоредба противоречи и на гарантираната от Конституцията в чл.54, ал.2 свобода на художественото, научното и техническото творчество.
Решението на КС, докладвано от съдия Мариана Карагьозова – Финкова е задълбочено, многостранно и аргументирано. В него са намерили място както поясненията за правото на личен живот и неговата защита, изобилна практика на Европейския съд по правата на човека и Съдът на ЕС, така и обяснението за един от основните принципи на правовата държава по чл. 4 от от Конституцията. Като приема, че атакуваният от опозицията текст е неясен, води до двусмисленост и оттам до „смразяващ ефект“ върху свободата на изразяване, съдът посочва, че: ” Изискването за достъпност и разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота на законите, а от тук и за предвидимост, за съответствието им с принципите и ценностите на основния закон, са сред най-съществените негови измерения. Особено строга е нетърпимостта към формулиране на неясни, двусмислени законови разпоредби, когато законодателят навлиза в сферата на правата и свободите на индивида. Друг важен аспект на изискването за законност е, че законът ясно трябва да указва на адресатите си какво е недопустимо – в противен случай този закон ще окаже „смразяващ ефект“ върху свободата на изразяване, защото всеки би стоял далеч от полето на приложимост на правилото, за да избегне различни прояви на цензуриране. Цялото решение Тук
Из решението на съда:
…Конституционният съд е последователен в своята позиция, че когато неяснотите или неопределеностите на една законова разпоредба са достатъчно сериозни и поставят под съмнение годността й да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди, то такава законова разпоредба е противоконституционна на основание нарушаване принципа на правовата държава (Решение № 9/1994 г.; Решение № 5/2000 г.). Именно такава е и атакуваната с настоящото искане законова разпоредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД.
Всичко това води до съществено отклоняване от утвърденото в Основния закон, в цитираната практика на ЕСПЧ и СЕС, както и в практиката на Конституционния съд, начало на еднакво уважение на основните права, което е водещ момент в балансирането между тях. По същество, подобен подход на законодателя е крачка към изграждане на йерархичен ред на основните права и свободата на изразяване е възможно да се окаже далеч след достойнството и доброто име или защитата на обществения ред и морал. Такава йерархия, обаче, противоречи на международните договори и на националните конституции на съвременните демократични правови държави, които установяват равноценност на правата и не позволяват перманентност на ограничителните мерки, тъй като това би било равнозначно на тяхното отхвърляне.
В допълнение Конституционният съд намира, че въведените в разпоредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии не са необходима законодателна мярка за съвместяване на правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и информация. Стандартите за необходима мярка са очертани в практиката на ЕСПЧ и на СЕС, както и в юриспруденцията на Конституционния съд – Решение №7/1996г. и други решения, където съдът се е произнасял инцидентно по въпроса за съответствието на ограничителната мярка с принципа на пропорционалност като измерение на правовата държава (Решение № 20 от 1998 г.; Решение № 1 от 2002 г.; Решение № 5 от 2003 г.; Решение № 5 от 2005 г. и др.). Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност. Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна – да се засили самоконтрола в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат. Кодексите са израз на общественото договаряне за ценностите в журналистиката като професия, която има дълг към обществото и носи цялата тежест да го изпълни по отговорен начин без да създава преднамерена псевдожурналистическа дезинформация и да не служи като инструмент за ерозиране на доверието в медиите. Регламент 2016/679 изрично предвижда, че този вид документи имат за цел да допринесат за правилното му прилагане, като се отчитат специфичните характеристики на различните обработващи данни (Глава IV, Раздел 5, чл.40).
Конституцията съдържа висши ценности които не могат да бъдат отхвърляни или променяни в тяхната същност от законодателя, защото те са фундаментът на установения правния ред. Тези висши ценности са интегрална част от конституционните императиви, за съответствие с които следва да се преценяват всички закони. Задача на Конституционния съд е да брани стабилността на правната система, основана на конституционните императиви, и да я предпазва, включително от законодателна заплаха.
Поради това, че разпоредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, с въведените чрез нея неясни критерии за законосъобразност, създава непредвидимост и правна несигурност и ограничава правото на свобода на изразяване и информация непропорционално на преследваната цел, в контекста на журналистическото изразяване, Конституционният съд намира, че тази разпоредба следва да бъде обявена за противоконституционна на основание противоречие с чл.4, ал.1 от Конституцията.
С обявяването на разпоредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД за противоконституционна се изключва всяка възможност тя да влезе реално в колизия с чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека, с чл.19 от МПГПП и с чл.10 от КЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.2, изречение второ, от Конституцията, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната, по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията и се прилагат пряко. Поради това, Конституционният съд не намира за необходимо да преценява съответствието на оспорената разпоредба в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД с разпоредбите от посочените по-горе международни договори.
Неприлагането на противоконституционната законова норма няма да възпрепятства пълноценното изпълнение на Регламент 2016/ 679, тъй като този акт на вторичното право на ЕС е непосредствено приложим и повечето негови разпоредби са с директен ефект. Той съдържа балансиращи двете права разпоредби, поради което националните съдилища могат да следват актуалната практика на СЕС, включително и във връзка с релевантната практика на ЕСПЧ, и ако е нужно да използват производството за преюдициално заключение по чл.267 ДФЕС. Така те могат да изпълнят ефективно своята роля и на съдилища от съдебната система на ЕС, което допринася за единството на ПЕС и за стабилността на самия Съюз.
Така, воден от горното, Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл.25з, ал.2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИД на ЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.).
Обявеният за противоконституционен текст на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД
При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
