Мнозинството в Съдийската колегия днес творчески изтълкува закона и само си заложи капан в един от казусите, свързани с Мирослава Тодорова.

Конкретно в дневния ред на кадровиците бе окончателното решение на Върховния административен съд (ВАС), отменило гласуваната от тях понижена оценка за работата на съдийката заради липсата на каквито и да било мотиви за това. С решението на ВАС оценяването се връща на Съдийската колегия за „разрешаване на въпроса по същество и с изпълнение на дадените указания“.
Драмата е известна – ресорната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК) бе предложила най-високата атестационна оценка за Тодорова – „много добра“, но от 94 точки при максимални 100. След три гласувания, в които предложението на КАК не събираше нужното мнозинство от 8 „за“, при четвърти опит кадровиците приеха предложението на Боян Новански оценката да падне с една степен – „добра“, от 89 точки. Именно това решение на Съдийската колегия бе отменено от ВАС.
Едно пояснение – атестациите за работата на магистратите са важни за кариерното им израстване в системата.
Днес се очакваше членовете на колегията да решат какво ще правят с оценката на Тодорова – нова процедура или продължение на старата. Но така се оплетоха в процедурни хватки с позоваване на смисъла на закона, че накрая сами си заложиха капан.
Обяснено накратко – за да се предотврати веднага възможността отличната оценка на Тодорова отново да бъде обсъждана, мнозинството отвори път за самостоятелно обжалване на всяко кадрово гласуване, независимо от неговата резултатност. Като това важи и за конкурсите, дисциплинарните производства и т.н. Практическите измерения ще са, че ВАС ще бъде засипан с жалби всякакви от магистрати, а процедурите във ВСС ще чакат първо изтичане на сроковете за обжалване, а после ще зависят и от резултата в съда.
Например – ако една предложена от КАК атестационна оценка не получи нужното мнозинство в колегиите на ВСС, този резултат самостоятелно може да бъде обжалван от засегнатия магистрат пред Върховния административен съд като индивидуален административен акт. И едва след извървяването на процедурата в съда кадровиците ще могат да пристъпват към следващи гласувания за определяне на конкретната оценка. Така поне се разбра от разгорелия се днес дебат и от предложения и приет от мнозинството прочит.
Дебатът
Той бе открит от Красимир Шекерджиев с припомняне на решението на ВАС и репликата, че процедурата за атестирането на Мирослава Тодорова се връща във ВСС.
Боян Магдалинчев: „Имам по-различна позиция. На няколко заседания сме гласували предложенията на КАК и не се получи необходимото за одобряването им мнозинство. Накрая Боян Новански предложи 89 точки и това събра 9 гласа. ВАС отмени това ни решение поради липса на мотиви и го върна за ново разглеждане и произнасяне. Аз считам, че в тази процедура предмет на обсъждане и разглеждане ще е само последното предложение за 89 точки. Останалите решения на ВСС са влезли в сила“.
Боян Новански: „Аз не съм сигурен, че не можем да се произнасяме по атестационните точки на КАК. Вярно е, моето предложение не беше мотивирано, за което искрено съжалявам. Правя друго предложение – отново оценката да е 89 точки, но отнемането да стане не по три, а по два критерия“. И обясни – по критерия „умение за оптимална организация на работата“ да се отнемат 9 точки заради неспазване на процесуалните срокове. Цитира статистически данни от атестационния формуляр за постановените от съдия Тодорова съдебни актове, включително в срок над една година. Позова се и три проверки – една на Софийския апелативен съд за наказателното отделение на СГС през 2015 г. и две на Инспектората – през 2016 г. и 2017 г.
По втори критерий – експедитивност и дисциплинираност – оценката да бъде намалена с още 2 точки с оглед броя и тежестта на наложените дисциплинарни наказания, предложи Новански. Отчете – наложени са 2 влезли в сила и изтърпяни наказания за периода на атестиране – намаляване на заплатата и понижаване в районен съдия за 2 години – заради нарушения по неспазване на сроковете. „Независимо, че са изтърпени и заличени в периода на атестирането, трябва да се вземат предвид, тъй като част от критериите са поощрения и наложени наказания“, мотивира се кадровикът. От реплики впоследствие стана ясно, че едното наказание дори е извън атестирания период. Но това беше малката беда.
Кое е индивидуален административен акт, кое не е…
Атанаска Дишева не коментира изложението на Новански, а подхвана „по същество“ и атакува позицията на Магдалинчев.
„Не е вярно, че предните решения на ВСС – неприемането на оценката на КАК, са влезли в сила. Тези гласувания не са индивидуални административни актове, с тях не се разрешава конкретния административноправен въпрос. Учудвам се, че г-н Магдалинчев твърди обратното. Дали има административен съдия, който би приел жалба срещу тези гласувания поради наличието или липсата на правен интерес? Съдия Мирослава Тодорова не би имала правен интерес да обжалва тези решения по аргумент, че резултатът от конкретно гласуване не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол. Тези решения са част от процесуалните в административното производство действия и не влизат в сила на самостоятелно основание. Резултатът от това административно производство, което представлява атестирането на един съдия, приключва с окончателния акт. За това не приемам, че не може да се обсъжда поставената оценка от КАК. Както и новото предложение на г-н Новански. На общо основание трябва да започнем от обсъждането на решението на КАК“, каза Дишева.
После настоя колегията да приеме и следва единна практика при атестирането на съдии при сравними данни. „Твърдя, че в сравними случаи – с данни за просрочия – сме давали много висока оценка на различни съдии и не разбирам защо трябва да постъпим различно сега. Съдия Новански, извинявам се, не сте били съдия (И слава богу, отговори Новански) – г-н Новански тук се аргументира с двете изтърпени и заличени наказания. В други случаи изрично сме заявявали, че няма да вземаме предвид дисциплинарни наказания, които са заличени или изтърпяни“. Предложи – да се подложи на гласуване първо предложението на КАК. А, ако то не се приеме и се пристъпи към варианта с по-малкия брой точки, съдия Тодорова преди това трябва да бъде уведомена и поканена за изслушване.
Боян Магдалинчев отговори: „По случая с това атестиране е имало 4 гласувания. Колега Дишева, чудех се каква конструкция ще изобретите за тезата си, но се изненадах – твърдите, че първите три гласувания не индивидуални административни актове! Вижте чл. 33, ал. 4 ЗСВ – решенията на Съдийската колегия на ВСС се приемат с мнозинство не по-малко от 8 гласа. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на самостоятелно обжалване. Поради това са индивидуални административни актове, влезли в сила и не подлежат на прегласуване!“.
Атанаска Дишева: „Г-н Магдалинчев като административен съдия би ли приел за допустима жалба срещу резултат от гласуване, без административното производство да е приключило с акт? Би следвало тогава след всяко заседание да връчваме препис на съдията, за да започне да тече за него срок за обжалване (14 дни), а после да чакаме. Изчетеното от г-н Магдалинчев касае акта за приключване на производството!“
Боян Магдалинчев: „Законът го казва, а не аз!“.
Георги Чолаков: „Дебатът е много интересен и полезен. Но на няколко заседание сме приели, че не сме взели решения. Тези диспозитиви са погрешни – ние всъщност сме отхвърлили предложението. И какво правим – ако отхвърлим такова предложение, би трябвало да уведомим съдията и т.н. Диспозитивът ни е тотално грешен, не можем тук да говорим за влезли в сила инвидиални административни актове!“
Красимир Шекерджиев: „Имам чувството, че най-големият ни проблем идва от непоследователната практика какво правим, когато колегията не приема предложението на КАК. Веднъж връща за нова атестация, а в други пъти коригира самостоятелно оценката, по-често я намалява. Ако вече сме отхвърлили предложението на КАК като да нямаме друга възможност, освен да върнем процедурата отначало и за нова атестация. Във всички случаи при опция да намалим оценката, трябва да чуем засегнатия магистрат. Не виждам как ще го направим в рамките на днешното заседание. Но ако върнем на КАК, ще имаме нова атестация и нови основания. Да гласуваме – приключено производство или не“.
Атанаска Дишева: „Възгледите на г-н Магдалинчев са революция в административното производство! Ако приемем тезата му, при всяко неприемане на решение ще трябва да уведомяваме засегнатия магистрат. Провежданите гласувания в рамките на постановяване на акт по конкретен въпрос са част от процедурата и по АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Обратното означава след всяко гласуване по атестиране, което не постигне необходимото мнозинство, ще трябва да даваме възможност на засегнатия магистрат да обжалва това решение и едва след това да продължаваме с процедурата. Предлагам да определим атестационна оценка 94 точки по съображенията, изложени в единния атестационен формуляр. И, ако приемем, че не трябва да гласуваме отново предложението на КАК, следва това гласуване“.
Боян Магдалинчев: „Силни думи, в противоречие на закона!„.
Лозан Панов: „При атестирането сме имали по две, три и повече предложения, множество гласувания. Нали си представяте, ако развитото от вас като теза е вярно, как това ще рефлектира върху конкурсните процедури!“
Последваха две гласувания. Първото бе дали Съдийската колегия може отново да гласува атестацията, предложена от КАК. С 5 на 8 се прие, че не може.
Второто бе по самостоятелното предложение на Атанаска Дишева за определянето на оценка от 94 точки за Мирослава Тодорова. С 6 на 7 гласа и то не се прие.
Тогава последва предложение материалите от днешното обсъждане да се изпратят на съдия Тодорова, за да може да възрази на предложението на Новански за „добра“ оценка от 89 точки.
Но Атанаска Дишева спря това желание.
„Аз предлагам да уведомим съдия Тодорова за изричната възможност да обжалва днешното ни решение за неприемане на оценката от 94 точки, като подлежащо на самостоятелен съдебен контрол. Нека съдът се произнесе. Едва след това да продължим по следващите предложения, като изчакаме и резултата от съда!“
Боян Магдалинчев отговори: „Не възразявам и така трябва да се случи, ако магистратът реши да оспори„.
Така резултатът е, че предложението на Новански за оценката на Тодорова няма да може да влезе в дневния ред на колегията поне до Нова година, а, вероятно, и след това – ако въпросът бъде отнесен до ВАС.
Върховните съдии, от своя страна, сигурно ще са много радостни от днешната трактовка на кадровиците.
Гласуваха подадена оставка на съдийка „в интерес на правосъдието“
Веднага след казуса „Тодорова“ кадровиците се оказаха в нова драма. Този път покрай съдия Росица Бузова от Административен съд – София град (АССГ).
Срещу нея има висящо дисциплинарно производство за множество просрочия. В същото време през септември тя депозира оставка с едномесечно предизвестие. Мнозинството в Съдийската колегия тогава обаче отказа да гласува оставката, като даде срок на Бузова до края на декември да си изпише делата. Похватът с „отложена оставка“ не прилага не за първи път, въпреки изрично решение на Конституционния съд, че оставките на магистрати се приемат безусловно. А съдебният закон изрично предвиди, че при напускане на системата магистратите с висящи дисциплинарни дела не получават обезщетенията по брой прослужени години – между 10 и 20 заплати.
В същото време съдиите в АССГ са се видели в чудо какво да правят с делата на Росица Бузова, стана ясно днес от обяснения на председателя на ВАС Георги Чолаков. Основният проблем вече е с множество обявни за решаване дела, които обаче не се изписват от нея, но не могат и да се преразпределят на други, докато Бузова е магистрат. И прикани членовете на колегията да гласуват оставката днес, като тя да е в сила от датата на гласуването й.
Боян Магдалинчев се обяви против заради „изключително тежката хипотеза на немарливост и пренебрежение“. Той прикани да се изчака приключването на дисциплинарното дело, а междувременно делата на Бузова да се преразпределят.
Тук Стефан Гроздев уточни, че първото заседание по дисциплинарното дело с редовно призоваване на Бузова е насрочено за утре. Което идваше да покаже, че край скоро се не види.
А Чолаков настоя за премане на оставката веднага, което ще е „в интерес на правосъдието и на страните по делата“.
С 11 на 2 гласа Росица Бузова бе освободена като съдия. Против бяха Боян Магдалинчев и Боян Новански.