DeFakto.bg DeFakto.bg
Българските граждани и фирми могат да предявяват у нас искове срещу държавата за нарушаване на правото на ЕС и те ще разглеждат от българските съдилища.
Това окончателно, на второ четене, реши парламентът, като го записа в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Нормативният запис е важен – искове са предявявани и досега, но законовият регламент изчиства споровете.
За второ четене в ЗОДОВ бе въведен и критерият вредите да са причинени от „достатъчно съществено нарушение“ на правото на Евросъюза. Защото това, по обяснението на вносители, са минималните стандарти, заложени от Съда на ЕС в Люксембург по делото „Кантарев“. Никой, разбира се, не ни пречеше да въведем и по-обширни стандарти.
Оттам нататък исковете се разглеждат от административните съдилища по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), включително когато вредите са от правораздавателната дейност на административните съдилища и на ВАС. В останалите случаи – от общите съдилища по реда на ГПК (т.е. когато твърдяните вреди са от правораздавателната дейност на ВКС, делата ще гледа ВКС – огледално).
За въпросните дела и в двата случая обаче ще се дължи проста такса в размер, определен в тарифата на МС, а не „новите“ такси по АПК.
Но, подобно на правната комисия, пленарната зала отхвърли предложението на председателя си Анна Александрова (ГЕРБ) и на Хамид Хамид (ДПС) за изрично регламентиране в ЗОДОВ на исковете срещу Народното събрание.
Което отново отваря широка врата за спорове. Според „песимистичния“ и аплодиран от административните съдии прочит това означава, че гражданите и фирмите ще могат да търсят сметка на парламента с искове по Закона за задълженията и договорите (пред общите съдилища), като за достъпа до правосъдие ще плащат 4 % върху цената на иска си. Според „оптимистите“ невключването на НС сред субектите на отговорност не препятства искове срещу тях по ЗОДОВ (за които се дължи проста такса). Практиката ще покаже кой е бил прав.
Безспорно в интерес на потърпевшите е новият запис в ЗОДОВ, че, освен за вредите на граждани и юридически лица, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Добавката е особено важна, след като тълкувателно решение на ВАС бе обявило, че за действието на актовете преди отмяната им подобна отговорност не се носи.
Очаквано, пленарната зала отхвърли предложението на Крум Зарков (БСП) в ЗОДОВ да се въведе отговорност на разследващите органи и на органите на съдебната власт за вреди на граждани и юридически лица от „нарушения на други права, защитени Конвенцията“, извън вече посочените в ЗОДОВ. В момента държавата отговаря за незаконни арести, обвинения, мудно правосъдие. И така и ще остане.
„С първия параграф въведохме обезщетения за отменени актове, с втория – за нарушения на правото на ЕС, логичното продължение бе занапред българският съд да се произнася и за всички нарушения на Евроконвенцията за правата на човека. Формално спорът е дали това да бъде регламентирано в ЗОДОВ или във всеки специален закон, но това е хвърляне на прах в очите. Пропуснахме възможността 25 години след ратифицирането на Евроконвенцията реално да приложим изискването й за ефективни вътрешноправни средства за защита (по чл. 13) на национално ниво, в България. Така прилагането остава за хората с нерви, а и с пари, пред Страсбург“, категоричен бе Крум Зарков.
