Последни новини
Home / Законът / Становище на ВСС: Не всички съдебни актове са правораздаване, нямат нужда от мотиви

Становище на ВСС: Не всички съдебни актове са правораздаване, нямат нужда от мотиви

Defakto.bg

Висшият съдебен съвет се оказа “милостив” към съдиите, най-вече към гражданските, по отношение на изписването на мотиви към съдебните актове. Това проличава от становището, гласувано от Пленума на ВСС вчера по конституционно дело 11 от 2019 г. То е за тълкуване на чл. 121, ал.4 от основния закон – че “актовете на правораздаването се мотивират” и бе образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд. Докладчик в КС е Красимир Влахов.

Искането на ВАС за тълкуване е с няколко въпроса: Всички съдебни актове ли представляват актове на правораздаването? Валидни ли са актовете на правораздаването, които не са мотивирани? Допустимо ли е, в изрично посочени от закона случаи, излагането на мотиви към определени актове на правораздаването да бъде осъществено след подаването на жалба срещу акта?

След гласуването на това искане от Пленума на ВАС председателят на съда Георги Чолаков обясни, че въпросът за мотивирането на съдебните актове е особено дискусионен в момента, а тълкуването на КС ще има голям ефект за намаляването натовареността на съдебната система като цяло и за осигуряване на по-бързо правосъдие за гражданите. И още – че става дума за няколко охранителни и заповедни производства, по които няма спорещи страни и изписването на подробни мотиви, според него, не се налага. Чолаков бе дал и примери с разводите по взаимно съгласие, производствата за смяна на имена, установяването на факти за раждане, смърт, отсъствие.

Изцяло зад тази теза застана и Пленумът на ВСС. Обичайно, шефът на правната комисия на съвета Цветинка Пашкунова представи два варианта за становише – първият отговаря изцяло утвърдително на зададените от ВАС въпроси, вторият – изцяло отрицателно.

С 12 срещу 9 гласа кадровиците гласуваха “за” първия вариант. И заявяват пред КС, че не всички съдебни актове са актове на правораздаването; липсата на мотиви към съдебния акт не го прави нищожен, а само атакуем; съдът може да се произнесе само с диспозитив, а да се мотивира при постъпила жалба.

Вариант 2 предвиждаше други отговори, а именно:

Всички съдебни актове по чл. 121, ал. 4 от Конституцията представляват актове на правораздаването, тъй като това е дейност, която Конституцията предоставя на съдилищата и не може да бъде осъществявана без тяхно участие.

Тъй като съдебният акт е единство от диспозитив и мотиви, макар и кратки мотивите трябва да са ясни и пълни и са част от съдебния акт. Решението е нищожно поради липса на мотиви.

Мнозинството във ВСС имаше своите опоненти. Олга Керелска заяви: “Да твърдим, че актовете на правораздаването са само постановените по спорно производство и да очакваме и че те не се мотириват, е нещо опасно. И в охранителните производства включително се решават важни въпроси , включително за името, което ще носи един гражданин”.

Атанаска Дишева наблегна и на друго: “Прави впечатление, че мотивите и в двата варианта са съсредоточени върху актовете в гражданското съдопроизводство, без да държим сметка за актовете по наказателни и административни дела. Значителна част от мотивите и в двата варианта са неотносими към наказателните дела. Споменаването на нотариусите като органи, които могат да постановяват охранителни актове, е неправилно. Чл. 121 от Конституцията касае само актовете на съдилищата, постановяването на актове по охранителни производства от нотариуси не може да е аргумент”.

Цветинка Пашкунова също се обяви за втория вариант.

По делото в КС вече има ред постъпили становища и правни мнения. Едно от тях е на проф. Васил Мръчков. По въпроса за това всички съдебни актове ли са правораздаване, проф. Мръчков е категоричен – не всички. Освен да “раздава правото”, сиреч да осъществява правосъдието – защитата на законните права на гражданите, юридическите лица и държавата, съдът изпълнява и функциите по спорна и безспорна съдебна администрация – те се отнасят до личнана правна сфера на молителя и не засягат правната сфера на други извън него. Като пример за спорна съдебна администрация професорът сочи привременните мерки при развод за издръжката, семейното жилище, най-вече за упражняването на родителски права. По въпроса за мотивирането проф. Мръчков е категоричен – актовете на правораздаването, на осъществяването на правосъдието, се мотивират и това е императив. Въпреки това немотивираните съдебни актове са валидни, тъй като правосъдната и правораздавателна власт е концентрирана в решението. Но липсата на мотиви е определяща при инстанционния контрол. По въпроса дали е възможно актове на правораздаването да се мотивират пост фактум, само при подадена жалба, професорът също е категоричен: не е възможно. “Излагането на мотиви е въпрос на конституционна преценка, а не на подадена жалба”, напомня Васил Мръчков.

Друго становище, на Съюза на съдиите, заявява, че Конституцията сама по себе си не създава абсолютно изискване за мотивиране на всички актове на правораздаването, а това се урежда от закона за всяко от съдебните производства: наказателно, гражданско, търговско, административно. Така например по ГПК не се мотивират решението при признаване на иска, неприсъственото решение и заповедта за изпълнение, които несъмнено са правораздавателни актове. От ССБ предлагат отговор, че признаците, които характеризират един акт като правораздавателен, в четирите уредени от законодателя производства са различни, тъй като и предметът на разглежданите дела е различен. Както и – не съществува съдебна практика, според която немотивираният съдебен акт е нищожен, но практиката на ВКС е, че липсата на мотиви води до неправилност на съдебния акт и връщането му за ново разглеждане.

About De Fakto

Проверете също

Георги Чолаков номинира Любомир Гайдов за зам.-председател на ВАС

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков стартира днес процедура за избор на заместник – …

Гръмкият процес САПАРД за “онези” евросредства окончателно погина, по давност

С решение от днес Апелативният специализиран съд окончателно сложи точка на емблематичното дело САПАРД за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.