DeFakto.bg DeFakto.bg
Благодаря на българската прокуратура за предприетите стъпки, най-после ще се докаже абсурдът на обвиненията й, заяви Йончева
Българската прокуратура е поискала имунитета на евродепутата Елена Йончева – обяви председателят на ЕП Давид-Мария Сасоли при откриване на пленарната сесия в Страсбург. Искането е за да продължи наказателно производство на Специализираната прокуратура срещу Йончева, което бе спряно след като стана евродепутат. То е отправено миналата седмица и е било представено на правната комисия в ЕП.
По същата схема бе искан имунитетът и на Сергей Станишев по дело за загубените „секрети“ като министър председател, което по-късно беше прекратено. През 2015 г. ЕП свали защитата на Станишев по ускорена процедура по негово изрично настояване до членовете на парламентарната комисия по правни въпроси.
След изслушване на евродепутата, комисията отправя препоръка за одобряване или отхвърляне на искането, а парламентът взема решение с обикновено мнозинство на гласовете. Сваленият имунитет не е препятствие пред мандата на евродепутата, който може да бъде прекратен само след окончателна осъдителна присъда.
„Практика е Европейският парламент да гласува доверие на националните институции. Това е рутинна процедура. Искам да благодаря на българската прокуратура за предприетите стъпки. Убедена съм, че това е пътяг, по който ще се докаже, че повдигнатите ми обвинения са абсурдни. Истината рано или късно излиза„, каза Елена Йончева.
Тя съобщи, че вече е отправила жалба до Европейския съд в Страсбург за нарушения на Конвенцията по човешките права.
„Над 80% от подадените жалби в Европейския съд се отхвърлят като недопустими. Фактът, че съдът допусна за разглеждане моята жалба, е показателен, че Страсбург ще внесе пълна яснота по случая“, завърши коментара си евродепутатът от Групата на социалистите и демократите в ЕП.
Като депутат Йончева се отказа доброволно от имунитета си, след искане на главния прокурор Сотир Цацаров. В началото на годината прокуратурата й повдигна обвинение за пране на пари „в особено големи размери“.
Чрез фирмата си „Авторска телевизия“ през 2012 г. тя е станала съдружник с регистрираната на Британските Вирджински острови „Далий трейдинг лимитид“ в офшорната компания „Офроуд“, която имала сметка в КТБ и по нея са постъпили над 650 хил. лева. Според прокуратурата тези средства са били собственост на КТБ, „присвоени от три длъжностни лица“ в банката и преведени „в полза на 5 фактически контролирани от Цветан Василев търговски дружества, сред които и „Далий трейдинг лимитид“. Прокуратурата заяви също, че Йончева е знаела, че изпира пари, източени от фалиралата по-късно банка. От разпространеното съобщение на обвинението не ставаше ясно откъде прокуратурата прави извод, че Йончева е знаела подобно нещо и то след като по това време Цветан Василев бе обявен за банкер №1 на годината.
Самата Йончева нарече обвинението абсурдно и заяви, че става дума за периода 2012-2014 г., когато, работейки за ТВ7, е заснела поредица от документални филми за войната в Сирия, за Турция, за Украйна и гражданската война и др.
Тя коментира, че предложението да влезе в съдружие с офшорната фирма е дошло от страна на ТВ7, а целта била да финансира закупуването на техника и излъчването на филми, като сключените от нея договори са били публични.
„Целта е не само да бъде заплашен един човек да си затвори устата, а всички, които могат да говорят за този грабеж и да дадат гласност“, коментира обвинението Йончева.
Иван Гарелов, който заедно с Елена Йончева правеше предаването „Оригиналът“ по TV7, свидетелства, че преките включвания от място на събитието и нейните репортажи от горещи точки не са плащани от бюджета на „Оригиналът“. „Те си бяха отделно договорени с телевизията. Идваха като готов продукт, технически много добре направени. Елена казваше, че си има техника и не е било нужно предаването да ѝ осигурява“, заяви той.
Интересен момент, е че прокуратурата повдигна обвинението на Йончева преди това на длъжностните лица от КТБ, за които твърдеше, че са присвоили парите от банката, а поредността обикновено е обратната. За да има „пране на пари“, някой трябва преди това да е извършил престъпление, от което да са генерирани „мръсни пари“, които след това се изпират. В противен случай няма как да бъде доказано и самото пране на пари, твърдят юридически спецове.
Подател на сигнала срещу Йончева бе Делян Добрев ( ГЕРБ), още преди окончателно да напусне парламента и още двама депутати от управляващата партия. Сигналът последва шумния „Кумгейт“ в Хасково през 2017 г. за приятелско-роднинските назначения и спечелени поръчки, осветен именно от Йончева.
За разлика от сигнала на Добрев срещу Йончева, прокуратурата още няма становище по самия „Кумгейт“, който се зае да проверява навремето.
Именно лявата депутатка оглави групата депутати от БСП, които поискаха независими проверки на качеството на строящите се и ремонтираните пътища след трагедията край Своге. С това удари в десятката проблема с пътната агенция – стана ясно, че няма контрол и пътищата се приемат на документи. АПИ така и не разреши да се прави независима експертиза на настилката и материалите, с които се правят пътищата.
Елена Йончева отвори и другия голям скандал за строежа на „Ларгото“ и записите, които сочеха, че гласът на културния министър Боил Банов уговаря антидатиране на докумени, с които да се прикрие, че заради неспазване на сроковете се дължи неустойка от над 700 хил. лева. Обвинението отказа да разследва случаят – не можело да докаже, че предаденият от Йончева запис е автентичен. Напълно автентично обаче Министерството на културата пропусна да оспори пред съда вземането си за въпросната неустойка, юрисконсултът бил виновен, и държавата остана минус 754 хил. лева плюс съдебните разноски.
Отговорност и в този случай не се търси, вероятно и прокуратурата, като министъра на културата смята, че Министерството се управлява от правния си отдел, чиято шефка бе освободена.
Разликите в подхода на обвинението изглежда са в позициите – едно е да си управляващ, друго – в опозиция, която няма решаващ глас при кадровите извисявания. И не само.
