Последни новини
Home / Законът / Съдийската колегия “за” оставането на заповедните производства в съда. И после?

Съдийската колегия “за” оставането на заповедните производства в съда. И после?

Defakto.bg

Правната комисия на НС гледа утре за второ четене проекта “Манолова” за ГПК, също за заповедните дела

Заповедните производства трябва да останат подведомствени на съда – зад тази позиция застана днес мнозинството в Съдийската колегия с 9 на 2 гласа. “Против” гласуваха Боян Магдалинчев и Боян Новански.

За оставането на заповедните дела в съда са се обявили и 43 от 46-те районни съдилища, изпратили становища до колегията на ВСС. Сред привържениците е и най-големият районен съд в страната – Софийският районен съд. Едва три районни съдилища – Балчик, Костинброд и Сливница смятат, че “изваждането” на заповедните дела няма да е проблем.

Другите варианти бяха заповедните производства да се прехвърлят на държавните съдебни изпълнители, на специална агенция и т.н.

Конкретният повод за изразяването на позиция от кадровиците, както и за изпратените становища от РС, е Доклад за целите и обхвата на предложения за реформи в заповедното производство в България по финансиран от Службата за структурни реформи на ЕК проект. Екипът на проекта смята, че заповедните производства трябва да останат в съда, но да бъдат дигитализирани и “разхвърляни” чрез централизирано разпределение из цялата страна. Като са предложили и насоки за законодателни промени в тази връзка.

Сега трябва да се пристъпи към втория етап от проекта – изработване на техническото задание, включително софтуер за централизирано изпълнение.

Но! Въпреки днешния активно-разгорещен дебат във ВСС, не стана ясно какво конкретно ще следва оттук нататък, особено в сферата на законодателството. Защото без нормативни промени няма да е възможно нито централизираното разпределение, нито дигитализирането. А, за да има промени, някой трябва да напише вече конкретните текстове за промени в ГПК, да ги предложи на онези, които имат законодателна инициатива, те да бъдат внесени в НС, а депутатите да ги гласуват. И ще е странно финансираният от ЕК проект да стигне до изработването на софтуер, който може да се окаже ненужен, ако парламентът  не се съгласи с идеите за централизация и дигитализация.

И още – по темата за заповедните производства в НС от февруари тази година има внесен друг проект, под който са се подписали Данаил Кирилов (тогава председател на правната комисия) и депутати от ГЕРБ, както и от Обединени патриоти (включително Валери Симеонов). Управляващите тогава припознаха проекта на Мая Манолова, предвиждащ включително при заповедните дела съдът служебно да следи за неравноправни клаузи за потребители (като изисква договорите и приложенията към тях), за  което имаме открита наказателна процедура от ЕС. Предлагат се също изменения, свързани с по-доброто информиране на длъжника, като се предвижда и че не винаги, ако той не бъде открит от призовкар или чрез залепена на вратата призовка, това ще води до исков процес. И т.н. То ест все теми, свързани с материята на заповедните дела.

Отделно в Министерството на правосъдието има и работна група за обширни изменения в ГПК.

Иначе дебатът в Съдийската колегия днес бе интересен.

Даниела Марчева обобщи аргументите на районните съдии за оставането на заповедните производства при тях – става дума за изцяло правораздавателна дейност, а правораздавателен орган у нас е само съдът и не може да бъде “заменен” от органите по изпълнението. Цитирана бе същата наказателна процедура срещу България, че не следи служебно за неравноправни клаузи в договорите с потребители. Както и че с изключение на Швеция в останалите държави от от ЕС заповедните дела са в съдилищата, в Полша има опит с централен заповеден съд, но срещу него има силни възражения.

Съществен аргумент е също, че от 390 000 граждански, търговски и административни дела в страната през м.г., близо 200 хиляди са били заповедните производства. А от събраните съдебни такси за близо 92 милиона лева, 40 % са били по заповедните дела.

Боян Магдалинчев обаче бе категоричен: заповедните производства трябва да бъдат извадени извън съдебната система. Посочи, че позиция са изразили едва 1/3 от районните съдилища в страната, което не е представителна извадка. Заяви: “Продължавам да считам, че заповедното производство е проблем, който не ни дава реална картина на натовареността, тя е куха, с производства, зад които не стои нито фактическа, нито правна сложност. Заповедните дела формират около 49-50% от общия борй граждански дела в страната. Аргументите в самия доклад за и против са почти равностойни. А районнте съдилища реагират, защото се страхуват от закриване”.

Георги Чолаков бе на по-друго мнение – да, изкривява се информацията за натовареността, но въпросът е къде е мястото на заповедните производства, а не как ще ги отчитаме. “От нас зависи какви начини за отчитане ще въведем, за да не е равно едно заповедно производство на една делба”, заключи той.

Тук Атанаска Дишева напомни, че начинът е открит и той е в Системата за измерване на натовареността в съдиищата, която просто трябва да се прилага.

Мнението на Боян Новански (заедно с Марчева, той е член на проектния екип от страна на ВСС. И все ни се струва, именно членовете на екипите трябва да са отговорни работата да се довежда докрай, като реализация): “Истината е, че районните съдилища се превърнаха в слуги на банки, топлофикации, енергоразпределение и т.н. Нищожна част от заповедните дела са станали искови производства, превърнахме районните съдии в попълвачи на бланки. От друга страна, се сочат правораздавателна дейност, регламент, такси – в СРС постъпват 7,5-8 милиона приходи от това, не е малко. За мен основният въпрос, ако ще остават в съдебната система е, че това е работа на съдебните помощници”.

Красимир Шекерджиев: “Ако извадим заповедните дела от съдебната система, сериозно ще поставим под въпрос съществуването на някои съдилища изобщо. Ако махнем 65 % от всички граждански дела в страната на първа инстанция и ги дадем другаде, тези граждански съдии какво ще работят? Не можем да ги уволним, преназначим за съдебни помощници и прочее”.

Съдийската колегия прие “за сведение” принципния доклад за по-нататъшна реформа в заповедните дела. Изради принципна позиция, че те трябва да останат в сферата на съда. И?

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.