
Указът на президента за назначение, е единственото възможно решение, смята Иванка Иванова
Не е, процедурата за избор е противоконстиуционна, задочно опонира Михаил Екимиджиев
„На този етап на процедурата сезирането на Конституционния съд нямаше да промени положението с избора на Иван Гешев за главен прокурор, защото решенията на съда имат действие занапред. Решението на президента да подпише указа на този етап е единственото възможно“, заяви пред БНР Иванка Иванова , директор на правната дирекция на „Отворено общество“.
Иванова определи като „безпрецедентно действие на президентската институция“ решението на Румен Радев да открие широк обществен дебат за промени в Конституцията и за желанието му да покани академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации:
„Това е крайно необходимо, защото в сегашната популистка ситуация, в която политическите сили не желаят да се ангажират с никакви действия по отношение на реформата в прокуратурата, президентът е единственият, който остава инвестиран с много голяма демократична легитимност да повдигне тези въпроси и да се стигне до някакво виждане. Той сам няма да е в състояние да прокара конституционни промени, но е много важно поне да домакинства един форум или поредица от срещи, на които поне могат да бъдат изчистени опциите“.
„Има причина, поради която от „Отворено общество“ казваме, че нашата процедура(за избор на главен прокурор бел.ред) е уникална, не защото е много добра, а защото предвижда много висока степен на привидна прозрачност. По думите на Иванова „големият проблем в България е, че има един кандидат, избран от колективен орган и потвърден от президента, зад който не знаем кой стои и кой носи в крайна сметка отговорност за политиката, която този главен прокурор ще прокарва“.

В статия за Медиапул адвокат Михаил Екимджиев обосновава тезата, че държавният глава е имал основания да сезира КС. Екимджиев напомня, че „гротеската, наречена избор на главен прокурор“ фокусира дебатите върху Закона за съдебната власт (чл. 173), който, при липса на друг кандидат, задължава Висшия съдебен съвет (ВСС) просто да прегласува кандидатурата на Гешев след първия отказ на президента да подпише указ. “ Тази, явно лобистка редакция на закона, е нова. Тя бе приета през 2016 г. по предложение на тогавашния министър на правосъдието Екатерина Захариева без конкретен повод. Нормата явно цели да облекчи инсталирането на наследник на Цацаров от същото клептократско лоби, което „си“ избра настоящия главен прокурор. Предишната редакция на съдебния закон предвиждаше задължителен „рестарт“ на процедурата за номиниране на главен прокурор. Тя трябваше да започне от самото начало“, напомня Екимджиев.
Така приетата нова процедура практически обезсмисля конституционната норма, която не ограничава основанията, на които държавният глава може да върне избора на главен прокурор, казва Екимдижев. В синхрон с осъдителното решението по делото „Колеви срещу България“, установило нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи заради недосегамеостта на главния прокурор, цитираните норми от ЗСВ, закрепващи юридически този статус, са противоконституционни, категоричен е адвокатът. Според чл. 5 ал.4 от Конституцията международните договори, ратифицирани от България, са част от вътрешното право.
Следователно всяка законова норма, нарушаваща Конвенцията за защита на правата на човека, противоречи на чл.5, ал.4 от Конституцията, е изводът на юриста.
Според заключението му: „Президентът има брилянтен повод да атакува пред КС не само чл.173 от ЗСВ, чрез който шайка апаратчици от ВСС се опитаха да го унижат като държавен глава. Той има възможност да постави пред КС големия въпрос за противоконституционния законов статус на главния прокурор. Конституционното вразумяване на правомощията на главния прокурор би ограничило вредите от управлението на неговия наследник, независимо дали той ще прилича на Гешев„.
Решенията на КС имат действие след постановяването им и обявената post factum противоконституционност на съдебния закон няма да засегне осъществения избор на Гешев, посочва адвокатът. „Неизбежно обаче ще възникне тежък морален казус и прецедент. Ще се окаже, че ръководителят на прокуратурата, която следи за законността в държавата, е бил избран противоконституционно„, обобщава Екимджиев.