Промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за въвеждане на съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебно производство са внесли Корнелия Нинова и още 26 депутати от БСП.
А в мотивите си народните представители от левицата се позовават на риска от произвол, както и на наличието на широки прокурорски правомощия. Нещо повече – според вносителите, проектът дава заявка да отговори на критиките на Комитета на министрите на СЕ, на осъдителни решения на Евросъда в Страсбург, на препоръките от независимия анализ на европейските прокурори. Цитираните критики основно са за безконтролността на обвинител №1.
Какво конкретно се предлага?
Промени и допълнение в чл. 213 НПК. В момента текстът гласи:
Предложението е отказът директно да се оспорва пред първоинстанционния съд в седемдневен срок от получаването на преписа.
Като се добавят и нови алинеи в чл. 213, предвиждащи, че:
- Съдът разглежда делото в закрито заседание не по-късно от месец след постъпването на жалбата, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на отказа.
- С определението си съдът може – да потвърди постановлението за отказ, да го отмени и върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
- Определението може да се протестира от прокурора или обжалва от пострадалите в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд. Въззивният съд се произнася с окончателно определение.
- При повторен отказ за образуване на досъдебно производство постановлението може да се обжалва само при нови съществени доказателства.
- Постановлението за отказ, които не е било оспорено пред съда може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура.
В мотивите си вносителите заявяват, че възпроизвеждат режима за съдебен контрол върху прекратяването на досъдебното производство, въведен през 2006 г., като се запазва и възможността за служебна отмяна на отказа от по-горен прокурор.
Сред аргументите също четем: „Липсата на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство е проблем, защото те създават предпоставки за произвол, многократно отбелязвано включително от самата прокуратура. Факт е, че често жертви и пострадали остават незащитени именно заради подобни откази, а нерядко идентични случаи – в рамките на инстанционния контрол – намират различни решения, което може да постави под съмнение обективността и независимостта на прокуратурата.
Съдебният контрол върху актовете на прокуратурата, в или извън контекста на въпросите, свързани с нейните широки правомощия, неведнъж е бил обсъждан през годините и то на различни нива. Евентуални решения са намерили място както в препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в мотивите на осъдителни решения на Съда в Страсбург, така и в заключения на проведения преди време от европейски прокурори независим анализ. Внесеният законопроект допринася за решаването на проблемните въпроси, свързани с широките правомощия на прокуратурата у нас“.