
Днес (събота) си отиде Любо Корнезов (72)- изтъкнат юрист, конституционен съдия, професор по Граждански процес, дългогодишен парламентарист и заместник-председател на Народното събрание, един от авторите на последната ни Конституция.
Любен Корнезов е роден на 3 януари 1947 г. в гр. Ямбол. Завършва висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1973 г., преминава през всички степени на съдебната йерархия.
Бил е председател на Търговишкия и Ямболския окръжен съд. Съдия в Конституционния съд (1991 – 1994 г.), а през периода 1995-1997 г. е заместник-министър на правосъдието.
Корнезов беше депутат във Великото Народно събрание (1990 – 1991 г.) и заместник-председател на Комисията по изработването на Конституцията на Република България от 1991 г. Заместник-председател на Парламентарната група на демократичната левица. На 16 ноември 2000 г. стана заместник-председател на 38-то Народно събрание.
Беше народен представител в 39-то Народно събрание и отново избран за заместник-председател. Председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по правни въпроси и на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията.
Зам. председател и на 40-то Народно събрание.
Любен Корнезов имаше сериозна научна дейност, той е професор, доктор по право, автор на 17 книги и монографии и над 350 статии.
В периода 1983-1986 г. е аспирант по граждански процес в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изнася лекции по граждански процес в Юридическия факултет на УНСС, София, както и в Югозападния университет „Неофит Рилски.
Убеден и безкористен социалист. Той бе един от знаковите юристи на левицата, уважаван от всички политически сили, търсен отвсякъде (и от опонетните) по сложни въпроси на правото. Харесван от журналистите заради способността му да раздава себеотрицателно знания с усмивка. Корнезов бе един от най-сериозните автори на искания до Конституционния съд срещу нарушения на основния закон, които обикновено приключваха с успех.
Когато след пет мандата се оттегли от политиката през 2013 г., заяви: „ Всичко има начало и край, освен Вселената. Човек трябва с достойнство да извърви своя път и да се оттегли с достойнство. “
Семеен с дъщеря административен съдия и син – съдия в Общия съд на ЕС.
Отиде си един истински юрист, на когото лицемерието и тънките сметки за лично благополучие не бяха познати.
Де Факто поднася най-искрени съболезнования на семейството за загубата на един голям човек.
Сбогом, учителю!
Из богатото му завещание на парламентарист:“ В днешната политика думите изгубиха своето значение. Хората трябва реално да почувстват, че държавата работи за техните интереси. Но затова са необходими държавници, а не политикани. Държавници от ранга на Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Александър Стамболийски.. За съжаление днес не виждам такива сред мотаещите се по коридорите на властта..“
„Като гледам как горят Конституцията ми идва да крещя от болка и възмущение. Всяка буква от нея съм преживял.. Какво е виновна Конституцията, че изпълнителната власт произведе монополи и безобразията им ?! Горят я хора, които дори не са я чели…(По време на антимонополните протести срещу втория кабинет „Борисов“. )
„Забраната, а не тютюнопушенето е вредно. Щом забраняваме тютюна, да забраним и патладжана, и в него има никотин. Да се забрани да го ядем!“
„Пултовете за гласуване работят, работят. Ето, вижте как работят – като се натискат“
(В пленарната зала към депутатите, 2005)
„Категорично съм против парламентарното номадство, където депутати прескачат като скакалци от една в друга парламентарна група“.
„Моля Ви, това е парламент! За какви тенекии говорите, бе, докторе?! Уважаеми колеги, все пак има някакви рамки, хората ни гледат от екрана“ – (реплика към депутат на извънредно заседание в 40 -то Народно събрание)
Сбогом професоре! Ти беше един от последните достоййни юристи, които сътвориха Конституцията- И прекрасен човек. Мъчно ми е! Сбогом!
Достоен, жалко е че така рано си отиде!