Последни новини
Home / Актуално / Размисли за хипотенузата

Размисли за хипотенузата

Defakto.bg

Даниела Доковска, адвокат

На 29.11.2019 г. правната общественост беше удостоена със законопроект на депутати от БСП за изменение и допълнение на чл. 213 от Наказателно-процесуалния кодекс. Народните представители предлагат въвеждането на съдебен контрол върху актовете на прокурора, с които се отказва образуването на досъдебно производство. Според вносителите „липсата на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство са проблем, защото те създават предпоставки за произвол… Често жертви и пострадали от престъпления остават незащитени именно поради отказ да се започне наказателно преследване… Нерядко идентични случаи – в рамките на институционния контрол – намират различно решение, което може да постави под съмнение обективността и независимостта на прокуратурата“.

Според законопроекта съдебният контрол е двуинстанционен. Обаче е открита и възможността при повторен отказ за образуване на досъдебно производство постановлението да се обжалва отново пред две инстанции „в случай на нови съществени доказателства“ (кой ли ще събира доказателства, щом не е образувано наказателно производство?).

В най-добрия случай постановлението на прокурора, с което се отказва образуването на наказателно производство, ще подлежи на обжалване двукратно (пред първоинстанционния и въззивния съд: 1 + 3-ма = 4-ма съдии). В най-лошия случай пък постановлението ще се обжалва четирикратно (4-ма + 4-ма съдии = 8 съдии).

А сега си припомнете героинята на Нушич, която се обидила, когато я нарекли „хипотенуза“. Ако тя се обърне към прокурора (за което няма никаква пречка), той ще откаже да образува наказателно производство, защото липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Обаче ако дамата е много обидена, тя ще обжалва отказа на прокурора пред първоинстанционния, а после и пред въззивния съд. Ако ли пък съдът погрешно отмени постановлението, тя ще може да обжалва повторния отказ на прокурора в двуинстанционен порядък. В този случай освен „хипотенузата“ съдът вероятно ще преценява и дали са налице „нови съществени доказателства“.

Такава процедура не може да бъде оправдана с осъдителните решения на Съда в Страсбург, за които бегло се споменава в мотивите на законопроекта.

Поначало идеята наказателният съд да разглежда дела за деяния, които не представляват престъпления, противоречи на здравия разум. От друга страна, твърдението на вносителите, че „приемането на законопроекта не е свързано с допълнителни финансови средства“, е невярно от пръв поглед.

Според годишния доклад на Прокуратурата на Република България за 2018 г. прокурорите са отказали да образуват наказателни производства по 122 575 наказателни преписки. Според предходните годишни доклади отказите за 2017 г. са 112 389, а за 2016 г. – 116 738. В крайна сметка, за последните три години (без да се задълбочаваме повече) това прави средно по 117 234 отказа, които ще подлежат най-малкото на двуинстанционно обжалване. (Колко бяха съдиите в България и ако са се произнесли по отказа, ще могат ли безпристрастно да гледат делото по същество?).

Посочените по-горе данни са известни на народните представители от ежегодните доклади на прокуратурата. Главният прокурор системно ги информира, че „прокуратурата е ангажирана сериозно с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, административни нарушения, битови и междуличностни проблеми“ (вж. напр. доклада за 2016 г.). С други думи, прокуратурата отказва да образува производства за „хипотенузи всякакви“, но в бъдеще освен прокуратурата с тях ще трябва да се занимава и съдът. Такова „разгръщане“ на съдебната дейност не става без бюджетни средства. То неизбежно ще натовари деловодната дейност на прокуратурата и съда, ще доведе до увеличаване на броя на съдиите и до разглеждане на същинските наказателни дела в неразумен срок.

Някой може да възрази, че вече съществува съдебен контрол над прекратяването на наказателното производство от прокурора. Подобна аналогия е неуместна. След прекратяването на наказателното производство от прокурора съдът разполага с делото, запознава се със събрания доказателствен материал и преценява правилно ли е приложен материалният и процесуалният закон. А при обжалването на отказа за образуване на производство съдът разполага само с голословните твърдения на заявителя и, за разлика от прокурора, няма никакви средства да ги провери.

Няма да се спирам на детайли от законопроекта, в който например се оторизират като жалбоподатели лица, които нямат правен интерес (третото лице заявител). Няма да питам какво ще стане, ако заявителят обжалва отказа на прокурора, а „пострадалият“ от престъплението е съгласен с този отказ. Това са детайли на фона на вредата, която законопроектът нанася върху цялостната наказателно-процесуална система.

Вместо да се замислят как да гарантират автономността на отделния прокурор по възложеното му дело, вместо да укрепят прокурорския контрол за законност вносителите на законопроекта обезличават прокурора и обезсмислят прокуратурата като институция, създадена да повдига и поддържа обвинения в държавен интерес. Това ерозира прокуратурата, а главният прокурор се спасява от още една отговорност и остава с безконтролната си власт (да образува наказателни производства и да привлича когото намери за добре в качеството на обвиняем, без да носи каквато и да било отговорност, ако наруши службата си или извърши престъпление).

Нали не беше такава идеята?

„Действителността не винаги е правдоподобна…“ (Ж. Сименон).

  • Статията е писана за Де факто

 

About De Fakto

Проверете също

Позиция: Мнозинството на Съдийската колегия не е изразявало съмнения в качествата на хабилитирани преподаватели

Съдийската колегия (СК) на ВСС изрази позиция  по повод медийни публикации за изключването на хабилитирани …

in memoriam Почина Вельо Велев, бивш прокурор и член на Висшия съдебен съвет

Висшият съдебен съвет  съобщи с прискърбие  за кончината на Вельо Велев , бивш прокурор и …

Един коментар

  1. УВАЖАЕМА Г-ЖО ДОКОВСКА,АЗ НЕ СЪМ ЮРИСТ.ОБАЧЕ, МОЕТО ДЪЛБОКО УБЕЖДЕНИЕ Е,ЧЕ „НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ“ ЗАКОНИ СА НАСОЧЕНИ С ДЕЙСТВИЕ В БЪДЕЩЕТО, С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ. „“ a глaвният пpoĸypop ce cпacявa oт oщe eднa oтгoвopнocт и ocтaвa c бeзĸoнтpoлнaтa cи влacт (дa oбpaзyвa нaĸaзaтeлни пpoизвoдcтвa и дa пpивличa ĸoгoтo нaмepи зa дoбpe в ĸaчecтвoтo нa oбвиняeм, бeз дa нocи ĸaĸвaтo и дa билo oтгoвopнocт, aĸo нapyши cлyжбaтa cи или извъpши пpecтъплeниe).“……ПРИЧИНИТЕ СА КОРУПЦИЯТА И „ИНТЕРЕСИТЕ“ В ИКОНОМИЧЕСКАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТИ !!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.