Манолова: Правителството връща задължителната колективизация с ТКЗС-та, но в полза на едрите собственици

Промените в Закон за земеделските земи  са заплаха за малките земеделски производители

 „С публикувания проект на Закона за земеделските земи на практика правителството връща ТКЗС-тата, в които собствениците не са имали право да се разпореждат със земята си. С внесения законопроект се убиват малките производители в сектор „Земеделие“, а те обработват близо 10 млн. дка земя в интензивно производство – овощарство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдство.“

Така  Мая Манолова коменитра  публикувания за обществено обсъждане проект на Закона за земеделските земи. Тя  посочва, че темата за уедряването на земята засяга  над 3 млн. българи, а предложеният проектозакон е в полза само на едрите собственици на земя.

Според нея  основният проблем е предвиденото уедряване на земеделските земи, при което земята на дребните собственици се слива с тази на едрите собственици.  Това става чрез включването им в съсобственост, където малките собственици имат миноритарен дял и дори да възразят срещу това сливане, администрацията не е длъжна да се съобрази с тях.

Законът не предвижда възможност дори за оспорване на издаването на нови планове и актове за собственост по съдебен път.

Според Манолова правителството предлага връщането на задължителна колективизация с ТКЗС-та. „Единствената разлика е, че сега се прави в полза на феодални частни собственици“, посочва тя в своята позиция.

По думите й в момента е налице свръх-концентрация на собствеността на земеделската земя, като над 80% от нея се управлява от едва 1,5% от стопанствата.

„В този смисъл не считам, че задължителното и в някои случаи насилствено уедряване на земята ще допринесе за по-устойчивото и ефективно обработване. В същото време обаче, такова уедряване силно ограничава свободата и възможностите на индивидуалните собственици да управляват и да се разпореждат със земите си.“

Манолова и екипът й смятат, че така предложените текстове са силна заплаха и за малките земеделски производители, които ще са принудени да се съобразяват с парцелирането, изготвено в полза на едрите производители.

Според Манолова с процедурата се допуска едрите собственици да не заплащат дължимото възнаграждение по договорите за използването на земята и същевременно запазват правото си да получават европейските субсидии, изплащани на площ по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика.

Според нея законопроектът обединява три земеделски закона, но запазва действието на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който позволява продължаващата вече 30 години, след началото на прехода, реституция. А материята за довършването на поземлената реституция по същество не е засегната, което според нея и експертите в екипа й ощетява милионите собственици на земя.

„Подкрепяме предложението земеделската земя да не може да променя предназначението си за срок от седем години след покупката, но предвидените в законопроекта изключения на практика обезсмислят това ограничение, като позволяват изменение, когато промяната на предназначението е предвидена в Общ устройствен план или в случаите на концесии и други“, казват още Манолова и екипът й.

„Считаме за правилна промяната, която проектът на закон въвежда в правилата, по които ще се отдава под наем и аренда държавна земя, но настояваме в търговете оттук нататък да могат да участват само кандидати, които, заедно със свързаните с тях лица, обработват максимум 3 000 дка“, е заключението на екипа.