Последни новини
Home / Избрано / За втори път Страсбург осъди България за неправомерно отнемане на камиони – чужда собственост

За втори път Страсбург осъди България за неправомерно отнемане на камиони – чужда собственост

Defakto.bg

   Европейският съд отново установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността

Решението на  Съда е  поучително и за съдии, и за адвокати

Светла Маргаритова, pravanachoveka.com

След решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, в което Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността поради отнемането на камион на дружеството жалбоподател заради открити наркотици без да бъде извършена преценка на пропорционалността на намесата наскоро Европейският съд,  в сходен казус достигна до същия извод.

На 21 ноември 2019 г. Съдът в състав от трима съдии постанови решение, в което отново установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на румънското акционерно дружество  Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria.

 Фактите

Дружеството е с предмет на дейност транспортни и логистични услуги. На 9 февруари 2011 г. три нейни камиона, пътуващи от Турция до Румъния, са спряни за проверка на българо-турската граница. Българските митнически служители откриват  големи количества недекларирани парфюми и цигари, чиято стойност в хода на последвалото наказателно производство е изчислена на  56 210 български лева . Недекларираните стоки и камионите са иззети като  веществени доказателства. Останалата стока, която не е обект на нарушение, е върната на фирмата-жалбоподател. За два от трите камиона дружеството е сключило договори за финансов лизинг през 2008 и 2009 г. и  продължава да изплаща лизинговите вноски до 2016 г. Оценката на трите камиона съгласно назначената експертиза  възлиза  на 205 100 лева (105 000 евро).

Срещу тримата шофьори е образувано наказателно производство за контрабанда  по чл. 242 от НК . Впоследствие те сключват споразумения с прокуратурата, в които признават вината си за извършено престъпление по чл. 242, ал. 8, т. 1, б. „г“ НК, като условията на споразуменията включват и отнемането на камионите. Споразуменията са  одобрени от  съда.

Молбите на дружеството до прокуратурата на основание  чл. 111 НПК (в сила към 2011 г.) да бъдат освободени превозните средства не са уважени с мотива, че вината на тримата водачи е доказана по безспорен начин и докато не приключи производството те не могат да бъдат освободени. След влизането на споразуменията в сила дружеството жалбоподател отправя искания до Окръжната прокуратура в Ямбол да бъде възобновено производството, но те са оставени без уважение, макар че преминават през инстанционен контрол до Върховната касационна прокуратура.

Преценката на Съда

Съдът   отбелязва, че дружеството жалбоподател е било собственик на един от иззетите камиони и лизингополучател на другите два, които е можело да придобие  след изтичане на съответните срокове по договора. Освен това то продължава да заплаща  месечните си вноски до 2016 г. Поради това  Съдът заключава, че дружеството жалбоподател е имало достатъчно установен имуществен интерес по отношение на двата камиона, които официално не е притежавало, представляващ „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Той намира, че отнемането на камионите представлява намеса в „притежанията“ му.

По отношение на това дали тази намеса е оправдана Съдът се позовава на своите констатации по аналогичния казус на Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria (Application no. 3503/08), 13 October 2015 §§ 42-47).  В настоящия случай той отбелязва, че националният съд, който разпорежда отнемането на камиона на жалбоподателя, в нито един момент не е преценил законността на това отнемане, по-специално дали стойността на камиона съответства на тежестта на престъплението, както се изисква съгласно чл. 242 ал. 8 от НК (нормата гласи следното: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца освен ако стойността му явно не съответствува на тежестта на престъплението“).

Съдът отбелязва, че този въпрос е бил обсъждан в последващите откази на органите на прокуратурата да поискат възобновяване на делото, но всъщност   не прокуратурата е компетентният орган, който би могъл да  направи обвързваща оценка по въпроса и да нарежда отнемането или не, а именно съответния съд. Наред с това Ямболският окръжен съд не е анализирал въобще въпроса  дали дружеството жалбоподател е могло или е  трябвало да знае за контрабандата, извършена от шофьорите му. На последно мястото то не е имало никаква възможност  да оспори отнемането на камионите си по вътрешното наказателно производство срещу тримата водачи.  Съдът не уважава възраженията на Правителството, че дружеството е могло да претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди от самите шофьори, позовавайки се на своята практика (вж. Bowler International Unit v. France, no. 1946/06, §§ 44-45, 23 July 2009, and, mutatis mutandisB.K.M. Lojistik Tasimacilik Ticaret Limited Sirketi, cited above, § 50).   Съдът се позовава допълнително и на констатацията си в решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş., § 32), че държавата, която е отнела камиона на дружеството жалбоподател, без да предвиди процедура, при която то би могло да защити правата си на собственост, не може да се освободи от своята отговорност съгласно Конвенцията да предвиди такава процедура чрез задължаване на  компанията-жалбоподател да търси обезщетение от трета страна.

Съдът достига до заключението, че националните органи не са успели  да постигнат необходимия справедлив баланс между защитата на „притежанията“ на дружеството жалбоподател и изискванията от общ интерес, поради което установява нарушение на член 1 от Протокол № 1.

По повод повдигнатото оплакване по чл. 6 Съдът намира, че то е тясно свързано с оплакването по чл. 1 от Протокол 1, поради което не се наблага да бъде разглеждано отделно.

По повод претенциите на дружеството за справедливо обезщетение Съдът констатира, че в своите становища след комуникирането на жалбата дружеството жалбоподател е заявило, че българската държава трябва да „поеме отговорност“ за нарушаването на правата му и че трябва да се намери „решение за справедливо обезщетение“, „като се има предвид безспорното съществуване за накърняване на активите на Dumagas Transport SA ”. Дружеството жалбоподател обаче не е отправяло конкретни искания за имуществени или неимуществени вреди, нито е представило съответните документи.

Поради това Съдът счита, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задълженията си съгласно член 60 от Правилника на Съда. Тъй като не е предявено валидно искане за обезщетяване за вреди, Съдът счита, че няма причина да се присъди на дружеството жалбоподател каквато и да било сума. Той се позовава на своята практика  (вж. Mancini v. Italy, no. 44955/98, §§ 28-29, ECHR 2001‑IX, and Abdullayeva v. Azerbaijan, no. 29674/07, §§ 33-34, 14 March 2019).). Що се отнася по-специално до неимуществените вреди, той не вижда изключителни обстоятелства, водещи до различен извод от този, направенв делото Nagmetov v. Russia ([GC], no. 35589/08, §§ 76-82, 30 March 2017).

Заключение

Решението по този случай налага констатацията, че, вероятно се налага да се обобщи практиката на националните съдилища по приложението на чл. 242, ал. 8 от НК и ако се установи, че не се извършва преценка относно съответствието на тежестта на извършената контрабанда спрямо стойността на МПС, с помощта на която е извършено престъплението, то да не се постановява отнемане на средството за извършеното престъпление.

Извън горното очевидно се налага да се преоцени дали се налагат промени и в НПК, , за да се даде възможност на засегнатите трети лица, ако са добросъвестни по отношение на укоримото престъпление, да имат право да защитят интересите си  в рамките на наказателния процес, а ако това не е възможно, да се предвиди друг вътрешен способ за защита.

Това решение е поучително и за адвокатите, тъй като липсата на осъдителен диспозитив е изцяло пропуск на защитника на дружеството-жалбоподател да представи аргументирана и обоснована претенция за имуществените и неимуществените вреди, а не общи разсъждения по въпроса.

 

About De Fakto

Проверете също

След първия доклад за върховенството на закона, кадровиците отчитат пред Брюксел нови декларации за “членства” и правила за премиите

Днес решиха да допишат като постижения ЕИСС, моделите за съдебната карта, освобождаването от държавни такси …

Ивайло Дерменджиев: Заповедта на здравния министър за носенето на маски, не трябва да се публикува в “Държавен вестник”

Заповедта на здравния министър Костадин Ангелов  за задължителното носене на маски на открито и изключенията, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.