Ще създадем независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор, заяви изненадващо премиерът Бойко Борисов пред бТВ. До края на седмицата правителството ще приема препоръките на Венецианска комисия за съдебна реформа. Най-важната сред тях е предложението да бъде създадена фигурата на независим прокурор (или звено от прокурори) която да може да разследва главния прокурор при съмнения за извършено престпъление .
Така Борисов отхвърли досегашните идеи на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, когото обяви за „най- добрия юрист на правителството“.
Второто предложение на Венецианската комисия, което Борисов е възпирел е да няма възможност за парламентарен контрол върху председателите на върховните съдилища. „Казват (Венецианската комисия), че не е хубаво съдиите да ги закачаме. Само главният прокурор. Още в първия момент ние това ще го приемем“, каза Борисов.
„Трябва да има абсолютно независим прокурор, звено и да бъде избрано с две трети от прокурорската колегия на ВСС и ако има подобно извършено престъпление или разследване на главния прокурор, този прокурор може да го проведе това разследване, без да се отчита на никой – абсолютно независим„, са думите му.
Същите идеи на Венецианската комисия, бяха известни още в миналия мандат на кабинета му. През 2017 г. Венецианската комисия предложи да се въвеведе процедура за импийчмънт на главния прокурор, а „разследванията срещу него да се провеждат от независим орган или лица, неподчинени на прокуратурата“. Реформаторския блок предлагаше това да стане при промените в Конституцията. Борисов обаче беше категоричен – реформи в прокуратурата да бъдат направени след като изтече мандата на действащия главен прокурор Сотир Цацаров.
Сегат той твърди, че: „Всички препоръки ще ги приема„. Изброи, че важните от тях са няколко – главният прокурор да бъде изслушван от парламента и да има възможност да бъде разследван от независим прокурор или зведно.
Според премиера, Сотир Цацаров и Иван Гешев са много различни.„Цацаров е много начетен човек. Той много чел човек. В диспут с всеки един от своите опоненти той ще го победи. Гешев е много по-добър в оперативната дейност. Аз съм убеден, че той ще има много повече успехи с МВР и ДАНС. Цацаров дойде от съдия и той гледа от всички страни. МВР и прокуратурата трябва да съберат доказателствата бързо“, е оценката на Борисов.
Според него президентът Румен Радев е върнал на ВСС указа за назначаването на Иван Гешев само за да влезе в новините.
Борисов коментира и инициативата на президента Румен Радев за конституционни промени. И го призова да си направи партия, щом иска промени в Конституцията. Според основния закон обаче държавният глава има право на предложение за промени в Конституцията.
След дълго отричане, че се меси в кадровата дейност на независимата съдебната власт, той призна, че е изиграл ключова роля в избора на Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд . „Аз подкрепих най-много Лозан Панов навремето. Питайте го него. Най-много го подкрепих. Той нямаше да стане съдия (шеф на Върховния касационен съд), ако аз не го бях подкрепил“.
Борисов заяви, че е оглеждал и кандидати за главен прокурор, но с изключение на Емил Радев и Данаил Кирилов, всички били „мързеливи“.
Проектът „Кирилов“ , от който премиерът сега вдига подкрепа, бе на правосъдния министър и предвиждаше единен режим за наказателно преследване на „тримата големи“, макар проблемът винаги да е бил с търсенето на отговорност само на главния прокурор, който остана единствено недосегаем за независимо разследване в случай на престъпление. Законопроектът бе остро атакуван у нас от юридическта гилдия и не само, а в края на юни категорично отхвърлен и от Отдела за изпълнение на решенията на Евросъда в Страсбург на СЕ заради осъдителното решение на Евросъда по човешките права по делото „Колеви срещу България“ още през 2006 г. През март т.г. този отдел констатира „липсата на напредък, девет години след решението по делото Колеви, в подготовката на мерки, които да гарантират независимостта на разследванията срещу главния прокурор, включително независимостта на органите, отговорни за различните етапи на разследването“.
Ето защо становището, отхвърлило проекта „Кирилов“, публикувано на страницата на Съвета на Европа:
(I) фактът, че само прокуратурата може да реши дали да се проведе наказателно преследване;
(II) фактът, че главният прокурор и неговите заместници могат да отменят всяко решение, взето от друг прокурор, което не е било предмет на разглеждане от съд;
(III) липсата на каквато и да е възможност за жертвите да оспорят пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство или да повдигне обвинение;
(IV) невъзможността да бъде временно отстранен главният прокурор от длъжност;
(V) възможността главният прокурор да влияе на Висшия съдебен съвет („ВСС“) и на прокурорската колегия на ВСС, компетентни да взимат решения относно кариерата на прокурорите и назначаването на висшестоящи прокурори (които могат да имат досег с разследване срещу главния прокурор) и относно отстраняването на главния прокурор от длъжност.
В последна сметка Данаил Кирилов се видя принуден да поиска от Венецианската комисия становище и препоръки по предлагания режим за разследване, съдене и отстраняване на „тримата големи“ у нас – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Очевидно ще чуе същото, което отдавна му бе казано.