Съдът на ЕС по наше дело: Всеки собственик от етажната собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части

Всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части. Подобен национален регламент не е в противоречие  с правото на Съюза – това се е казва  в решение на Съда на ЕС  по българско дело  (C‑708/17, ЕВН България Топлофикация/Николина Стефанова Димитрова, и C‑725/17, Топлофикация София/Митко Симеонов Димитров ) 

По двете дела Съдът на ЕС е разглеждал съвместимостта на националната  правна уредба с  правото на Съюза в  областта на топлоснабдяването и приема, че Директива 2011/83 за правата на потребителите1 и Директива 2005/29 за нелоялните търговски практики2 допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Съдът постановява също, че Директиви  2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност  допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Конкретните спорове са във връзка с два иска срещу собственици на
имоти в сгради в режим на етажна собственост да заплатят сметките си за топлинна енергия
за сградната инсталация и общите части, което те отказват да направят.  Според тях, макар сградата им да е топлоснабдена от система за централно отопление въз
основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и доставчика на
топлинна енергия, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно
отопление и не го използват в своя апартамент.

Съдът се спира на  понятието „потребител“ по смисъла на Директива 2011/835 и постановява, че това понятие обхваща, клиентите на
доставчик на енергия, собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, доколкото те са
физически лица, които не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност
по занятие.  Оттам Съдът стига до извода, че обсъжданите в главните производства
договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на договорите,
сключени между търговци и потребители по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива
2011/83.
По-нататък Съдът изяснява понятието „непоръчана доставка“ на стока по смисъла на
член 27 от Директива 2011/83, като посочва, че подаването на топлинна енергия за
сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда — етажна собственост, което се
извършва вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване на
сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не
представлява непоръчана доставка на централно отопление.
Финално,  Съдът се произнася относно метода за фактуриране на топлинната енергия в
сградите — етажна собственост.  Отбелязва,  че съгласно Директива 2006/326
държавите членки гарантират, че при крайните потребители в частност на електроенергия и
централно топлоснабдяване ще се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които
точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител, когато това
е технически осъществимо.  Според Съда обаче изглежда  немислимо да може изцяло
да се индивидуализират сметките за отопление в сгради — етажна собственост, особено що
се отнася до сградната инсталация и общите части, като се има предвид, че апартаментите
в такива сгради не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

При тези условия Съдът заключава, че  широката свобода на действие, с която разполагат
държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна
енергия в сградите — етажна собственост,  Директиви 2006/32 и 2012/27 допуска
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на
отопляемия обем на всеки апартамент.

Решението на съда е в отговор на преюдициално запитване за  тълкуване на правото на Съюза. То  не решава вътрешния спор.  Това ще направи националния съд, пред който е висящо делото, като това трябва да стане в съответствие  с решението на Съда на ЕС.

1 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64), член 27.
2 Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски
практики“) (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260),
член 5, параграфи 1 и 5.
3 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета (ОВ L 114, 2006 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 222),
член 13, параграф 2.
4 Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО (ОВ L 315, 2012 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 71, 2014 г., стр. 24), член 10, параграф 1.
5 Член 2, параграф 1 от Директива 2011/83.