Последни новини
Home / Законът / СГС отказа да регистрира партия “Няма такава държава” (допълнена)

СГС отказа да регистрира партия “Няма такава държава” (допълнена)

Defakto.bg

Софийски градски съд отхвърли молбата за регистрация на политическа партия „Няма такава държава“, съобщиха от съда.

Мотивът на съдебния състав, с председател Татяна Костадинова е, че „Използване на знамето в символа на партията е налице не само когато има пълна идентичност в двата знака, но и когато внушението е достатъчно силно, че да създаде възможност гражданите да свържат символа със знамето на Републиката. Според съдебния състав представеното графично изображение не само не разколебава, а засилва формирания по-горе извод, че „интегрираните цветове бяло, зелено, червено“ биха могли да внушават за използване на знамето на Републиката. Относно името на партията съдът приема, че „изразът „няма такава/няма такъв …“ би могъл да е противен на добрите нрави, само когато се отнася до държавността, схваната като комплекс от държавни органи и институции. Когато обаче той окачествява не държавността, а състоянието на държавата, изразът се явява по-скоро оценка, а не обида”. Решението може да се обжалва или протестира пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от връчване на препис.

Ръководоството на партията в съда

“Няма такава държава” бе учредена в началото на октомври, при внасянето на документите в СГС от партията обявиха, че внасят 3 700 подписа при необходими по закон 2 500 за регистрация.

В края на юли, при последното излъчване на „Шоуто на Слави“ по бТВ, Слави Трифонов обяви създаването на политическия проект, както и стартирането на новата телевизия „7/8 TV”. Той е председател на новата партия, в управата й влизат сценаристите на Шоуто Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Виктория Василева.

Като проблемни от самото начало се сочеха наименованието на партията на Слави Трифо, както и използването на трибагреника в нейното лого (забранено по закон.)

По време на съдебното заседание на 29 ноември прокурор Милен Ютеров от СГП не видя пречки за вписването на “Няма такава държава” в съдебните регистри. Според него, нито чрез символа, нито чрез наименованието се нарушават Конституцията и законите на страната.

Пред съда адвокат Атанасов обяви, че трибагреникът не е използван в символа на партията и посочи, че става дума за цветове, които се разтичат и по никакъв начин не повтарят националното знаме. За наименованието обяви: “Учредителите сме подходили с позитивно чувство към името, не отричаме държавата, напротив, казваме: Няма такава хубава държава!

Из решението на съда

Процедурата по учредяването на партията е спазена, но съдът е длъжен да осъществи контрол за съответствието със закона и на обстоятелствата, които подлежат на вписване, заявява съдия Татяна Костадинова.

За наименованието – не нарушава добрите нрави, оценява състоянието на държавата

В решението се казва: “Първото подлежащо на вписване обстоятелство е наименованието на партията. За него законодателят е поставил императивни изисквания за уникалност (чл. 14, ал. 2 и 3 ЗПП) и за ненакърняване на добрите нрави (чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ вр. § 2 ЗПП). В случая изискването за уникалност е формално и спазването му се установява от представеното от молителя удостоверение изх. № 357/23.07.2019 г. на СГС, съгласно което заявеното име „Няма такава държава“ с абревиетура „НТД“ не повтаря наименованието или абревитурата на друга партия…

Отнесено към наименованието на политическите субекти, понятието „добри нрави“ ще се изпълни със съдържание от писаните и неписаните правила на добро поведение в политическия живот. Едно от тези правила е зачитането на държавната власт, в чието упражняване гражданите участват именно чрез политическите партии. От своя страна държавната власт се олицетворява от институциите, които я изграждат във всеки един от нейните стълбове. Ето защо противно на добрите нрави би било наименование, което уронва престижа или е обидно за държавната власт или за нейните органи и институции.

Използваното в настоящия случай наименование съставлява съчетание между придобилия гражданственост израз „няма такава/няма такъв“ и съществителното име „държава“. Противно на изразеното от процесуалните представители на молителя становище, съдът счита, че изразът „няма такава/няма такъв“ трябва да бъде изследван не само в позитивното му звучене, но и с възможната отрицателна конотация – тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че вложеният в израза смисъл е единствено позитивният.

Разгледан в светлината на отрицателното внушение, изразът „няма такава/няма такъв …“ би могъл да е противен на добрите нрави, само когато се отнася до държавността, схваната като комплекс от държавни органи и институции. Когато обаче той окачествява не държавността, а състоянието на държавата, изразът се явява по-скоро оценка, а не обида. Гражданите са свободни да дават оценка на заобикалящата ги действителност, стига използваните изрази за тази оценка да не са обидни. В настоящия случай сам по себе си изразът „няма такава/такъв“ не е обиден, а съчетанието му с „държава“ изразява не незачитане на държавността, а оценка относно обществено-политическия живот такъв, какъвто той е видян от учредителите на партията.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че наименованието на партията не следва да се разглежда като противно на добрите нрави и да е основание за отказ за регистрация. Този извод е обоснован и от разбирането, че когато съдът поставя пречка пред участието на един субект в политическия живот, това трябва да е крайна мярка – само тогава, когато императивната норма е нарушена по начин, който изключва всякакво съмнение за нарушението.”

За символа – категорично нарушава закона, използва държавния флаг

Съдът казва:

“Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗПП уставът на партията съдържа освен нейното наименование, също и символите й. Независимо от това дали описанието на символа на партията е задължителен реквизит от устава, щом партията е избрала да включи такова описание в устава си, то тя е длъжна да се съобрази с императивните изисквания, които законът поставя към него.

Такива изисквания са установени в чл. 5 ЗПП – „Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения. Символите на политическите партии не могат да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.“

Изискването да не се използват държавните символи като герба и знамето не е самоцелно – то осигурява спазването на конституционните разпоредби на чл. 1, ал. 3 и особено на чл. 11, ал. 2 от Конституцията на Републиката, съгласно които „никоя политическа партия не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ и „нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна“. За да се ограничи възможността гражданите да отъждествят един политически субект с източника или носителя на държавна власт, законът забранява на участниците в политическия живот да използват тези външни признаци, с които държавната власт се характеризира. Това изискване гарантира и равенството на всички участващи в политическия живот субекти – защото никой от тях няма за свой първоизточник държавната власт и никой не може да се ползва с предимство на тази основа.

Изложеното мотивира съда да приеме, че използването на символ, съобразен със забраната на чл. 5 ЗПП, е от съществено значение за законосъобразното участие на партията в политическия живот и за гарантиране на неговите демократични устои. Нещо повече, спазването на императивните разпоредби относно съдържанието на устава на партията е един от първите признаци за това, че новоучреденият субект сам зачита правовия ред и е готов да съдейства за неговото утвърждаване.

В чл. 2, ал. 1 от Устава на политическа партия „Няма такава държава“ е посочено, че символът съставлява „отворена човешка длан в син цвят, в която са интегрирани цветовете бяло, зелено, червено“. Следва да се отговори на въпроса, дали това словесно описание на символа нарушава чл. 5, ал. 1, пр. 1 ЗПП. За да отговори на този въпрос, съдът изхожда от две предпоставки:

  1. Молителят носи тежестта да докаже, че символът не нарушава императивната норма, като той може да стори това по два начина – или като опише словесно изображението, така че да изключи всякакво съмнение, че графичният образ не е на знамето на Републиката, или като представи наред със словесното описание също и графично изображение, от което може да бъде направен горепосоченият извод, и
  2. Използване на знамето в символа на партията е налице не само когато е има пълна идентичност в двата знака, но и когато внушението е достатъчно силно, че да създаде възможност гражданите да свържат символа със знамето на Републиката. В тази насока е практиката на ВКС, изразена в Решение № 68/03.05.2016 г. по т.д. № 700/2016 г. на ТК, І т.о. – „тази разпоредба (чл. 5, ал. 1 ЗПП) не поставя изискване използването да е такова, че да доведе до заблуждение на гражданите и те да възприемат погрешно символите на партията като идентични с националния герб и знаме. Самото използване на съществените елементи и цветове на националния герб и знаме в комбинация, обуславяща значително сходство с тях, също съставлява нарушение“.

В настоящия случай от словесното описание на символа, залегнало в устава на партията, не може да се направи извод как би изглеждало графичното изображение, при което цветовете бяло, зелено, червено са „интегрирани“. Това означава, че те може да са „интегрирани“ както в пълна идентичност с цветовете и разположението им върху знамето на Републиката, така и по напълно различен начин. Доколкото обаче, както беше посочено, молителят трябва да установи при условията на пълно доказване, че е спазен законът, то за да се приеме, че символът на партията не съдържа знамето на държавата, този извод трябва да следва пряко и категорично от словесното му описание. Щом това не е така (т.е. щом може да се направи нееднозначен извод), то задължението за пълно доказване на предпоставките за издаване на охранителния акт не е изпълнено. Напротив, словесното описание на символа в настоящия случай насочва към възможното използване именно на знамето, тъй като цветовете са изброени в последователност, характерна за този национален символ.

Наред със словесното описание на символа съдът следва да кредитира и графичното му изображение, макар то да не е част от подлежащите на вписване обстоятелства (тъй като уставът не съдържа графична част). Това се налага именно от необходимостта да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устава, а основното правило при тълкуване на гражданско-правните сделки е установяване на действителната воля на техните автори, включително чрез стоящи извън тълкувания документ факти.

В случая молителят не оспорва, а напротив – сам заявява, че символът на партията ще бъде изобразяван по начина, посочен графично върху приетото веществено доказателство (л. 146 от делото). Според настоящия състав представеното графично изображение не само не разколебава, а засилва формирания по-горе извод, че „интегрираните цветове бяло, зелено, червено“ биха могли да внушават за използване на знамето на Републиката. Видно е, че те са разположени в словесно посочената последователност – бяло, зелено, червено, като „интегрирането“ им е под формата на водоравни линии с относително еднакъв размер на дължина и ширина. Цялостното впечатление е за правоъгълна форма, съставена от водоравни линии в три багри – бяло, зелено, червено, каквото е и описанието на националното знаме съгласно чл. 15 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.

Съобразно мотивите на цитираното вече Решение № 68/03.05.2016 г. по т.д. № 700/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., напълно неотносимо е възражението, че правоъгълникът е с нащърбени и „разляти“ стени, както и че „наситеността на цветовете“ не е идентична с определената по реда на чл. 15 от ЗДПНЗРБ. Изображението формира достатъчно силно внушение за използване на българското национално знаме, че да наруши изискването на чл. 5, ал. 1 ЗПП. Да се тълкува чл. 5, ал. 1 ЗПП в предложения от молителя и от прокуратурата смисъл, би означавало да се заобиколи духът на закона. Както беше посочено, целта на тази забрана е да препятства формиране у гражданите на усещане за идентичност между съответната политическа партия и държавната власт. Касае се за едно неформално въздействие, при което впечатлението се добива не чрез прецизно сравнение на формата и големината на правоъгълника и на наситеността на цветовете, а по-скоро на емоционално ниво. Ето защо за нарушаване на забраната на чл. 5, ал. 1 ЗПП е достатъчно внушението на използвания символ да е силно, а не символът да е идентичен със знамето”.

Няма място за аналогии с други, регистрирани партии

“За пълнота следва да се отбележи, че в политическия живот на страната участват и други субекти, чийто символи включват цветовете на националното знаме (Българска социалистическа партия, Атака, Национален фронт за спасение на България). При част от тях обаче, видно от служебно известното на съда съдържание на уставите им, словесното описание на символа е дотам подробно, че изключва възможността за тълкуване в смисъл, че ще се използват съществените за внушението елементи на националното знаме, а именно „последователно подредени водоравни линии в цветовете бяло, зелено, червено“. Действително, при един от субектите е допуснато вписване с описание на символа, внушаващо използване на знамето на Републиката, но това не може да е основание за всеки следващ съд да допусне такава регистрация, защото принципът за равенство на политическите субекти пред закона, застъпен от настоящия състав, е принцип за равното прилагане, а не за равното неприлагане на закона за тях. Отделен е въпросът, дали ако една норма фактически не се спазва, не е налице промяна в обществените отношения, която да налага нейното изменение. До решаването на този въпрос обаче съдът е длъжен да приложи закона в действащия му смисъл.

Поради изложените съображения молбата за регистрация следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Станислав Тодоров Трифонов – председател на политическа партия „Няма такава държава“ за вписване на партията в публичния регистър на политическите партии към Софийски градски съд”.

Слави Трифонов: Ако следващата инстанция потвърди, ще регистрирам нова партия

Партийният основател Слави Трифонов реагира във фейсбук:

“Току-що Софийски градски съд отхвърли регистрацията на партия „Няма такава държава“ с довода, че цветовете бяло, зелено, червено, присъстващи в символа на партията, създават впечатлението, че присъства националното знаме. А това е забранено в Закона за политическите партии, член 5-и.
Да оставим настрани факта, че цветовете бяло, зелено, червено присъстват в символите на три парламентарно представени партии – БСП, НФСБ и АТАКА.
Да оставим настрани факта, че за БСП, НФСБ и АТАКА – може, а за „Няма такава държава“ – не може.
И да погледнем обективно – това е просто измислена причина. Ако не беше това, щеше да е името на партията. Ако не беше символът или името на партията, щеше да е името на лидера на партията. Ако не беше името на лидера на партията, щеше да е името на родния град на лидера на партията.
Нека бъдем наясно – Те не щат да има референдум, Те не щат да има пряка демокрация, Те не щат да има партия, която защитава гласа на хората, референдумите, пряката демокрация.
Скъпи Те, наистина ли мислите, че така ще ни спрете? С цветове и с имена? Не може да ни спрете, защото не са важни цветовете и имената, а е важно съдържанието.
Ако следващата инстанция потвърди това безумно и незаконно решение, ще регистрирам нова партия – с друго име и с други цветове. Но ще бъде със същите граждански и политически цели – нещо, което никой съд не може да забрани.
Да живее демокрацията и свободата на словото!”

About De Fakto

Проверете също

ЕК завежда иск срещу България пред Съда на ЕС за неизпълнение на решението за мръсния въздух у нас

България ще бъде изправена пред Съда на ЕС  заради бездейства по въпроса със замърсяването на …

Управляващите с нова версия за независимия прокурор, който ще разследва Главния: Мандат от 7 години, избор от Пленума на ВСС с обикновено мнозинство

След премеждията на проектите “Кирилов” (по името на бившия правосъден министър) и куп унищожителни негативни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.