Последни новини
Home / Гостува ни / „Фалшивите новини“ се борят с авторитета на изданията и журналисти, които се подписват, без флашки отвън

„Фалшивите новини“ се борят с авторитета на изданията и журналисти, които се подписват, без флашки отвън

Defakto.bg

    Категорично се противопоставям на идеята,  че в България има свобода на словото, защото всеки можел да каже каквото си иска.

Не останаха издания, чието заглавие само по себе си гарантира, че материалите вътре са обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка

Имаме такива авторитети, но те са систематично преследвани и омаскарявани.

Крум Зарков

Категорично се противопоставям на идеята,  че в България има свобода на словото, защото всеки можел да каже каквото си иска. Свободата на словото не е всеки да говори каквото си иска.
Свободата на словото е да се създадат условия за професионалисти, за журналисти, които да отразяват обективната истина.
Свободата на словото е да се гарантира тези, чиято професия е това,  да не бъдат удавяни от анонимни сайтчета, политици или някой, решил да си направи фейсбук.
Свободата на словото е системна работа на правителството.
И понеже често говорим за „фалшиви новини“ обръщам се към Вежди Рашидов, който с министъра на правосъдието често говори по тези въпроси. „Фалшивите новини“ не могат да се преборят с регламентация. Единствения начин да се преодоляват „фалшивите новини“ е с авторитета на изданията, на медията и на журналистите, които се подписват под една дописка или репортаж.

  Големият проблем на свободата на словото е, че в последните десет-петнайсет години в България вече практически не останаха издания, чието заглавие само по себе си гарантира, че материалите вътре са обект на професионална журналистическа работа, а не на нечия флашка, не на нечия пропаганда.

Очакваме от Министерския съвет да се създаде регламентация, която да отвърже ръцете на истинските журналисти, на професионалните журналисти, на тези, които се образоват за това нещо и които застават с името си зад него. 

 Да се даде терен на професионалните медии да имат начин да съществуват, тъй като сега дори най-големите български вестници се продават в минимални тиражи.

Тъй като тук много се критикуват „Репортери без граници“, заради лошото място в класациите, които ни отреждат, имайте предви, че авторитетът на тази организация се гради именно на нейното име в световен аспект.  Гледаме към „Репортери без граници“ за свободата на словото, към „Трансперънси“ за корупция, към „Стандарт енд Пуърс“ за друго, защото нямаме вече вътрешни авторитети, на които хората да се доверяват и търсят международните. Това е голямата и горчива истина.

Всъщност имаме такива авторитети, но те са систематично преследвани и омаскарявани.

Изказването на  Крум Зарков бе направено по повод импровизирания дебат за свободата на словото в Народното събрание, в който някои  депутати пристрастно и в типичен стил минаха границиите на приличие.  Разискванията тръгнаха след въпрос на  левицата към  министъра на културата Боил Банов за политиката на правителството за гарантиране свободата на словото у нас.   Ето какво последва:

Антон Кутев от БСП припомни за оказвания натиск върху журналиста на БНР Силвия Великова:  “Но едни олигарси могат да те уволнят, ако си позволиш да напишеш не това, което трябва. И това го видяхме, че се случи в Националното радио. Аз между другото, тъй като вие сте управляващи, се надявам да имате повече информация за това какво се случи в Националното радио и да ни разкажете как се случи така – кой го е натискал Костов, как е станало, защото това са важни неща“, каза Кутев по повод решенията на вече бившия генерален директор на радиото Светослав Костов.

Председателят на медийната комисия Вежди Рашидов от ГЕРБ репликира: “Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг? Върнаха я – да, защото не бива  така  агресивно да бъде наказан, освободен един журналист. Ами слушайте й предаванията, може би пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше все пак да бъдат балансирани, да има и едното и другото мнение„.

Йордан Цонев от ДПС,  член на временната комисия, проучваща фактите за случилото се в Националното радио:

Силвия Великова, отнет й бил ресорът!  Знаете ли, г-н Кутев, че имаме в момента писмо в същата комисия. От други журналисти, на които новото ръководство, под влиянието на протестърите на същата групичка и на новоназначения от СЕМ директор, което е отнело на други журналисти ресорите и ги е пренасочило.

Да чухте за протести? Аз не ви чух и вас от тук да протестирате. Само че комисията ще се занимае сега и ще ги изслуша. Виждате ли за кое лицемерие става въпрос – в една и съща медия?! Обществена медия, където Силвия Великова и подопечните на Сорос организации и на Прокопиев прокарват само една гледна точка “.

Тома Биков от ГЕРБ: “Плурализмът съществува обаче в обществените медии.  И никой не може да оспори, че в българските обществени медии има плурализъм на гледните точки. Трябва да продължим да водим този дебат, но в дълбочина, не от гледната точка на своите пристрастия. Ние не бива да бъдем страна по този въпрос“.

Парламентът възложи  на правителството до 31 март да изготви план за развитието на медийната среда в България. Планът трябва да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Решението беше част от проекта за разисквания за свободата на словото и беше внесен от БСП.

И.д.  ген. директор на БНР Антон Митов:

Не приемам обидните квалификации към журналисти в Радиото

 

След “ волното“ свободно слово на някои депутати,  и.д. генерален дироктор на БНР реагира:  „Бяха направени внушения, които не отговарят на истината – типичен пример за информационна ситуация, в която се имат предвид твърдения само на едната страна“.     И още: Управителният съвет на БНР разгледа становището до временната парламентарна комисия и СЕМ на двамата колеги и ръководството на програма „Хоризонт“ и категорично установи, че не става дума за сваляне от ефир или отнемане на репортерски ресори.

Напротив, ръководството е изпълнило своите отговорности в рамките на своите задължения по правилниците за работа в БНР, чрез които е отговорно за организацията на работа и разпределение на задълженията. И това е станало преди две години. Тогава в парламента са работили шестима репортери, сега са трима. Това се нарича „оптимизация на труда“.

Защо този въпрос се поставя сега, защо решението му се търси извън радиото без да е разглеждан при нас и защо определени политици го използват точно в този момент е предмет на друг разговор, в който съм готов да участвам по всяко време. 

И последно – не приемам грубия език, обидните квалификации към колегите ми от Радиото, отправени от високата парламентарна трибуна“.

 

About De Fakto

Проверете също

556 кандидати за младши съдии писмено решаваха граждански и наказателни казуси

Общо 557 от допуснатите 775 кандидати за младши съдии се явиха на писмен изпит днес …

Прокуратурата назначи охрана на журналиста Николай Стайков заради „Осемте джуджета“

Софийска градска прокуратура с постановление на наблюдавщия прокурор е  назначила  физическа охрана от органите на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.