DeFakto.bg DeFakto.bg
Заради тотална неразбираемост и липса яснота Конституционният съд (КС) обяви за противоконоституционен текст от Закона за държавната собственост, свързан с обезщетяването на собственици, чиито имоти се отчуждават за изграждане на обекти от „национално значение“. Единадесет (присъствали) съдии са подкрепили решението.
През юни държавният глава сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна разпоредба от Закона за държавната собственост, която допуска предварително изпълнение на решението на отчуждаване на имоти, при изграждане не само на национални обекти, но и на „обекти с национално значение“. Кои точно са тези обекти ще определя МС, по неясни критерии, заяви държавният глава, а така се нарушава баланса между обществения интерес и защитеното от Конституцията право на собственост, смята той.
Поставеният от Румен Радев въпрос доведе до отмяна на разпоредбата на 42а, ал. 3 ЗДС, защото е „неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася“, посочва КС. Но отхвърли искането срещу предварителното отчуждаване на частни имоти.
Законодателното „изключение от изключението“ въведено в ал.3 на чл. 42 от закона, че обезщетение не се допуска при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка е толкова неясно, че създава условия за разнопосочно тълкуване, казват съдиите. Налице е такова двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика“, е изводът им.
“ Използваният от законодателя израз „с обща площ над 50 дка“ не е ясен и предвидим, като създава възможност за различно тълкуване. Не е ясно дали този израз се отнася до обхвата на цялата собственост или само до размера на отчуждената част, както и дали тази част касае отчуждаването на земеделски земи и горски територии за изграждането на един обект, или на различни такива. Не е ясен и изразът „и на имоти на едни и същи собственици“ по отношение на възникването на правото на имотно обезщетение и значението и участието на всеки съсобственик и частта му, подлежаща на отчуждаване спрямо общата площ. Наличието на тези неясноти се потвърждава и от представените от заинтересуваните институции и поканените изтъкнати специалисти становища и правни мнения, в които се съдържат различни разбирания на смисъла на нормата„, пише в мотивите на решението.
Принципът на принципът на правовата държава предполага липсата на противоречие между текстовете на един закон, наличието на единна система от ясни правила, които да не създават несигурност сред адресатите си с възможността да бъдат различно интерпретирани и съответно прилагани, посочва съдът. Когато рамката на едно изключение не е определена по начин, който изключва всякакво двусмислие, съмнение и неопределеност за еднаквото му прилагане във всички случаи, е налице нарушение на конституционния принцип на правовата държава“, е записано в решението. То е мотиварно със серия актове на съда по въпроса – Решение № 12/2013 г. по к.д. № 9/2013 г., Решение № 3/2014 г. по к.д. № 10/2013 г., Решение № 3/2017 г. по к.д. № 11/2016 г. и др.
Съдът обаче отхвърля искането на президента срещу самото предварително отчуждаване на частни имоти заради изграждането на обекти от национално значение. Казва, че основание за започване на производство за принудително отчуждаване на частна собственост е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), който предвижда изграждане на обекти – публична държавна собственост. А в закона има процедура за приемането на плана и оспорването му пред съда. „Принудителното отчуждаване на частна собственост по Закона за държавната собственост може да бъде предприето при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на някои от обектите, изрично описани в чл. 205, т. 1-5 ЗУТ, независимо от това дали са обявени за „национални“ по смисъла на Закона за държавната собственост или за такива „с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията, защото всички те са обекти – публична собственост на държавата и са предназначени да задоволяват публични нужди“, пише в решението.
По този въпрос обаче решението не е единодушно – на особено мнение са останали съдиите Георги Ангелов, Константин Пенчев и Атанас Семов.
Мнозинството е приело, че преценката за допускане на предварително отчуждаване се прави от „безпристрастен съд, което е гаранция за защита на правата на собствениците на отчуждените имоти“.
Спорният текст от Закона за държавната собственост
чл. 42а, ал. 1 Когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот – частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии – държавна собственост.
ал. 2 Не се допуска имотно обезщетяване, когато отчуждаваният имот е с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора.
ал. 3 Алинея 2 не се прилага при отчуждаване на имоти – собственост на едно физическо или юридическо лице, както и на имоти на едни и същи съсобственици, с обща площ над 50 дка.
