Посягането върху български магистрати не е само проблем на България, вече е общоевропейски проблем
„Няма стандартни решения за защитата на съдийската независимост. Но съдиите трябва да знаят, че те са общност, братство, което трябва да е единно и да защитава ценностите на системата. Когато съдии биват нападани, ако магистратите го допускат, те потенциално позволяват ерозиране на институцията. Единството дава силата!“

Това обяви днес в зала „Тържествена“ на Съдебната палата зам.-председателят на Европейския съд по правата на човека Робърт Спано. Той бе основен лектор на конференция „Независимостта на съда – актуални аспекти в практиката на Европейския съд по правата на човека“, организирана от ВКС. Със съдия Спано бе и българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев.
Робърт Спано говори на тема „Върховенството на закона – подбор, независимост и безпристрастност на съдиите“.
Робърт Спано е съдия в ЕСПЧ от ноември 2013 г., през 2017-2019 г. е бил председател на отделение, от 5 май 2019 г. е зам.-председател на Евросъда.
Той е с впечатляваща биография – бил е съдия, Омбудсман на Исландия, декан на юридическия факултет в националния Университет, член на Съдебния надзорен орган, член на Европейския комитет за проблеми с престъпността и др.
Въпреки наболялата тема и високото присъствие, зала „Тържествена“ се оказа полупразна, а покани са били отправени към всички съдилища у нас.
Все пак имаше видимо присъствие на върховни съдии и от трите колегии на ВКС – Наказателна, Гражданска и Търговска. Тук бяха и двама от тримата зам.-председатели – Галина Захарова и Светла Димитрова.
Да чуят възгледите на зам.-председателя на ЕСПЧ за темелите и рисковете пред съдийската независимост, както и опитът на Страсбург по подобни дела, бяха дошли и апелативни, и окръжни, и районни съдии.
В зала „Тържествена“ бяха и двама членове на Съдийската колегия на ВСС от професионалната квота – Цветинка Пашкунова и Атанаска Дишева. Имаше и представители на неправителствения сектор, както и журналисти.
Разделението на властите е фундамент, инфилтрирането – анатема
„Законът е като празен съд, когато няма независими съдии. Разделението на властите е фундаментален принцип, инфилтрирането е анатема“, обяви пред аудиторията Робърт Спано.
Илюстрира опити за посегателство върху независимостта с примери от практиката на Евросъда. Един от тях бе по дело срещу Исландия. От 1 януари 2018 г. в Исландия функционира апелативен съд и е трябвало да бъдат назначени 15 нови съдии. Специален комитет избира 15-те измежду 33 кандидати на базата на оценка на техните професионални качества и опит. Министърът на правосъдието обаче сменя 4 кандидати, а парламентът гласува 15-те ан блок. Върховният съд не отменя назначенията. Но след излизането на решение на Страсбург единственият изход пред министъра на правосъдието е бил да си подаде оставката.
Съдия Спано цитира също и делата „Бака срещу Унгария“, „Волков срещу Украйна“, „Рамос Нунес срещу Португалия“.
Унгарският случай е за председателя на Върховния съд, освободен формално след промяна в Конституцията.Преди да бъде уволнен обаче той е участвал в дебат за предстоящи промени в съдебната власт и скоро след това е освободен.
Делото срещу Португалия е по жалба на съдия от семеен съд, подложен на три дисциплинарни процедури.
По време на лекцията си Робърт Спано подчерта: много е важно съдебните съвети да охраняват, да пазят независимостта на съда.
А после направи и паралел с решенията на Съда на ЕС в Люксембург и призова всички съдии да четат решенията на СЕС.
Симетрия на ценностите
Цитирани бяха няколко дела пред СЕС, включително за европейската заповед за арест – за предаването на субект на заповедта от Ирландия на Полша, както и „полските“ дела за съдебната реформа.
„Съдът на ЕС се позовава на ценностната рамка по Договора за ЕС – зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, зачитане правата на човека, включително на принадлежащите към малцинства. Тази рамка от ценности различна ли е от ЕКПЧ? Между двете системи съществува симетрия на ценностите, това са фундаменталните ценности на европейската демокрация“, категоричен бе съдия Спано. Но – фундаменталните ценности ще са празни думи, ако държавите не гарантират съществуването на независими съдилища.
И още: „Националната съдебна система е първото и най-важно ниво на съдии в Страсбург, всички тук са съдии в Страсбург, националните съдии са начело да прилагат правата и свободите, въведени от конвенцията. Ние, международните съдии в Страсбург, сме ваши съюзници, ние сме върховните пазители на конвенцията.
Ефективността на конвенцията е в спазването на принципа за правовата държава и върховенството на закона. Върховенството на закона не е западен либерален идеал, то е върховен идеал, изисква наличието на функциониращи съдии, независими не само на хартия„.
Въпросите и отговорите
Дадена бе думата на залата за въпроси.
Съдия Нели Куцкова попита: „В последните години наблюдаваме сериозно посегателство върху независимостта на съдиите в бившите социалистически страни – Полша и Унгария. Там това става грубо, Страсбург реагира. В нашата държава независимостта се чупи парче по парче. Но след решенията „Бака“ и други, националните правителства какво направиха, съобразиха ли се?“
С изпълнението на някои от решенията имаше проблеми, но повечето все пак се изпълняват, въпросът е дали изпълнението е адекватно, отговори Робърт Спано.
Йонко Грозев: „Имаме споделено разочарование от ефективността на международната система на защита на основни права. За мен това е особено труден процес. Изпълнението на решенията и на Страсбург, и на Люксембург до голяма степен минават през националните съдилища и когато независимостта е накърнена, това прилагане все по-трудно работи и не можем да си затваряме очите за това. Разбирането, че сме част от общ проект така става още по-важно“.
Въпросът на Калин Калпакчиев: „Може ли да се търси налагане на принципно становище за ролята на съдебните съвети, включително за провеждане на открити, прозрачни, законосъобразни назначения на съдиите?“
Робърт Спано: „Имаме редица принципни решения за процедурите по освобождаване. За момента нямаме, със сигурност не и в Голямата камара решение, което да е за изискванията към процедурите за назначение на съдиите от съдебния съвет. Идеята за назначения от съдебни съвети съвсем не е лоша, но не и ако има повлияване от странични елементи с изпълнителна функция. Не ви е нужно обаче пилотно решение, съдът може и е показал, че може да реагира, включително да констатира структурен проблем“.
Йонко Грозев: „Примерите при нас са за прекратяване на мандат на базата на законодателни промени или на база на дисциплинарни производства. Когато говорим за назначаване на съдия въпросът е по-сложен – преценката за пропорционалност на решението трябва да взема предвид много повече фактори. .. Но независимостта на българския съд вече не е само български, той е общоевропейски проблем, а един от инструментите е максималното европеизиране на целия дебат“.
Владислава Цариградска, РС Луковит, напомни за публичния и институционален „линч“ на съдиите, постановили предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман и заговори за „смразяващия ефект“ за другите магистрати от този пример. „Какви са механизмите и начините да се подкрепяме и морално, и като човешки същества, за да издържаме?!“, попита съдия Цариградска.
Съдия Спано: „Това е въпросът! Как съдиите като общност от професионалисти се справят с предизвикателствата на професия, която по дефиниция ограничава правата. Няма стандартни решения, но съдиите трябва да знаят, че са общност, братство, което трябва да е единно и да защитава ценностите на системата. Когато съдиите биват нападани, ако съдиите го допускат, те потенциално позволяват ерозирането на институцията. Единството дава силата! Предстои решение на ЕСПЧ, в което ще се говори за много силната емоционална реакция към решенията на съдилищата. Това ще има влияние върху начина, по който се възприемат съдебните решения. Неприемлимо е членовете на съдебните съвети да обсъждат съдебни производства по начин, който засяга самия интегритет. Това е дебат, който постоянно трябва да се води в конституционната демокрация“.
Снимка: Веселин Боришев