DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд остави в сила 25-годишната ефективна присъда на Теньо Енчев, признат за виновен от две съдебни инстанции за зверското убийство на 19 – годишната Ивета от гр. Айтос. На 16.06.2018 год. Енчев умишлено е умъртвил по особено мъчителен и с особена жестокост майката на детето си, с която живеел на семейни начала, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, съобщават от съда.
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия Теньо Енчев(на снимката) и неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда по н.о.х.д. № 1194/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (убийство, извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години. Осъден е да заплати на гражданските ищци сумите от 150 000 лв. и 200 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на тяхната близка. Осъден е да заплати и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, произтичащи от непозволеното увреждане.
Тричленният състав на ВКС подчертава в мотивите си, че в съдебно заседание на 30.01.2019 г. подсъдимият Енчев и неговият защитник са поискали от Окръжен съд – Бургас делото да бъде разгледано по реда на чл. 371, т. 2 и сл. НПК (съкратено съдебно следствие). Деецът е признал изцяло фактите и обстоятелствата, изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма данни това да не е направено доброволно, без той да разбира естеството на процедурата и последиците от нея. Прието е, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата по делото, при това законосъобразно. „Предвид всичко заявено този съд няма да обсъжда възраженията, изтъкнати както в касационната жалба на защитника, така и отстоявани в съдебно заседание пред ВКС, свързани с неправилен анализ на доказателствен материал, с необоснованост, както и пространния разказ, даден от самия касатор в личната му жалба и едно от допълненията към нея, относно фактологията по престъпната деятелност по негово виждане“, категорични са върховните съдии. Те подчертават, че фокусът на произнасянето е върху съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и отразените в нея съставомерни факти и обстоятелства, рефлектиращи върху приложението на материалния закон, както и приетото в тази връзка от решаващите съдилища. Според защитата липсват доказателства за приетото присъствие на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК, поради което и с осъждането на подсъдимия по този текст е нарушен материалният закон. Тричленният състав на ВКС приема, че това не отговаря на процесуалната действителност. Фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети от съдилищата, съобразени с позоваването от страна на представителя на държавното обвинение на съответните доказателствени материали, категорично установяват присъствие на квалифициращите признаци за убийство, „извършено по особено мъчителен начин за починалата и с особена жестокост“. Всичко това е признато от дееца и той и неговата защита не могат да оспорват доказателствата в тази връзка.
Казаното важи изцяло и по отношение на претенцията за липса на умисъл при причиняване на смъртта. „Цялостното развитие на поведението на Енчев, довеждащо до ескалация на насилието спрямо потърпевшата, както то е описано в обвинителния акт, не дава възможност за никакъв размисъл за присъствие на непредпазлива вина по отношение на настъпилата смърт“, категорични са съдиите от ВКС.
Според защитата подсъдимият не е целял умъртвяването на пострадалата, а е искал да я накаже според своите разбирания за това, че се държала морално укоримо и неадекватно спрямо сина им, издухвайки цигарен дим директно в лицето на детето. Такъв факт се предлага и от самия подсъдим. В мотивите на ВКС пише: „Липсва обаче наличие на подобен сред фактологията по обвинителния инструмент. Тъкмо обратното, в него категорично е отразено, че пострадалата по никакъв начин не е провокирала насилието срещу себе си. И точно това е признато от дееца по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Да не говорим, че поради конкретната изява на действията на Енчев, претенцията трудно би могла да се осмисля на плоскостта на липсата на умисъл, дори и да бе приет третираният факт“.
Тричленният състав на ВКС приема, че вярно са отмерени и обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на детето на потърпевшата и на нейната майка.
1
