Нови, сериозни промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за защита на потребителите гласува парламентът на второ четене. Проектът, писан от екипа на доскорошния омбудсман Мая Манолова и припознат от депутати от управляващите, обаче претърпя редакции за второ четене първо в правната комисия, а днес и в пленарната зала.
Така проверката за неравноправни клаузи в договори с потребители става основно начало в процеса, а наличието им ще е включително основание за отмяна на издадена заповед за изпълнение. Тези промени са в отговор на наказателната процедура срещу България за недостатъчна защита на потребителите.
В същото време депутатите отхвърлиха едно от предложенията за защита, на които особено държеше Манолова – за временна несеквестируемост на ипотекираното единствено жилище при направено възражение от длъжника до произнасянето на първата съдебна инстанция. И принудителното изпълнение върху него ще тече, без да чака съда, както и досега. И още – парламентарното мнозинство не прие възражението на длъжника автоматично да спира незабавното изпълнение.
Промените
В чл. 7, ал. 3 ГПК се записва: „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси“. В кодекса изрично се уточнява и че образуваните дела по исковете на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес (изчистват се трактовки, че са търговски дела).
Заповедното производство и защитата на потребителите
Записано бе, че при подаването на заявление за издаване на заповед, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител „към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива“ (чл. 410, ал.3).
Променена бе и подсъдността по заявления срещу потребители. В момента, след предна промяна от 2017 г. в ГПК тя е по постоянния адрес на длъжника. Сега в чл. 411, в ал.1 се създава изречение второ: „Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ – по постоянния„.
А сред основанията за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се записва и ново : „искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ (Чл. 411, ал.2, нова т. 3).
Занапред също, при издаване на заповед за изпълнение, длъжникът ще бъде поканен да изпълни задължението си не в двуседмичен, а в едномесечен срок.
Жалбата няма да спира автоматично изпълнението, но разпореждането ще се отменя при неравноправни клаузи
За издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – законът го допуска за вземания, независимо от тяхната цена по отношение включително на вземания на държавни учреждения, общини и банки – се записва, че за това се иска „извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“ (чл. 417, т.2.)
За обжалването на заповедта за незабавно изпълнение (при представянето на документа кредиторът може да иска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист) в ГПК правилото вече е, че: то може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение (сега е двуседмичен). Отхвърлено бе обаче предложението заявлението автоматично да спира изпълнението.
В същото време съдът ще отменя разпореждането за незабавно изпълнение, включително когато вземането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, която противоречи на повелителните норми на закона, на добрите нрави или е неравноправна (чл. 419).
Спиране на изпълнението
Новините са, че изпълнението се спира, ако длъжникът представи надлежно обезпечение „в размер до една трета от размера на задължението„ (чл. 420, ал.1). По предложение на Христиан Митев бе направен уточняващ запис, че този размер на обезпечението важи само за случаите, когато длъжникът е потребител, но не и за задължения на търговски дружества.
И още: „Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: вземането не се дължи, вземането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител, неправилно е изчислен размерът на задължението по договор с потребител. Определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването„ (чл. 420, ал.2). При образувано исково производство, компетентен да се произнесе за спирането е съдът, пред който е предявен искът.
Без временна несеквестируемост на единственото жилище
ГПК по принцип забранява насочване на изпълнението върху несеквестируеми вещи на длъжниците-физически лица, сред които включително най-необходимото за бита и преживяването, както и върху единственото жилище. Досега, а и занапред обаче забраната за изпълнение върху единственото жилище не важи, ако длъжникът сам е учредил ипотека върху него.
Предложението бе в чл. 445 да се запише, че при допуснато незабавно изпълнение срещу потребител и той е подал възражение, „забраната по чл. 444, т.7 по отношение на ипотекирания имот отпада след постановяване на решението, с което искът за съществуване на вземането е уважен на първа инстанция„.
В пленарна зала председателят на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ) призова депутатите да отхвърлят промяната, предложена включително от нея като вносител. Друг от вносителите – Христиан Митев (Обединени патриоти) настоя текстът да остане. И успокои опасенията, че приемането й ще доведе до години чакане от банките да приберат дължимото така: „В редакцията ясно се казва, че няма да се чака окончателния съдебен акт, а още след решението на първата инстанция, ако искът е уважен тази защита отпада“.
Крум Зарков (БСП) бе категоричен: „Става дума за условията, при които човек губи единственто си жилище. Категорично не сме съгласни с подхода сега да ни се предлага друго решение, още повече че Министерството на правосъдието първоначално е било на отрицателно становище, но след това, в правна комисия, позицията е преоценена“.
Министър Данаил Кирилов (като депутат той също беше вносител на проекта) призна, че е подкрепил текста в комисия, но прикани „сега да преценим какво да се прави, защото длъжникът сам е заложил единственото си жилище, обичайно за ипотечен кредит“. Попита и дали това няма да създаде нови възможности на длъжника да спекулира с необосновани искания за отлагане на изпълнението и подкрепи становището на Александрова. Със 70 „за“, 16 „против“и 16 „въздържали се“ текстът бе отхвърлен.
Съпътстващо, чрез преходни разпоредби в ГПК се правят и промени в Закона за защита на потребителите, които дефинират неравноправните клаузи.