DeFakto.bg DeFakto.bg
С окончателно решение Върховният административен съд отхвърли жалба на военния съдия от Пловдив Даниел Луков срещу неповишаването му в Наказателната колегия на ВКС, въпреки спечелен конкурс.
Решението е на Любомир Гайдов, Георги Георгиев, Стела Динчева – докладчик от ВАС.
Случаят „Луков“ е показателно-кадрови. След обявен през 2018 г. конкурс за повишаване в Наказателната колегия на ВКС, за четири длъжности, тази година бе обявено класиране. А, след четиримата „отличници“ от конкурса попадна и съдията от Търговище Бонка Янкова. По жалба на неуспял кандидат нейното повишение бе отменено от Върховния административен съд, понеже докато се е провеждал конкурсът, Янкова е била и член на Комисията по атестирането и конкурсите в Съдийската колегия на ВСС.
Така назначението на четвъртия върховен съдия във ВКС бе върнато за ново гласуване от кадровиците. Петият класиран в този конкурс бе Даниел Луков от Пловдивския военен съд. Но на заседанието на съдебния съвет председателят на ВАС Георги Чолаков се обяви срещу повишението на Луков и във ВКС отиде шестата класирана Петя Колева-Рушанова, дотогава съдия от апелативния спецсъд.
Срещу неясните критерии за преценка при повишенията тогава реагира и Съюзът на съдиите.
В окончателното решение на ВАС се казва:
„За да постанови решението си по т.10.1. органът е приел, че кандидатът има необходимия стаж, притежава необходимите нравствени качества, но не и изискуемите професионални качества. В подкрепа на това становище са се изказали трима от членове на СК на ВСС. Същите са възприели становището на КК, според което кандидатът в своите актове използва повторения, не е ясна позицията като въззивна инстанция по отношение на възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, което е възможно да се дължи на опита му като първоинстанционен съдия. По отношение на решението по т. 10.2, с което е повишена кандидатката Петя Колева-Рушанова, СК на ВСС е приела, че същата притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на длъжността „съдия във ВКС-наказателна колегия“ и съответно същата е повишена на основание чл.193, ал.3 от ЗСВ.
Тези решения са обжалвани от Даниел Атанасов Луков с жалба вх.№ ВСС-8610 от 30.07.2019 год., въз основа на която е образувано настоящото производство.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че Съдийската колегия не е обосновала извода си за това, че Даниел Луков не притежава в пълнота необходимите професионални качества, за да бъде повишен на длъжността „съдия във ВКС-наказателна колегия“, с фактически и правни основания. Мотивите за отказа да се повиши жалбоподателя се съдържат в протокола от заседанието от 23.07.2019 год. на СК на ВСС, в изказванията на членовете на СК, в приложените към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право. В случаите, когато оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. (В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България).
С оглед принципа на оперативна самостоятелност на СК на ВСС при приемане на решения от типа на процесните, при които становището на КАК задължително следва да бъде дадено, но съдържанието му е предмет на дискрецията на самата комисия, а приемането му от СК зависи от преценката и волята на колегията като решаващ орган. Комисията по атестирането и конкурсите като специализиран консултативен орган към СК на ВСС има правомощия и задължения да изготви такова становище, но съдържанието му се определя от преценката и формираната обща воля на членовете и да се произнесат по определен начин. Същото не подлежи на съдебен контрол, нито може да се детерминира пряко или по косвен път със съдебен или административен акт.
Ето защо, в случая Комисията по атестирането и конкурсите е изпълнила задължението си, събрала се и е приела решение, с което предлага на СК за повиши кандидата Даниел Луков в длъжност „съдия във ВКС“ . В правомощията на СК на ВСС е да се съобрази с това решение на КАК, но отново колегията в рамките на своята оперативна самостоятелност извършва преценка дали да приеме решение за повишаване на кандидата или не. В настоящия случай кадровият орган е приел решение да не повиши кандидата Луков, а да повиши следващия в класирането кандидат, който отговаря на изискванията на чл.162 и чл.164 от ЗСВ. Само кадровият орган, в случая СК на ВСС, има правото самостоятелно да прецени кой от предложените от КК кандидати притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на конкурсната длъжност, тъй като съгласно чл.193, ал.3 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. Единственото задължение на СК на ВСС е да се съобрази с поредността на класирането извършеното от КК като няма право да „прескача“ кандидати и да преминава към гласуване на следващ кандидат нарушавайки определената поредност.
Неоснователно е възражението на оспорващия, че СК на ВСС е била длъжна да се съобрази с класирането на КК и да повиши него вместо следващия в списъка кандидат. Приемането на това становище би означавало да се обезмисли правомощието на съответната колегия на ВСС да повишава или да премества съдия, прокурор или следовател, което противоречи на нормата и смисъла на закона. Неоснователно е и възражението относно липсата на мотиви към процесните решения. Както бе посочено по-горе мотивите се съдържат в станалите разисквания, предложенията на помощните органи на СК и приложените към преписката документи. Видно от пълния стенографски протокол няколко от членове на СК на ВСС са се изказали дълго и пространно в подкрепа на кандидата Луков, а други членове са изразили отрицателното си становище. Не може да се приеме за основателно и становището на оспорващия за нарушение на чл.8 и чл.13 от АПК. Цялата процедура по обявения конкурс за повишаване в длъжност „съдия във Върховен касационен съд-наказателна колегия“ е проведена по правилата на ЗСВ и Наредбата. Не следва да се счита, че има допуснато нарушение при провеждане на процедурата само защото СК не е повишила следващия в класирането кандидат. Както вече бе посочено по-горе в правомощието на съответната колегия на ВСС е да прецени кой от предложените от КК кандидати отговаря на изискванията на чл.162 и чл.164 от ЗСВ и съответно да повиши този от тях за когото прецени, че тези условия са налице. Погрешно е схващането, че в тези случаи СК на ВСС действа в условията на обвързана компетентност. Изхождайки от приложимите правни норми и логиката на закона се налага изводът, че СК действа в условията на оперативна самостоятелност и сама след извършена самостоятелна преценка за притежаваните от кандидатите нравствени и професионални качества следва да направи своя избор относно кандидатът, който да бъде повишен“.
