Последни новини
Home / Законът / Колективен иск на 83 граждани срещу НАП се завъртя по столични съдилища, петима от ВКС и ВАС решават кой да го гледа

Колективен иск на 83 граждани срещу НАП се завъртя по столични съдилища, петима от ВКС и ВАС решават кой да го гледа

Defakto.bg

Колективен иск срещу НАП за теча на лични данни заради пробив в системата, се завъртя по столични съдилища.

Искът, подаден от Сдружение „Международен правен център – Интернешънъл лигъл адвайз център“ и 83 граждани, първо е внесен в Административен съд София-град (АССГ). На 1 ноември обаче съдия Калина Пецова от АССГ прекратява производството с аргумента, че колективният иск не е родово подсъден на административния съд и го препраща на СГС.

С определение от 12 декември съдия Десислава Зисова от Софийския градски съд повдига спор за подсъдност и изпраща делото на Върховния касационен съд за формиране на състав по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Текстът на АПК гласи:

Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд“.

Мащабният „пробив“ в системата на НАП стана известен на 16 юли тази година, впоследствие приходната агенция призна, че от теча на данни са засегнати над 5 милиона български граждани. Прокуратурата обвини за атаката собственика и служители на фирмата ТАД груп и тръгна да ги разследва за „кибертероризъм“. А правници бяха категорични – по силата на еврорегламента GDPR всеки пострадал може да предяви иск срещу НАП. Адвокати, от своя страна, предложиха завеждане на колективни искове. Освен в София, такова дело бе образувано и в Административен съд – Добрич, но също прекратено с аргумента, че искът трябва да се предяви по мястото на увреждането (София). И също е повдигнат спор за подсъдност, но пред ВАС.

В „софийския“ иск внеслите го граждани и сдружение заявяват, че той е „от името на всички граждани на Република България, чиито лични данни са станали известни и публично достъпни, вследствие от пробив в електронната система на НАП от 16.07.2019 г., както и в името на колективния интерес на всички граждани, чиито лични данни са станали публично известни и достъпни вследствие на пробив на
електронната система на НАП от 16.07.2019 г., които са следствие от недостатъчна грижа и мерки за защита на сигурността на обработваните лични данни от НАП, в качеството й на администратор на лични данни“.
От съда се иска:

1. Да установи противоправно и виновно поведение на НАП в периода до 16.07.2019г., от което определяем кръг лица – всички субекти на данни – граждани на Република България, чиито лични данни се намират в станалите общодостъпни файлове – изтекли от НАП, са претърпяли неимуществени вреди, съставляващи публично оповестяване на личните им данни – три имена, ЕГН и др.
2. Да осъди НАП да обезщети вредите, причинени на колективния интерес в размер на 1000 лева за всеки субект, чиито данни са станали общодостъпни и публични, вследствие пробива в сигурността на електронната система на НАП.

Ищците се позовават директно на Регламента, даващ право на всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на GDPR, на обезщетение и защита.

Но в кой съд да търсят защита?

Регламентът дава право на всяка държава-членка на ЕС, да предвиди специален ред за колективно упражняване на права. Съгласно българското законодателство колективните искове се уреждат в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), заявява съдия Пецова от АССГ.

В същото време обаче, специалният Закон за защита на личните данни предвижда, че при нарушаване на правата им по GDPR засегнатите граждани и сдружения могат да обжалват актове и действия пред съда по реда на АПК. За това ищците се обръщат към Административния съд – София-град.

АССГ обаче обявява, че компетентен е не той, а Софийският градски съд. И добавя, че административният съд наистина би могъл да разгледа иск срещу НАП, който е административен орган, но само ако претенцията е по Закона за отговорноста на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). А случаят не е такъв.

Из определението на Калина Пецова: „Настоящият състав на АССГ, като се запозна с изложените в иска обстоятелства, намира, че същият се явява родово неподсъден на настоящия съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), колективните искове се разглеждат от съответния окръжен съд (респ. Софийски градски съд) като първа инстанция по реда на глава тридесет и трета от ГПК.
При наличието на императивна правна уредба, уреждаща изрично подсъдността и реда за разглеждане на колективните искове, Административен съд София – град няма правораздавателна компетентност да се произнесе по спора, и евентуален съдебен акт,
постановен по него, би бил недопустим.
Наличието на противоправно поведение от страна на ответника, доколкото същият е административен орган, и евентуалното увреждане на конкретни лица и организации в резултат на него, би могло да бъде разглеждано от административен съд в случай на претенция по реда на ЗОДОВ, каквато обаче не е заявявана в настоящия случай“.

В Софийския градски съд обаче също не смятат, че са компетентният съд по този иск и повдигат спора за подсъдност.

Последната дума трябва да каже смесен петчленен състав от върховни съдии – трима от ВКС и двама от ВАС.

 

About De Fakto

Проверете също

Следователят Бойко Атанасов атакува като нищожен избора на следователите за член на ВСС, делото насрочено за 14 юли

За 14 юли  2022 г. е насрочено заседание по делото, образувано по жалба на Бойко …

На 1 юли президентът Радев връчва мандат на кандидата на „Продължаваме промяната“

Президентът Румен Радев ще връчи мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, посочен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.