За пореден път, ВКС връща делото „Чората“ за ново преразглеждане

Делото е образувано по искане на осъдения Мирослав Писов, към което са присъединени и постъпили искания от осъдените Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков, както и от главния прокурор, за възобновяване на наказателното производство по к.н.д. № 1140/2018 г. на ВКС, по което е постановено Решение № 284/19.04.2019 г. С него изцяло е отменено въззивно решение по делото, постановено от Военно-апелативния съд. С решението си върховните съдии изменят първоинстанционна присъда по н.о.х.д. № 33/02.10.2008 г. на Софийския военен съд, като оправдават подсъдимите Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков по квалифициращия признак на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК – убийството на Ангел Димитров да е извършено с особена жестокост. Тричленният състав на ВКС намалява наложеното на Писов наказание от 18 г. на 7 г. „лишаване от свобода“, намалява наложеното на Иво Иванов, Борис Механджийски, Янко Граховски и Георги Калинков наказание от 16 г. на 7 г. „лишаване от свобода“ и потвърждава първоинстанционната присъда в останалата част.

Петчленният състав на ВКС приема исканията за възобновяване на наказателното производство за основателни по същество, макар и не изцяло по изложените в тях съображения. В производство по к.н.д. № 1140/2018 г. съставът на касационната инстанция е упражнил правото си да встъпи в правомощията на въззивна инстанция. Приел е нови фактически констатации, като резултат от самостоятелна оценка на доказателствената съвкупност и е аргументирал съответни правни изводи. Новоустановените фактически обстоятелства са относно хронологията на процесните събития, тяхната конкретизация, както и по отношение на генезата и причината за смъртта на пострадалия Ангел Димитров. Петчленният съдебен състав констатира, че при упражняване на тези правомощия съдът е допуснал процесуални нарушения в дейността си по интерпретацията на събраната доказателствена съвкупност, което е обусловило фактически изводи, направени при несъобразяване с правилата на формалната логика. „Възприетата фактология по отношение на релевантните факти, не е резултат от еднопосочни и несъмнени изводи, а почива на предположения, както и на изводи по въпроси от областта на медицината, изискващи специални знания, които са извън компетентността на съда“, пише в мотивите на решението.

Един от основните и спорни моменти по делото, свързан с установяване на обстоятелствата от предмета на доказване и с пряко отношение за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите, е установяване на механизма и причината за настъпване смъртта на пострадалия Димитров. В мотивите на решението на петчленния състав са подробно описани приетите за установени от тричленния състав фактически обстоятелства. „В заключение, съдът е приел, че контактът на подсъдимите с пострадалия не е преустановен при задържането му, като въпреки виковете му през повечето време, че се задушава, те не са преустановили насилието над него, а са продължили с ударите дори и когато е спрял да вика. Деянието на подсъдимите се е изразило в съвместното нанасяне на удари по тялото и главата на пострадалия, докато снагата му е била притискана, така че той не е могъл да разгърне дихателните си възможности, в резултат на което се е задушил и е починал. Така резултатът – смъртта на Ангел Димитров – се явява следствие на едновременната съвместна дейност на петимата подсъдими“, се посочва в решението. Петимата върховни съдии подчертават, че посочените констатации са направени на базата на данните от съдебно-медицинските експертизи и по-точно на така наречената „арбитражна“ седморна експертиза, която по естеството си и с оглед на установените в НПК правила, касаещи експертизите като способ за събиране и проверка на доказателствата, е нова повторна експертиза. Решаващият състав е извел изводите си въз основа оценка на писмените заключения на основната и допълнителна седморни комплексни съдебномедицински експертизи и устните разяснения на вещите лица. Проследявайки разясненията на експертите в тяхната цялост, както и преценката им в контекста на писмените им заключения, петчленният състав на ВКС намира, че не всички елементи от механизма на възникналата и развила се асфикцията при пострадалия са били изяснени в пълнота и с необходимата безспорност, за да бъдат поставени в основата на направените фактически констатации. „Следва да се посочи, че за нуждите на наказателното производство принципните положения, въз основа на които вещите лица базират своите изводи, следва в максимална степен да бъдат съотнесени към конкретните данни по делото, така че отговорите на поставените въпроси да дадат възможност на съда да направи надлежни изводи, с необходимата категоричност“, пишат петимата върховни съдии. В мотивите си те посочват още: „Неоспоримо е, че различните алтернативи, обосновани от експертите, не ограничават възможността на съдебния състав да приеме за безспорно установена една от тях, но само когато може да констатира, че дадената хипотеза е подкрепена и защитима от други обективни данни, установени от доказателствената съвкупност, каквито в случая не се сочат в касационното решение.“

Петчленният състав на ВКС обсъжда и преценката за достоверността на показанията на двете свидетелки по делото, като приема, че съобщеното от тях не е анализирано в пълнота относно моментите, в които пострадалият е викал, че се задушава и кога е спрял, какво е било положението на тялото му в тези моменти, дали ударите са нанасяни и в последния стадии на асфикцията, хронологията на събитията и участието на петимата подсъдими“.