Президентът започна консултации за промени в Конституцията (обновена)

Във вторник президентът Румен Радев започна консултации за промени в Конституцията, свързани с правомощията на главния прокурор и мястото на държавното обвинение в съдебната система.

Първата подготвителна среща на държавния глава е с Правния съвет към президента и с представители на академичната общност.

На 19 декември той ще приеме на „Дондуков“ 2 представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати.

Държавният глава обяви, че ще започне дебат за необходимостта от промени в Конституцията,  след като подписа указа за назначаването на Иван Гешев за Обвинител №1 и обясни, че отчетността на главния прокурор приключва с избора му:  „Въпросът обаче е в цялостния модел на българската прокуратура, в нейното устройство и функции, в мястото ѝ в съдебната система и връзките с други институции. Това е трудна тема, непокътната от 30 години, но нейната обществена значимост е особено актуална днес. Затова започвам широкообществен дебат за промени в Конституцията.“

Няколко пъти вече президентът Радев постави и въпроса за  въвеждане на индивидуална конституционна жалба,  която ще позволи на гражданите без посредничество на други  органи, а самостоятелно,  да се обръщат към Конституционния съд.

По-късно прессекретарията на държавния глава съобщи, че мнозинството от участниците в дискусията са определили инициативата на държавния глава като навременна и общественозначима.  Те са  откроили необходимостта от прецизиране на текстове в Конституцията, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, Наказателния кодекс.  Било е изказано и мнение, че изходът от започващите консултации трябва да остане отворен до завършването им.

В дискусията са взели  участие членовете на Правния съвет към президента, както и проф. Пламен Киров, проф. Веселин Вучков, проф. Петя Шопова, проф. Георги Близнашки, проф. Янаки Стоилов, проф. Йонко Кунчев, доц. Даниела Дончева, доц. Атанас Славов, Росен Димов, Росен Карадимов и Емануил Йорданов.

Ето какво казва президентът  във встъпителните си думи срещата:

От дебата зависи дали България ще се развива като модерна демократична европейска държава, дали ще гарантираме истинско върховенство на закона, истинско разделение на властите и истински права на българските граждани

Благодаря, че се отзовахте на поканата за днешното разширено заседание на Правния съвет. Поводът е обществено известен – моето решение да инициирам широк обществен дебат за конституционния модел на българската Прокуратура в съдебната власт. Тук очаквам да чуя вашето мнение по широк кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за предложения законопроект от Министерския съвет, доколко според вас той е целесъобразен, ефективен, има ли противоречия с Конституцията, ще може ли предложеният модел да работи рационално. Можем да разширим дебата в по-широк обхват. Това е структурата и ефективността на ВСС, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет поправки в Конституцията четири са в Глава „Съдебна власт“. За да се събираме пак днес, хубаво е да има един анализ, доколко ефективно с тези поправки днес функционира съдебната власт.

Искам да разширим този дебат, да включим тук и правата на гражданите – как можем да ги засилим, как можем да засилим тяхното участие, контрола върху управлението, върху обществените процеси, още в обръщението си към парламента споменах за евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба в нашата Конституция.

Искам да бъда много правилно разбран. Върху Българската конституция не може да се посяга и не бива да се посяга произволно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия период в цяла Източна Европа. Тази Конституция въведе демократичните принципи, въведе разделението на властите, въведе правата на гражданите, въведе устройството и функционирането на една демократична държава наред с ограниченията на обхвата на нейната дейност.

Но в същото време ние не трябва да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли проектът, заложен в тази Конституция, да изгради демократична, правова и социална държава, така както е в нейния преамбюл? Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество? И ако има такъв – какви са причините, имаме ли системен проблем?

Затова оттук произтича и самият дебат, който искам да отворим. Първо – трябва ли изобщо да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме – защо и в какъв обхват?  Затова много се радвам на вашето присъствие тук.

Аз лично, като държавен глава, съм отговорен към всички тези въпроси, защото те са на дневен ред на нашето общество и те искат отговор.  Затова е и моята първа среща с вас, за да можем да дебатираме свободно по тези теми, които стоят на дневен ред.  За мен това е фундаментален въпрос.   От него зависи дали България ще се развива като модерна демократична европейска държава, дали ще гарантираме истинско върховенство на закона, истинско разделение на властите и истински права на българските граждани за тяхното достойно бъдеще.