Тълкувателното решение е наложително заради противоречивата практика на отделни състави на ВКС при тълкуването на норми от Кодекса на труда
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 17.12.2019 г. бе образувано Тълкувателно дело № 5/2019 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 2665/2019 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос. Това се налага поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС при тълкуването на законовите разпоредби от Кодекса на труда, които регламентират закриването на част от предприятие като основание за прекратяване на трудовото правоотношение и необходимостта от извършване на подбор от работодателя.
Според решението по гр. д. № 1854/2009 г. на Трето гражданско отделение на ВКС закриване на част от предприятието е налице, когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено, така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност. При реално осъществено закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може (но не е длъжен) да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва. В други решения на ВКС (по гр. д. № 4441/2013 г. и по гр. д. № 701/2009 г.) е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите структурни звена на предприятието (в същото населено място) съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции. В част от практиката на ВКС (например в решението по гр. д. № 122/2016 г.) се приема, че не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. От друга страна, в решението по гр. д. № 1753/2009 г. се казва, че закриване на част от предприятието има не само при пълното преустановяване на дейността му, а и тогава, когато основната дейност на закритата част няма да се осъществява занапред и работодателят не се нуждае повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването ú. В решението по гр. д. № 3055/2018 г. е прието, че когато работодателят е търговец, част от предприятието е организационно обособена структура, която извършва относително самостоятелна стопанска дейност, както и че при закриване на част от предприятието работодателят има право, но не е длъжен, да извърши подбор съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК по т. д. № 3/2011 г. Според него „преценка се прави и при основанието „закриване на част от предприятието“, но тогава работодателят решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и работници и служители в други части на предприятието, които не се закриват.“