Кабинетът пита КС може ли главният прокурор да осуети разследване срещу себе си

В Конституционният съд подобно искане – засега – не е получено

На последното си заседание вчера Министерският съвет е одобрил искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на  разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България. Текстът гласи, че „главният прокурор осъществява надзор за законнност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Формулираният от правителството въпрос до КС е: „Общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват ли случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ /nemo judex in causa sua/, който е елемент на правовата държава?“

Подобно искане до момента не е постъпвало в Конституционния съд, съобщиха оттам.

Поводът за тълкувателното искане, за което се говори от дни, е проектът на кабинета за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, гласуван на извънредно заседание в събота, на 7 декември. Според правителството той въвежда фигурата на „независим“ прокурор, шеф на Инспектората на ВКП, който ще се избира с 2/3 от гласовете в Прокурорската колегия на ВСС и ще провежда „независимо“ разследване срещу Главния. Извънредното заседание дойде часове след мащабните критики от Венецианската комисия на предния проект, за „пакетно“ търсене на отговорност на „тримата големи“ в Темида. А Бойко Борисов обяви, че веднага го изпраща на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. На 9 декември проектът бе внесен в Народното събрание, но „движение“ по комисии по него, засега, няма.

А президентът Румен Радев стартира консултации за конституционния модел на прокуратурата и правомощията на главния прокурор.

От МС заявяват:

„Повод за тълкувателното питане, което предстои да бъде внесено в КС, са отправените препоръки от независимия технически анализ на Прокуратурата на Република България за необходимостта от изготвяне на ефективен механизъм за разследване срещу главния прокурор.

Като аргумент за допустимост на тълкуването е посочено, че нормата на чл. 126, ал. 2 от Конституцията не дава ясен отговор на този въпрос, а това води до различни тълкувания и колебания, както в юридическите, така и в политическите среди с оглед внесения на 9 декември 2019 г. в Народното събрание проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“.