Съдът на Европейския съюз вдигна летвата за задържане на политици, които отказват да изпълнят съдебно решение, което ги задължава да предприемат мерки в областта на замърсяването на въздуха. Това обяви Съдът по висящия в Германия спор между организацията за опазване на околната среда и и провинция Бавария ( дело C-752/18 Deutsche Umwelthilfe/Freistaat Bayern).
За първи път Съдът се произнася по въпроса дали националните юрисдикции имат право или дори са длъжни да постановяват принудителни мерки за задържане спрямо ръководителите на национални органи, които упорито отказват да изпълнят съдебно решение, с което им се разпорежда да изпълнят своите задължения по силата на правото на Съюза. Съдът е сезиран в рамките на правен спор между Deutsche Umwelthilfe, германска организация за опазване на околната среда, и провинция Бавария (Германия) по повод упорития й отказ да приеме в изпълнение на Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух1 необходимите мерки за спазване на пределно допустимата стойност, установена за азотния диоксид в град Мюнхен (Германия).
След като провинция Бавария през 2012 г. за първи път е осъдена да измени приложимия в този град план за действие относно качеството на въздуха, а през 2016 г. е осъдена повторно и в случай на неизпълнение е предвидено налагането на имуществена санкция, като ѝ е разпоредено да изпълни тези задължения, включително чрез налагането на забрани за движение на определени моторни превозни средства с дизелови двигатели в различни градски зони, администрацията отказва да спази разпорежданията и в резултат през 2017 г. е осъдена за трети път да заплати имуществена санкция в размер на 4000 EUR, която тя е платила.
Провинцията обаче продължава да не изпълнява задълженията си. Тогава Deutsche Umwelthilfe отново подава жалба с искането, от една страна, да се заплати нова имуществена санкция в размер на 4000 EUR, което е уважено с определение от 28 януари 2018 г., а от друга страна — да се постанови принудителна мярка задържане спрямо управляващите на провинция Бавария (по-конкретно спрямо министъра на околната среда и защитата на потребителите, а при условията на евентуалност — спрямо министър председателя). Това искане е отхвърлено с определение от същата дата. Сезирана от провинция Бавария, запитващата юрисдикция — Bayerischer Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд на провинция Бавария), от една страна, потвърждава наложената имуществена санкция, а от друга страна, решава да сезира Съда с преюдициално запитване относно евентуалното постановяване на принудителна мярка задържане.
Съдът на ЕС постановява, че при обстоятелства, които се характеризират с упорития отказ на национален орган да изпълни съдебно решение, с което му се разпорежда да изпълни ясно, точно и безусловно задължение, произтичащо от правото на Съюза, и по-конкретно от Директива 2008/50, компетентната национална юрисдикция е длъжна да постанови принудителна мярка спрямо управляващите на провинция Бавария, ако са изпълнени две условия.
От една страна, във вътрешното право трябва да съществува достатъчно достъпно, точно и предвидимо в своето прилагане правно основание за приемането на такава мярка.
От друга, трябва да е спазен принципът на пропорционалност.
Съдът уточнява, че тъй като постановяването на принудителна мярка задържане води до лишаване от свобода, тя може да се налага само ако не съществува друга по-малко ограничителна мярка (като например имуществени санкции във висок размер, налагани многократно през кратък период и които в крайна сметка не постъпват в бюджета, от който се плащат), като проверката на това обстоятелство също е от компетентността на запитващата юрисдикция. И само ако се стигне до извода, че извършеното ограничаване на правото на свобода поради постановяването на принудителна мярка задържане, е в съответствие с тези условия, правото на Съюза не само би допуснало, а би изискало прилагането на такава мярка.
В решението на Съда на ЕС се казва: „Спрямо управляващите на провинция Бавария може да бъде постановена принудителна мярка задържане, за да бъдат задължени да приемат мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Мюнхен (като забрана за движение на определени дизелови моторни превозни средства), само ако за тази цел е налице национално правно основание, което е достатъчно достъпно, точно и предвидимо в своето прилагане, и ако тази принудителна мярка е пропорционална„.
След решението на Съда, Върховният административен съд на Бавария трябва да провери дали тези условия са изпълнени. Решението на Съда в отговор на преюдициално запитване, обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
1 Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на на директивата за чистия въздух на ЕС, атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (ОВ L 152, 2008 г., стр. 1).