Преживените притеснения са се дължали и на иска за гражданска конфискация, внесен от КПКОНПИ
Безспорно, в случая „Христо Бисеров“ е налице противоправно поведение на прокуратурата, налице са вредоносни последици и пряка причинно-следствена връзка между тях и повдигнатите обвинения срещу бившия зам.-председател на парламента, признат за невинен на три инстанции.
Това обявява в решението си по заведеното от Бисеров гражданско дело срещу прокуратурата Стефан Кюркчиев от Софийския градски съд. Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Както Де факто вече писа, зам.-председателят на СГС осъжда прокуратурата за повдигането на незаконно обвинение и присъжда тя да изплати на Христо Бисеров 15 000 лева за неимуществени вреди.
Пълният текст на решението бе публикуван днес. А мотивите са интересни. В тях съдия Кюркчиев приема, че част от вредите са нанесени на бившия зам.-председател на ДПС и от действията на КПКОНПИ за гражданска конфискация на имуществото му. Както и че докато честта и достойнството на именития политик безспорно са пострадали от прокурорските обвинения, то доброто му име е останало незасегнато.
Коя репресия е по-страшна
По повод причинените на Бисеров притеснения, неудобство и основателен страх от възможността за осъждане по повдигнатите му обвинения (укриване на данъци, нарушение на валутния режим, невярна декларация пред Сметната палата, а първоначално и пране на пари – б.р.) СГС заявява: „Притеснението и страхът от осъждане са естествено повлияни от тежестта на предвидената в закона санкция и от предприетото от П.на РБ поддържането на обвинението, чак до обективно възможния край на наказателното производство. Притеснението от прилагане на наказателна санкция се приема за доказано, понеже е много естествен, закономерен и логичен резултат. Страхът от наказателна репресия е залегнал в основата на концепцията за т.нар. „генералната превенция“, която се разглежда в теорията и практиката на наказателното право, като предупредително средство за въздествия поради което съдът приема, че изпитването на страх от осъждане не се нуждае от доказване по някакъв особен, специфичен начин в хипотезата на вече повдигнато обвинение.“
Съдия Стефан Кюркчиев приема и че от повдигането на обвиненията до влизането в сила на оправдателната присъда е категорично доказано, че Христо Бисеров е изпитвал основателен страх и притеснения.
Но! Бившият зам.-председател на НС е бил засегнат и от воденото срещу него производство за гражданска конфискация от страна на КПКОНПИ (което също вече бе прекратено на две инстанции – б.р.), само че срещу антикорупционната комисия трябва да се заведе иск на отделно основание, а такава претенция в това дело по ЗОДОВ не е предявявана.
„При определяне на характера и обема на вредите, за които се дължи обезщетение – настоящият състав на съда съобрази едно твърде съществено обстоятелство – всеки от разпитаните двама свидетели ясно посочи, че Х. Б.е бил сериозно притеснен не само поради страха от осъждане, но също и поради инициираното от КПКОНПИ производство по отнемане на имущество, което засегнало неговата имуществена сфера, но и правната сфера на лицата от най- близкия му семеен кръг. Такова притеснение впрочем е съвсем естествено и житейски оправдано, поради което показанията на свидетелите в тази насока следва да бъдат изцяло кредитирани, като достоверни и добросъвестни.
В тази насока следва да се има предвид обаче, че за вредите, които са причинени в резултат от действията и актовете на КПКОНПИ – съдът не би могъл да се произнася в настоящото производство, което е образувано на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ,понеже вредоносните факти с такъв източник подлежат на обезщетяване на специално основание, уредено от чл. 2а на ЗОДОВ – отговорност за дейност на КПКОНПИ (в сила от 19.11.2012 г., изм. – ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Понеже настоящият съд не е сезиран с иск на това основание– той не би могъл да присъди в рамките на настоящия процес обезщетение за вредите, които ищецът евентуално може да е претърпял, като последица от действията на посочения специализиран държавен орган“, се казва в съдебното решение“, казва СГС.
Авторитетът е оцелял
После съдия Кюркчиев се спира на конкретно доказаните вреди.
„След преглед и анализ на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема, че по повод реализирането на наказателно преследване спрямо Х.Б., той е понесъл сериозно накърняване на честта и достойнството.
Тези две етични и нравствени категории, които са специално уредени в Конституцията на РБ, са свързани със самооценката на личността и произтичат от собствените представи на отделната личност за постигнатите от нея обществени, професионални успехи, за моментното ниво на личностно и социално развитие.
Тъй като преди образуване на процесното наказателно производство ищецът не е бил осъждан, упражнявал е успешно адвокатска професия, придобил е обществена популярност като политик, заемал е изборна позиция на народен представител в Народното събрание, в продължение на няколко мандата на този орган, а при това е заемал и отговорна длъжност: заместник – председател на Народното събрание и председател на Законодателната парламентарна комисия – естествено и оправдано е Х.Б. да е имал висока лична самооценка за много успешно професионално и обществено развитие.
В контекста на изложеното, съдът намира за уместно да вземе предвид, че обсъжданите категориичест и достойнство, са особено значими за личността на народните представители, също както и за адвокатите /каквато професия ищецът упражнява по занятие/. Но като се има предвид, че ищецът е заемал споменатите позиции в законодателния орган на парламентарна република, каквато е Р. България и при това е упражнявал успешно адвокатска професия – то самата възможност за осъществяване на неговите професионални функции, предполага и даже се основава на притежаването на лично самочуствие, което без съмнение е било сериозно накърнено. Уронването на достойнството се е проявило в рязка промяна на социалното поведение, което свидетелите описват – дистанцираност, склонност към самоизолация, неувереност в социалните и професионалните контакти. На практика, тази негативна промяна осъществява значителна неимуществена вреда, чието проявление във времето трудно може да бъде определено и за която ответникът дължи обезщетение на ищеца“, пише в решението.
Затова пък, категоричен е съдът, станалото не се отразило на доброто име на Христо Бисеров. Нещо повече – най-новата ни история е показала, че само медийни публикации или наказателно преследване от страна на прокуратурата не сриват престижа на политическите фигури.
По този повод в решението четем: „Събраните доказателства не установиха по необходимия категоричен начин твърдението на ищеца, че е било засегнато доброто му име в обществото.
Необходимо е да се отбележи изрично, че доброто име на личността е израз на положителната обществена оценка на конкретната личност, на обществената оценка за индивида като нравствена, етична, професионално компетентна, образована личност, заслужаваща уважение.
При това следва да се има предвид, че макар да е конституционно признато право, доброто име се различава по своето естество от правото на чест и достойнство. Доколкото честта и достойнството са субективни измерения на определени представи, то доброто име е винаги една обективна величина – то не е присъщо в еднаква степен и обем за всяка отделна личност. Именно поради това, някои конкретни личности се ползват фактически с по- висока степен на обществено уважение и доверие, в сравнение с други конкретни личности.
За да се докаже накърняване на доброто име на една личност, в рамките на деликт, не е необходимо да се установи само факта на разпространението на някаква негативна информация за тази личност, а следва да се установи по необходимия категоричен начин настъпването на обективна промяна в обществените нагласи към тази личност.
В конкретния случай, твърденията на ищеца, че именно в резултат от повдигнатото срещу него обвинение е било накърнено доброто му име в обществото, не бе установено – нито посредством свидетелските показания на разпитаните свидетели К.и Х., нито посредством медийните публикации, които са приложени към исковата молба. Доказано бе само извършването на действия и отправянето на изявления, които са били насочени и потенциално биха могли да повлияят негативно на общественото мнение към личността на Х.Б., но не бе доказано настъпването на обективен вредоносен резултат.
Действително, обществено известно е активното медийно отразяване на повдигането на обвинение срещу Х.Б. за извършено от него престъпление от общ характер. В общи линии, обществото е било информирано и за какво деяние е повдигнато обвинението. При това обаче, няма доказателства ищецът е понесъл в действителност твърдените от него значителни неимуществени за доброто му име в обществото – при събраните доказателства, тези твърдения са чисто хипотетични, основани на твърдения, а не на доказателства. Както показанията на А.К., така и показанията на Д.Х. посочват, че един широк кръг от лица – близки на ищеца, общи приятели, колеги на ищеца, никак не са повярвали в основателността на повдигнатите срещу Х.Б. обвинения. Тези лица не са променили отношението си към неговата личност от позитивно към негативно. Самите свидетели заявяват, че те лично – също не са повярвали в тези обвинения и не са променили отношението си към Б.. Няма обективни данни за конкретни лица – общественици, партийни функционери, политици, които по своя собствена инициатива, под влияние на промененото си отношение към ищеца, да са започнали да отбягват социални или лични контакти с ищеца – именно заради повдигнатото срещу него обвинение.
Социалната изолация, в която според свидетелите е изпаднал ищеца Б. в един определен период от време, може да се обясни като пряк резултат от собственото му желание да се самоизолира – да „изчезне“, но това е явна последица от сериозното засягане на честта и достойнството му, което вече бе обсъдено в настоящото решение.
Доколкото ищецът е виден общественик и политик, то формирането на положителни или отрицателни нагласи на обществото и в частност – на избирателите към неговата личност, няма как да бъдат презумирани по хипотетичен или логически път, особено за целите на настоящия процес по ЗОДОВ, който се основава на доказателства, а не на предположения. Промяната в обществените нагласи към определена личност- политик могат да бъдат установени обективно, единствено по емпиричен път – посредством сравнението на конкретни изборни резултати от публичен вот. Впрочем, новата история на Българската държава също сочи, че обществените нагласи към политическите личности не се повлияват съвсем закономерно – нито само в резултат от медийни публикации, нито дори от предявяването на обвинения – примерите в това отношение не са изолирани.
Уместно е в тази връзка да се посочи също, че дейността на правозащитните органи – в частност на П.на РБ, не е повлияла върху политическата кариера на ищеца, понеже подадената от него оставка е въпрос на личен – морален и етичен избор. Дейността на правозащитните органи не е пряко свързана и с описаната в исковата молба агресивна медийна кампания, която е била предприета по повод на повдигнатото срещу Б. обвинение.
При това положение, твърденията на ищеца за засягане на правото му на добро име в обществото – никак не се установява, нито се доказва в настоящия процес и на това основание ищецът не е надлежно материално легитимиран да получи обезщетение“.
За размера на обезщетението
Христо Бисеров бе поискал 70 000 лева от прокуратурата за преживяното. СГС сериозно е намалил претенцията, като се е мотивирал така:
„Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита
- сравнително неголямата продължителност на наказателния процес: през периода от повдигането на процесното обвинение, до влизането в сила на оправдателната присъда ;
- естеството на извършените процесуални действия с участието на ищеца, в досъдебното производство и на три съдебни инстанции, при което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „гаранция“;
- тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването на престъпления от общ характер;
- обема и характера на конкретно доказаните вреди, свързани със субективните възприятия на ищеца – безпокойство, притеснение от осъждане, накърняване на честта и достойнството на личността и липса на доказателства за негативно засягане на обществените нагласи сред социалното му обкръжение /накърняване на доброто име в обществото/;
След анализ на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно посочените по- горе критерии съдът намира, че ищецът има право да получи от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в общ размер на сумата от 15 000 лева. За разликата над тази сума, до пълния размер на претенцията, искът следва да бъде отхвърлен“.
Решението не е окончателно, може да бъде оспорено пред Софийския апелативен съд.