След специализираната, и апелативната специализирана прокуратура не видя извършено от министъра на културата престъпление в аферата „Ало, Банов съм!“.
С постановление на прокурор Б. Дукова от 19 декември е потвърден отказът да се образува досъдебно производство като обоснован, законосъобразен и правилен. За това съобщава „Сега“.

През април тази година, след близо четири месеца проверка, специализираната прокуратура отказа да разследва министъра на културата Боил Банов за „опрощаването“ на над 700 хиляди лева неустойки за ремонта на Ларгото. Корупционната афера бе оповестена на 30 януари от Елена Йончева и наречена от нея „Ало, Банов съм!“.
С постановление от 11 април Георги Николов от спецпрокуратурата отказва образуване на досъдебно производство срещу министър Банов „поради липса на данни за извършено престъпление“. За това информираха от държавното обвинение и приложиха текста на самото постановление.
Преписи бяха изпратени на подалите сигнали – Елена Йончева, Корнелия Нинова като председател на Националния съвет на БСП и Григор Здравков. И те оспориха отказа през апелативната спецпрокуратура. Сегашното произнасяне бе очаквано.
На специален брифинг на 30 януари Елена Йончева и нейни колеги депутати обявиха как в битието си на зам.-министър на културата през 2016 г. Боил Банов е давал указания в кабинета си на служители как да бъдат подправени със задна дата документи, ощетяващи държавата, разговаря по телефона с независимия надзор за същото, както и – отново по телефона, с шеф на фирмата изпълнител.
Пуснат бе и триминутен запис на разговорите на Банов, впоследствие излезе и по-пълна негова версия, предадена на прокуратурата.
„Това е схема на правителството „Борисов“ и начина, по който г-н Борисов издига своите подчинени – колкото по-зависими са, толкова повече се издигат“, обяви тогава Йончева.
Отделно служител, присъствал на разговорите й бе дал интервю, пожелавайки да запази анонимността си и бе изразил съгласие да говори пред разследващите. Анонимността, впрочем,скоро бе разкрита, а самият Банов посочи, че това е бившият служител на МК Ангел Ангелов. Министърът декларира готовност да даде оставка, но не го направи – бил получил подкрепата на премиера Борисов.
Изпълнител на проекта „Ларгото“ е ДЗЗД „Антична Сердика“, водещата компания в него „Пътища и мостове“ ООД. Ремонтът бе с европейски пари.
Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров разпореди извършването на лична проверка от обвинител, впоследствие към нея бяха присъединени и материали по случая, изпратени от вицепремиера Томислав Дончев.
Междувременно стана ясно, че Министерството на културата е внасяло иск за неустойка за забава за над 700 хил. лева, отхвърлен от СГС, а после и от апелативния съд в София. Ведомството е пропуснало всички срокове за обжалване, категорична бе последната инстанция ВКС.
Разкритията са за опрощаване на средства над тази сума, които изобщо не са търсени, категорични бяха от БСП. Посочиха – става дума за пет акта номер 10, по които допълнителната неустойка е за над 730 000 лева, а заедно със спестената гаранция от 315 000 лева сумата става над 1 милион лева.
Любопитен бе мотивът на спецпрокуратурата да откаже разследване – представеният от Елена Йончева аудиозапис от кабинета на Банов бил N-ти поред презапис, без да е представен оригинал. „Липсата на първоначалният направен запис се явява непреодолима пречка пред експертите да установят налице ли е въздействие, има ли извършени манипулации и обработки. Неяснотата относно евентуално извършени манипулации на записа, произхода на същия, това кога, къде и как е бил изготвен, не позволяват проверка на информацията, която е възпроизведена чрез него, което е пречка за кредитирането й с доверие„, бе заявявил прокурор Георги Николов.
Още на 22 април обаче Елена Йончева предостави на прокуратурата оригиналния запис, направен на 21 март 2016 г.
Но апелативната спецпрокуратура заявява, че въпреки че в записа няма изменения, предизвикани от манипулация и монтаж, не е доказано, че той е автентичен. За това приема за верни твърденията на записани там лица, че изобщо не били присъствали на подобна среща.
И този отказ може да се оспори – пред Върховната касационна прокуратура.