Следователят Бойко Атанасов спечели дело за незаконното му подслушване

Defakto.bg

Известният следовател Бойко Атанасов осъди МВР за незаконно подслушване.

От края на септември до края на декември 2011 г. магистратът е бил обект на неправомерно използване на специални разузнавателни средства – първо, защото не е имало данни за причастността му към конкретни разследвани престъпления и, второ, разрешението е дадено от некомпетентен съд – Софийският окръжен съд, вместо СГС.

Това постановява съдия Росен Димитров от Софийския градски съд. Решението е по дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), заведено от следователя през 2017 г. Ответник по него е МВР – подслушването е било искано от ГДБОП, тогава, а отново и сега, част от вътрешното ведомство.

Така на първа инстанция и гражданският съд признава заключенията на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС) отпреди повече от 3 години.

Софийският градски съд присъжда 4 000 лева обезщетение на следователя Атанасов за понесените неимуществени вреди (мотивите – виж по-долу).

„Това е подслушване, започнало по времето на „шпицкомандата“, а съдебното решение доказва, че съм то е било незаконно. То ест онова, което бе установило и Бюрото за контрол над СРС, докато го оглавяваше Бойко Рашков и то реално работеше. Потвърждава се и че спрямо мен са упражнявани ред действия, не само от службите, но и от прокуратурата. Най-любопитното е, че в искането за СРС не съм споменат поименно, а съм „връзван“ в различни прокурорски преписки. Обвинения срещу мен няма. Затова пък преписката и в момента е във Върховната касационна прокуратура“, коментира Бойко Атанасов пред Де факто. Ной той и защитата му ще оспорят  размера на присъденото обезщетение и неприетите от съда вреди.

Историята с „шпицкомандата“ е известна – че такава команда, на която са разпределяни определени казуси и са давани указания как да бъдат разследвани, действа в прокуратурата следователят публично обяви през 2016 г. Последваха публични изслушвания в етичната комисия на ВСС, а проверката на кадровиците не откри подобни данни. Затова пък започнаха проверки срещу самия Атанасов, миналата година той бе и дисциплинарно наказан с намаление на заплатата. В историята често се споменаваше името на новия главен прокурор Иван Гешев, за когото Бойко Атанасов бе обявил и че е сключвал „срамни споразумения с организираната престъпност“.

Искането

В делото по ЗОДОВ следователят заявява, че през 2013 г. е бил уведомен, че срещу него са прилагани специални разузнавателни средства по наказателно производство, поради което  на 08.03.2016 г. е  подал заявление до Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /НБКСРС/ за проверка, дали действително срещу него са прилагани незаконосъобразно СРС. В отговора, получен на 25.04.2016 г. Бюрото удостоверява,че за периода 2012 г. – 2013 г.,  спрямо Атанасов са били прилагани незаконно СРС, като нарушението се изразява първо в липса на данни в искането, сочещи за съпричастност към разследваните престъпления и второ – даване на разрешение за използване на СРС от некомпетентен орган – Софийски окръжен съд, в нарушение на правилата за подсъдността.

В жалбата до СГС магистратът твърди – с неправомерните действия са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на негови лични права, по-конкретно в нарушаване на правата на неприкосновени „лична кореспонденция“ и „частен живот“ по смисъла на чл. 8 ЕКЗПЧОС.

Заявява, че са уронени неговите чест и човешко достойнство, които са гарантирани от Конституцията на Република България и от ЕКЗПЧ. Както и че е създадена невъзможност за неговото кариерно развитие.

Прави искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да го обезщети за причинените неимуществени вреди- потъпкване на правото му на частен живот и лична кореспонденция, в размер на 151 000 лв.

МВР, от своя страна оспорва иска като недопустим, понеже ГДБОП била отделно юридическо лице. От вътрешното ведомство твърдят също, че никакви вреди не били доказани, а била изтекла и давността за предявения иск.

Фактите

Софийският градски съд приема за установено, че на 28.09.2011 г. директорът на ГДБОП е направил искане до Председателя на Окръжен съд София за използване на специално разузнавателно средство, оперативни способи по чл. 5, 6 и 7 ЗСРС наблюдение, подслушване и проследяване по отношение на ищеца за срок от 60 дни – от 28.09.2011 г. до 27.12.2011 г.

На 28.09.2011 г. с Разрешение за използване на специално разузнавателно средство на основание чл. 15 ЗСРС и чл. 174, ал. 1 НПК, по искането на ГДБОП, председателят на Софийския окръжен съд е разрешил да се използва специално разузнавателно средство чрез наблюдение, подслушване и проследяване по отношение на следователя за период от 60 дни.

 Със Заявление от 08.03.2016 г. Бойко Атанасов е сезирал Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. След направена проверка, Бюрото констатира, че срещу него в периода от 28.09.2011 г. до 27.12.2011 г. (60 дни) по искане на ГДБОП и разрешение на председателя на ОС – София са използвани неправомерно специални разузнавателни средства при наличието на следните нарушения: липса на данни за съпричастност към разследваните престъпления и даване на разрешение за използване на СРС от некомпетентен орган, а именно този на ОС – София, вместо от председателя на СГС или оправомощен заместник-председател.

По делото е представен също формуляр, съдържащ статистически данни и становища на атестиращите магистрати за атестирането на следователя в следствен отдел на СГП Б.А. и протокол на ВСС от 04.07.2018 г.,с който на същия е дадена и приета комплексна оценка „много добра“.

 На 01.06.2018 г. е прието становище от Комисията по професионална етика при СГП, според което Атанасов е нарушил чл. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, без конкретика и аргументи в подкрепа на горния извод, но в становището същевременно са отчетени много добри професионални качества на следователя – компетентен, квалифициран, независим, справедлив, диалогичен с граждани и колеги и притежаващ необходимия за работата му морал.

Защо съдът осъжда МВР

Съдът намира,че като ответник по иска за МВР е налице както процесуална, така и надлежна материална легитимация, пише в решението на Росен Димитров.

Защото: „На първо място съдът дължи произнасяне по заявеното възражението на ответника за изтекла погасителна давност да се търси обезщетение по съдебен ред. В чл. 110 ЗЗД е определен общият срок на погасителната давност включително за вземания, произтичащи от непозволено увреждане – 5 години. Чл. 114, ал. 3 ЗЗД пък определя началния момент, от който започва да тече давността при деликт – от откриването на дееца. Ответникът твърди, че от извършването на деликта (2011 г.) до подаването на исковата молба от ищеца (2017 г.) са изтекли повече от 5 години. Това твърдение обаче не може да бъде споделено от съда, тъй като релевантен в случая е моментът на откриване на дееца, съответно на деликта, което се е случило с акта на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства, а именно през 2016 г., от когато не са изтекли 5 години погасителна давност. Следователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност следва да бъде оставено без уважение„.

За да е незаконосъобразно използването на СРС и органът, отправил искането за използването им да отговаря за причинените от това вреди, следва да са нарушени законовите предпоставки визирани в разпоредбите глава втора на ЗСРЗ, регламентиращи основанията и процедурата за искане и разрешаване на СРС, категоричен е съдът.

А те са нарушени: „В ЗСРЗ изрично е посочено,че разрешаване за използване на СРС може да се дава само от председателите/или оправомощени от тях лица на изчерпателно посочени по ранг и компетентност съдилища.

Искането отправено до некомпетентен съд /комуто не би било подсъдно евентуално дело по посочените в искането за разрешаване на СРС текстове от НК/  води до незаконосъобразност и на самото разрешение, ако такова бъде издадено.В тези случай според тълкуването на разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗОДОВ отговорността на органа, поискал в нарушение на Закона съответното СРС, но не и на съда, дори да го е издал.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно беше доказано наличието на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, доколкото ГД „БОП“ е поискала разрешение за използване на СРС от Окръжен съд гр.София,при условие,че компетентния съд за това искане е бил Софийски градски съд.

Това е така, тъй като , съобразно разпоредбата на чл.35,ал.3 НПК /в редакцията към датата на искането/  на Софийския градски съд като първа инстанция са били подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет. Като заемащ длъжността следовател, Б.Й.А. е бил лице с имунитет съгласно чл.132 от Конституцията на Република България и искането за подслушването му е следвало да се адресира до Председателя на СГС.

Горното сочи категорично нарушение както на разпоредбата на чл.174,ал.1 НПК гласяща, че разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава предварително от председателя на съответния окръжен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател , така и на чл.15,ал.1 ЗСРС регламентираща съдилищата адресати на исканията, е достатъчно да обоснове наличието на незаконосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства, което прави исковата претенция доказана по своето основание“.

Но създаването на образ на „следовател на олигархията“ не било доказано

Съдия Росен Димитров обаче не приема за доказани част от вредите, нанесени на Бойко Атанасов.

А именно:

„За твърдяното от ищеца създаване на образ „следовател на олигархията“ и последвалата невъзможност за професионално развитие същият не ангажира доказателства. Медийните публикации не са свързани с действията на ответника по прилагане на СРС и той не може да носи отговорност за такива публикации. Твърдяната от ищеца невъзможност да заеме административно ръководни постове в СРП, СГП, СпАП, както и да заеме длъжностите на прокурор в новосъздадената прокуратура на ЕС и главен прокурор на Република България, по никакъв начин не може да се свържат формално като пряка и непосредствена последица  от неправомерното поведение на ответника по настоящото производство. За да бъде такава последица, вредата трябва да бъде типично, нормално настъпваща и необходима последица от твърдяното непозволено увреждане. Отхвърлянето на кандидатури на ищеца за гореизброените постове не е нормална последица от използването на незаконни СРС срещу него, макар и атестацията му да има оценка „много добър“. Ищецът не ангажира никакви доказателства за причинно-следствена връзка между посочените по-горе твърдени вреди и поведението на ответника.

Твърдяното от ищеца намаляване на заплатата му с 15% вследствие от открития му конфликт с ръководството на прокуратурата е неподкрепено с каквито и да било доказателства,а и по съществото си би могло да обоснове обезщетяване на имуществени вреди, каквито не са претендирани в производството„.

Личните права обаче са накърнени

Размерът на определеното обезщетение е обяснен в решението така:

„По въпроса с твърдяното от ищеца накърняване на негови лични права – на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията. Действително Конституцията на Република България в чл. 32, ал. 1 и 34, ал. 1, както и ЕКЗПЧОС в чл. 8 закриля съответно личния живот и кореспонденцията като неприкосновени и възприема всяко незаконно посегателство върху тях като вреда. Използването на незаконни СРС реално накърнява тези гарантирани на най-високо равнище лични права на ищеца и според съда той е търпял неимуществени вреди от незаконосъобразното поведение на ответника.

Оперативните способи, използвани срещу Б.А. във връзка с незаконосъобразното искане и разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства – наблюдение , проследяване и подслушване, категорично са посегателства срещу неприкосновения личен живот и съответно неприкосновеността на кореспонденцията на ищеца.

С оглед на гореизложеното и предвид факта, че ищецът не е ангажирал доказателства за това по какъв начин и в каква степен неправомерното действие на ответника му е причинило твърдените вреди, съдът намира, че следва да се приемат такива в размер на 4000 лв., доколкото според общия разум нарушаването на правото на всеки човек на неприкосновеност на личния живот чрез незаконно подслушване, незаконно наблюдение, незаконно следене неминуемо причинява вреди от морален характер ,които следва да бъдат репарирани от виновния субект. Следва да се отчете,че незаконосъобразните СРС-та са прилагани спрямо действащ магистрат, чиято чисто професионална дейност се свързва с необходима по Закон висока степен на конфиденциалност.“

Това, очевидно не е краят.