DeFakto.bg DeFakto.bg
Един от ключовите за изминалата, а и за настоящата година въпроси – кой, какъв и откъде ще е „независимият“ обвинител, който ще разследва и предава на съд Главния прокурор, няма да получи скорошен отговор. Оптимистичните прогнози са това да стане напролет, например – около Великден (тази година той ще е на 19 април).
Това установи проучване на Де факто. Което, невинно, тръгна от едно становище на правната комисия на Висшия съдебен съвет.
Драмата е известна – България бе задължена да осигури условия за „обективно и независимо“ разследване срещу главния прокурор още в решението „Колеви“ на Евросъда по човешките права от 2009 г. Оттогава нищо не се случи, но пък в изминалата 2019-а година ангажиментът бе припомнен многократно – и от Съвета на Европа, и от Еврокомисията, по повод отмяната на мониторинга. Властите се засуетиха, изникнаха проекти всякакви. След отпор от СЕ, първоначалният проект „Кирилов“, който слагаше в пакет търсенето на отговорност от „тримата големи“ в Темида, отмря. Решаващи бяха категорични становища и на Венецианската комисия, и на Комитета на министрите на СЕ.
Така се роди нов проект, за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), гласуван на извънредно заседание на правителството на 7 декември, събота. И внесен в Народното събрание на 9 декември, понеделник. Въпросното законотворчество предвиди, че шефът на Инспектората на ВКП ще провежда обективното и независимо разследване срещу Главния. Както и че той ще се избира с 2/3 мнозинство от Прокурорската колегия на ВСС – в която, освен главния прокурор, обичайно заседават бивши и бъдещи обвинители, подчинени нему. Предложението роди вълна от несъгласия.
В крайна сметка, на 19 декември бе обявено за внесено искане за тълкуване в Конституционния съд. А на 20 декември от КС уведомиха за получено от тях искане от Министерския съвет.
В получения от Конституционния съд вариант правителството му задава въпроса: „В надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава?“ Тогава, на 20 декември 2019 г., бе образувано дело 15 от 2019 г. на КС, с докладчик Гроздан Илиев.
Междувременно във ВСС
Междувременно правосъдният министър Данаил Кирилов „в спешен порядък“ е поискал с писмо становище на управляващия съдебната власт орган – ВСС, по въпросния проект за „независимия“ прокурор. Писмото е било с дата 6 декември, проектът бе гласуван извънредно от МС на 7 декември, както вече споменахме на 9 декември вече е внесен в парламента.
Само че въпросното послание от Кирилов пристига във ВСС едва на 12 декември. На тази дата е и последното за годината заседание на Пленума на съвета, от сутринта.
При това положение, след Пленума се провежда извънредно заседание на ресорната правна комисия на ВСС – от 14 часа с единствена точка в дневния ред „Писмо на министъра на правосъдието относно проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект за изменение и допълнение на НПК“.
Решението й е: „Комисията по правни въпроси приема за сведение писмото на министъра. Да се уведоми министърът на правосъдието, че ВСС ще изрази становище в процедурата по чл. 27 от Закона за нормативните актове“.
Текстът на ЗНА гласи:
Пред Де факто председателят на правната комисия на ВСС Цветинка Пашкунова обясни – това е бил единственият към онзи момент възможен отговор. Сиреч, съветът да даде становище в рамките на съгласувателната процедура по предложен от МС законопроект в 14-дневен срок.
Нещо повече – министър Кирилов е бил уведомен, че ВСС иска да се произнесе по важния проект.
След промяната на ситуацията, за дни – когато се влиза в друга хипотеза на „внесен“ в НС законопроект, ВСС вече заявява, че ще изчака делото в Конституционния съд. И ще изрази своето становище по него, ако бъде конституиран като заинтересована страна.
Бъдещето
Това – конституирането на ВСС – вероятно ще стане. Но, по информация на Де факто, КС ще заседава по допустимостта на искането на правителството в края на януари. На това заседание, ако делото бъде допуснато, ще се определят и заинтересовани страни. После следва минимум един месец срок за представяне на становища.
Така, според съдии, до решение по същество на КС може да се стигне напролет, най-вероятно – около Великден.
Дотогава и проектът в Народното събрание явно ще стои замразен.
А, при последните консултации за бъдещата конституционна реформа при президента, участниците от неправителствени организации вече предложиха „работещи“ варианти кой да разследва Главния. Една от идеите, на Съюза на съдиите, е въпросното разследване да се провежда от наказателен съдия от ВКС. В тази насока, впрочем, има и други разрешения. Напрмер – списък на прокурори, които не са на пряко подчинение на Главния, измежду които да се избира ad hok (спрямо ситуацията).
