Прокуратурата не е органът, който трябва да отговори къде е водата от язовира и какви са причините да я няма. Премиерът да отговори на гражданите на Перник на въпроса къде изчезна водата от яз. Студена и как изчезна един цял язовир. Къде са институциите, които отговарят за ВиК-сектора?
Това заяви председателят на гражданската платформа „Изправи се.БГ“ Мая Манолова пред БНТ за водната криза в Перник.
Тя е категорична, че отговорността за кризата не е само на бившия министър на околната среда и водите Нено Димов, но и на други министри и институции.
„За състоянието на ВиК-сектора в Перник отговорност носят и ръководството на местното дружество, басейнова дирекция, областният управител, регионалният министър, екоминистърът и заместник-министрите по ресори, КЕВР, РИОСВ“, подчерта Манолова и допълни, че от пет години следи ситуацията във ВиК-сектора и това е един от секторите, които правителството счита за реформиран, но тази реформа се изразява единствено в увеличение цената на водата три пъти.
По думите й „властта изглежда като електрическо табло с бушони, на което като се появи огромен проблем, изгаря поредният бушон и не се взимат никакви мерки за решаване на проблема“.
„Въпросът е кога ще изгори главният бушон, защото не е нормално премиерът да излиза целият в бяло от всяка една криза. Няма как той да не знае за предстоящата криза“, смята още Манолова.
„От стартирането на реформата цената на водата се увеличи три пъти. Няма информация дали тези парите от увеличението се инвестират в подобряване на ВиК-инфраструктурата”, каза тя и посочи, че 80% от водата се губи в течове по ВиК-мрежата.
„Необяснимо е как за една година и половина десетина институции, които отговарят за ВиК-сектора в Перник, не видяха, че предстои тежка криза“, каза Манолова.
„Или са проспали водната криза, или са я скрили. Водният режим бе въведен непосредствено след кампанията за местните избори. Защо институциите мълчаха и продължаваха да раздават вода без лимит? Защото управляващите искаха да си запазят местната власт в Перник и в останалата част на държавата“, заяви още тя.
Според Манолова водната криза ще достигне и Шумен, Ловеч, Търговище, Сливен, Бургаска област, Плевен, където също има проблеми с язовирите.
„Проблемът е, че властта се грижи единствено и само за своите приятелски и политически кръгове, за това как ще се усвоят средства по европрограми за изграждане на пречиствателни станции, как ще се изградят ВЕЦ-ове, как ще се отделят повече милиони за решения на проблеми, които решения след това не се случват“, каза тя и подчерта, че „повечето собственици на ВЕЦ-ове са политически лица“.
Тя напомни, че от гражданската платформа „Изправи се.БГ“ са изпратили заявление за достъп до обществена информация до директора на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ясен Спасов и до министъра на икономика Емил Караниколов за това къде са 500 млн. лева, преведени по сметката на ДКК, за ремонт на 418 аварийни язовира.
„Година и половина, след като са отпуснати тези пари, няма информация кои язовири са ремонтирани, на кои е започнат ремонт, кои и кога ще се ремонтират. Никъде няма информация за обществени поръчки и изобщо къде са тези 500 млн. лева“, заяви тя и допълни, че е създадено ново държавно дружество за следене на състоянието на язовирите, на което първата работа е била да си закупи 30 автомобила и офис техника.
„Министърът на икономиката заяви, че са започнати ремонтни действия на 182 язовира, но какво се случва с другите 236? Той не даде информация и кои са тези 182 язовира, къде са и какво се случва с ремонтите им. В област Хасково, например, 101 язовира подлежат на ремонт – 2 общински и 99 държавни, а няма данни там да са започнати дейности“, каза още Манолова.
Тя допълни, че според официални данни хората, които страдат от водната криза, са 150 000, но в Хасково гражданите питат, защо не са включени и 100 000 души от там, където водата е негодна за пиене заради мангана и урана в нея. В Шумен ситуацията е същата – има съдебно решение за негодност на водата за пиене.
„Тези проблеми не са от вчера и се неглижират. Трябваше ли да стане кризата в Перник, в Своге, в с. Бисер, за да се вземат мерки, като те пак не са взети ?“, попита Манолова.
100-хиляден град няма вода – това е сериозно основание за политическа криза, коментира пред БНР и политологът доц. Даниел Смилов.
„Много трудно може да се свали политическият аспект от случващото се. Нещата могат да ескалират не толкова заради опозицията, а просто заради нерешимостта на проблема“, заяви той.
Според него прокуратурата търси начин да излезе от имиджа си, че действа като „чадър“ или доста благосклонно към управляващите.
„Кризата в Перник е много остра. Тепърва ще виждаме реалните измерения на този скандал“. Според него случващото в Перник има два аспекта. По-важният е политическият – който е сериозен провал на управлението във водния сектор, смята политологът. Той е категоричен, че тук вината е политическа, но не е еднолична на министър Нено Димов:
„Става дума за сгрешена политика на цялото правителство в този сектор. Това се потвърждава от факта, че подобни на ситуацията в Перник проблеми възникват и по други места в страната. Обяснението не е само климатични или природни причини. Нещо там е сериозно сгрешено, има политическа вина, за която трябва да се понесе и сериозна политическа отговорност“.
Министър Димов беше символ на тип политика, която ГЕРБ водят във водния сектор, която дава голям приоритет на бизнес интересите и не толкова сериозна защита на други съображения, като екологични или базови права на хората„, коментира още доц. Смилов.
Според него обаче не бива да се стига до ситуация, в която всички управленски и политически проблеми стигат до прокуратурата и оттам да се чака решение.
Управленски проблем
Според социолога доц. Антоний Гълъбов пробелмът е управленски и се състои разхищението. Той смята, че трябва да се създаде нещо като „воден пакт“ – нещо, което да гарантира политическо съгласие, че за следващите поне 10 години България трябва да инвестира приоритетно в тези инфраструктурни проекти. В противен случай ще сме свидетели отново и отново на същото, посочи той.
Гълъбов подчерта, че управляващата коалиция трябва да излезе със становище защо Нено Димов подава оставка – заради сбъркана политика в сектора или заради това, че е следствен. Едното ще е признание за политическа грешка, отговорността за която се носи колективно, смята той.