DeFakto.bg DeFakto.bg
В завъртяна реч министър Данаил Кирилов предупреди за негативни реакции от ЕС
С аргументи за „справедливост“, „компенсация“, „осигуряване на независимост“, за да не настъпело „кариерно замръзване“ и „тотално разкостване“, мнозинството в правната комисия одобри поредните нови, този път кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет.
Те се записват в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и са част от поправките, внесени за второ четене от депутати. Първообразът, гласуван на първо четене – „големият“ проект на Министерския съвет (по думите на Данаил Кирилов), резултат от дейността на обширна работна група, урежда съвсем други проблеми. И също не е безспорен.
Поправката за кариерните бонуси, предложена от председателя на правната комисия Анна Александрова и депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти, не получи „да“ само от БСП. Депутатите от левицата гласуваха „въздържал се“.
Тя следва друга, експресна промяна в ЗСВ от миналата пролет, която вече възнагради с кариерен ръст без конкурс шефа и членовете на съдебния Инспекторат. Това стана в момент, когато усилено се обсъждаше възможността тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров да стане главен инспектор, а Теодора Точкова предсрочно да напусне поста.
Сега конкретно в чл. 28, ал.1 от ЗСВ се записва: При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване с оставка изборният член на ВСС се възстановява на длъжността съдия, прокурор, следовател, заемана преди избора, на равна по степен или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт. Стажът във ВСС се зачита за професионален стаж.
Случва се, след като на финала на мандата на предния състав на ВСС парламентарното мнозинство вече им даде един бонус – възможността да си изберат съда, прокуратурата или следствения отдел, в който да се завърнат – стига да е „равен“ на онзи, от който са дошли. И част от кадровиците се възползваха от придобивката.
Пак в мандата на предния съвет, НС им гласува и най-високите заплати в системата (едни от най-високите и в държавата) – като на председателите на двете върховни съдилища и на главния прокурор – 90 % от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, което пък е средно аритметично между заплатите на президента и на председателя на парламента.
Но, оказа се, това не е достатъчно.
Компенсацията, реваншизмът и справедливостта
Срещу кариерния бонус единодушно се обявиха Общото събрание на ВКС, върховните съдии във ВСС, Съюзът на съдиите.
Отделно свое обръщение бе изпратила Олга Керелска от ВСС.
Днес тя бе в правната комисия на парламента. И настояваше да научи защо бонусите са вкарани от депутати за второ четене, без предварително обществено обсъждане. А, изненадващо за миролюбивото й инак поведение, председателят на комисията Анна Александрова многократно я прекъсваше. И дори заплаши, че ще отстрани Керелска от залата. Като междувременно отряза: Предложено е от депутати, защото имаме такова право и сме се възползвали от него! Което напомни за сходни моменти при предния председател Данаил Кирилов спрямо зам.-председатели на ВКС и определени инакомислещи кадровици.
В правната комисия днес бяха и председателите на ВКС и на ВАС Лозан Панов и Георги Чолаков, представляващият ВСС Боян Магдалинчев, главният инспектор Теодора Точкова. Като представител на прокуратурата дойде Красимира Филипова от ВКП, бивш зам-министър на правосъдието.
Лозан Панов бе категоричен – за първи път върховните съдии от ВКС така обединено и безспорно са гласували против промяна в съдебния закон. Тя зачертава кариерния ръст в системата и справедливостта, отиването във Висшия съдебен съвет е въпрос на избор и не става насила, напомни Панов.
Емил Дечев от Съюза на съдиите каза: Очаквахме го, след като кариерните бонуси се дадоха за Инспектората, това беше генерална репетиция. И напомни: За членове на ВСС по дефиниция се избират хора с високи морални и професионални качества, нима такива хора имат нужда от такива бонуси?!
Хамид Хамид (ДПС) опонира: Това не е кариерен бонус, а компенсация! И даде хипотетични примери със съдия от РС-Каспичан, който е станал член на съдебния съвет, а после се е върнал при стария си административен ръководител. Той каква реформа ще прави? – попита Хамид. Додаде: в другите страни от ЕС не било така, но там и ВСС не е постоянно действащ.
Автоматичният кариерен ръст за кадровиците бе защитен и от Драгомир Кояджиков от ВСС (при избора му в съвета съдия от апелативния спецсъд, след изтичането на мандата директно може да стане върховен). Това не е кариерен бонус, а кариерна компенсация, за справедливост, обяви Кояджиков. Иначе щял да е налице „реваншизъм“.
Боян Магдалинчев пък изтълкува нормата така: Няма императив, от ВСС зависи дали членът на съвета с изтекъл мандат ще бъде назначен на по-високата длъжност.
Олга Керелска не се даде: Защо подхождаме с презумпцията, че тези хора (във ВСС) са страхливи, за компенсация или за друго става дума? За човек с високи качества е без значение дали след приключване на мандата ще го повишат. Чух за справедливост – а спрямо магистратите справедливо ли е, системата се държи на труда на тези хора!
Емил Дечев додаде: Ако ще я караме така, да предвидим възможност и депутатите да не се връщат в района, от който са пратени, защото ще изпитват страх от онова, което са правили!
Християн Митев (Обединени патриоти) се намеси: Иначе членовете на ВСС „замръзват“, има неравнопоставеност в кариерното развитие.
Крум Зарков (БСП) изброи три причини за неподкрепа. Първата е процедурна – има ограничения за предложенията за второ четене, тези излиза извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Втората – израстването на един магистрат трябва да е по обективни параметри, спрямо натоварването. С автоматтичен бонус и преместване това се изключва.
Третата – когато се дава възможност на мнозинството във ВСС да реши дали определени кадровици ще заемат една степен по-висока позиция това ще влияе каква позиция ще отстояват те през мандата си.
Пътека до Брюксел от оплакващи се магистрати и интерпретиращи журналисти
Особено любопитно бе изказването на настоящия правосъден министър Данаил Кирилов. А именно:
„Защо е без предложение от МС? Отговорът е, че работната група в Министерството на правосъдието не е стигнала до еднозначно решение по този въпрос. А целта беше най-сетне да приключим този законопроект, чакан от година и нещо. И аз като министър посъветвах колегите от работната група да не включват текстове, по които няма консенсус. Той, консенсусът, е важен заради съсредоточения интерес по мониторинга, както и от партньорите от ЕК. Това е чувствителен въпрос, ясна е позицията на ССБ, както и на определени членове на ВСС.
МС прие проекта така, за да няма пътека до Брюксел от оплакващи се магистрати или творящи журналисти, интерпретиращи фактите.
Събрахме всички становища на Консултативния съвет на европейските съдии. Много от тях са посветени на методиките на оценяване. В другите европейски държави съдията на всеки пет години израства, освен ако не е дисциплинарно наказван. Колегите от НС предлагат именно този критерий – той веднъж е атестиран, тези магистрати по един или друг начин осъществяват кадрова политика във ВСС, каква е защитата на тези професионалисти, попаднали в нетипична, но допустима от Консутативния съвет на европейските съдии ситуация? Каква е гаранцията за независимостта им? От едната страна стои вътрешносъсловната ревност по рефлекса „на казана“. От другата страна – нерешителността или риска да оценяваш колегите си, след този мандат пак ще работиш с тях.
В състояние на арбитри сте – и правна комисия, и пленарна зала. Формално административно аз като министър не ви го препоръчвам. Ако го приемете, МП ще е в ситуация подробно да обяснява вашите мотиви пред Европа, ще доведе до разделение на интерпретациите в държавите членки. Т.нар. скептично настроени държави ще го приемат като минус за напредъка. Други държави, като Румъния и Полша, вероятно ще кажат – то е и като при нас, не знаем българите защо толкова се страхуват и ревнуват, каква им е битката. Но ще остане етикет, капково внушаване: засяга се независимостта на съдебната система. За тяхната теза е много важно България да застане наравно с Румъния и с Полша„.
Тълкуването на цитираното оставяме на вас.
А резултатът в правната комисия бе 12 „за“ и 6 „въздържали се“ в полза на кариерния ръст без конкурси.
Финансовите бонуси
Със същия резултат минаха и поправките за нови финансови придобивки за кадровиците и инспекторите, предложени от Хамид Хамид и Емил Димитров-Ревизоро (в битието му на депутат).
Веднъж, в ЗСВ се добавя, че за членовете на ВСС и на Инспектората важи и чл. 225 от закона. Който казва, че: „При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“.
Втори път, в чл. 225, ал.4 се вкарва записът: „При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на ВСС, главният инспектор и инспекторът от Инспектората към ВСС получава обезщетение в размер на разликата между размера на вече полученото обезщетение и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване. Редът и начинът на обезщетяването се определя с решение на ВСС“.
И още – вече има негативен прецедент в предния ВСС, когато мнозинството кадровици изтълкува, че след приключването на мандата им в съвета също могат да поискат обезщетението за магистратска дейност, на базата и на повишените заплати. И не само. Тогава не мина, заради противостоянето на отговорни служители на ВСС, впоследствие освободени.
В правна комисия днес интерпретацията бе, че кадровици и инспектори ще получат „добавка“ към полагащото им се магистратско обезщетение.
Лозан Панов, Емил Дечев, Олга Керелска се обявиха „против“.
Дечев заяви: Високите морални критерии зачленовете на ВСС предполагат и някакво състояние на духа, готовност за лека саможертва. Тези хора от ВСС и в момента получават много – заплати, коли, жилища. Тръгваме към ескацалия на социалните бонуси, чак ме хваща страх след 10-15 г. какво още допълнително ще предвидимза тези хора. Морално дискредитиращо е.
Керелска: Това е финансов бонус, допълнителна привилегия, която не се възприема от действащите магистрати. Имаше недоволство и когато заплатите във ВСС се приравниха на заплатите на „тримата големи“. Нуждаем се от други примери – на безкористност, на работа за кауза. Нима всяко нещо в историята ни е получавало своя бонус?!
Драгомир Кояджиков обаче опонира: Става дума за правителството на съдебната власт, това е сиромахомилство на ССБ и Керелска!
Министър Кирилов разясни, че и този бонус не е влязъл в предложенията на МС, защото „трикратно е отказан от министъра на финансите“.
Но Боян Магдалинчев успокои – има нов финансов анализ на ВСС за 2020 г., че въздействието върху бюджета ще е минимално, защото изплащането на новите обезщетения ще се разпредели напред в годините.
Останалите промени
Единодушно, правната комисия прие занапред „роднинските“ забрани за изборните членове на ВСС – да съпрузи, конкубини или в родство с административни ръководители в съдебната власт, да важат по колегии – съдийска и прокурорска. То ест да няма проблем изборен член на Съдийската колегия да е в родствос отговорен прокурор и обратното.
Прие се също занапред председателите на ресорните комисии във ВСС, включително и най-отговорните – Комисиите по атестирането и конкурсите (КАК), задължително да са изборни членове на ВСС.
Тази идея – от първоначалния проект на МС – бодеше очите заради конкретния си адресат. Единствено в съдийската КАК председателят традиционно е от професионалната квота на съдиите, а не кадровик.
Днес зам.-правосъдният министър Десислава Ахладова обясни, че след дълги дебати в работната група надделяло разбирането как председател от ВСС ще носи по-голяма отговорност за работата на КАК.
Правната комисия прие също и спорното предложение да се възстановят помощните атестационни комисии по места.
Гласувана бе и поправката охраната на магистратите да се раздели – за сигурността на прокурори и следователи вече да отговаря Бюрото по охрана към главния прокурор. А Главна дирекция „Охрана“ в МП да пази само съдиите.
Депутатите-юристи отхвърлиха предложението от проекта на МС занапред в Инспектората към Висшия съдебен съвет да влизат и съдии и прокурори от районно ниво.
Предстои финалът – второто четене в пленарна зала.
