Хамид Хамид от ДПС с три „редакционни“ предложения за второ четене
Занапред съдиите, прокурорите и следователите да не са ответници по жалби за дискриминация по повод работата им. Да се забрани използването на обидни думи, нецензурни изрази или заплахи в съдопроизводството. Както и занапред делата освен на случаен принцип, да се разпределят и равномерно.
Тези три „редакционни“ предложения за Закона за съдебната власт (ЗСВ) за второ четене направи Хамид Хамид от ДПС (на снимката) в правна комисия днес. И разясни, че лансира идеите след изтичането на всички срокове за внасяне на предложения за второ четене, защото бил сезиран за тях с писма от съдии по-късно.
Мнозинството в правната комисия прие всички три предложения, само от БСП гласуваха „въздържали се“ с мотива, че идеите идват в последния момент. Каква ще е окончателната формулировка на текстовете предстои да видим – одобриха ги по принцип.
Магистратите да не са ответници в административно производство
Първоначалното предложение на Хамид бе в чл. 4 ЗСВ да се добави: „Съдиите,прокурорите и следователите във връзка или по повод извършените от тях служебни действия не могат да са страни в административно производство пред органите на централната или местната власт, освен ако е изрично предвидено в специален закон“.
В крайна сметка принципно се прие по-стегната формулировка от типа: „Съдиите, прокурорите следователите не могат да са ответници за техни служебни действия в административно производство, освен ако е изрично предвидено в специален закон“.
Хамид Хамид мотивира идеята си с функционалния имунитет на магистратите по Конституция. И се позова изрично на много получени писма от съдии, които са призовавани в Комисията по дискриминация по нечии жалби и им се налага да дават обяснения, което е посегателство срещу независимостта.
Като пример за специален закон, допускащ административно производство, пък депутатът от ДПС посочи Закона за защита на личните данни.
А от последвалия дебат се разбра, че основният проблем е с жалбите срещу магистрати за дискриминация.
Най-шумният последен случай бе с адресат настоящият главен прокурор Иван Гешев. Като зам.-главен прокурор той бе ответник в производство пред Комисията за защита от дискриминация заради фразата „и циганите правят така по дела“, казана пред БНТ по повод гръмкото дело „Младост“. Производството започна по жалба на ромския активист Христо Николов, в момента казусът е на вниманието на Върховния административен съд.
В правна комисия обаче бяха дадени други примери – за жалби срещу съдии от ВАС в Комисията за дискриминация, заради получени преписи без подпис.
Остава да видим дали интервютата, давани от магистрати в служебно качество, са и „служебни действия“.
За обидите и заплахите
Тук Хамид също се позова на писма от съдии.
Първоначалното му предложение беше в чл. 7, ал.1 ЗСВ да се добави: „Жалбата и искът следва да са написани на български език, четливо и разбираемо, като е недопустимо използването на обидни думи и нецензурни изрази“.
В крайна сметка принципно бе прието да се обяви за „недопустимо използването на обидни думи или нецензурни изрази или заплахи“.
Като правилата ще се доуточняват и в процесуалните закони.
Както Де факто писа, часове по-рано депутати от БСП внесоха такъв проект за ГПК.
И случайно, и равномерно разпределение
Третото „редакционно предложение“ на Хамид бе освен случайно, разпределението на делата да е и равномерно.
Първоначалният вариант бе за допълване на чл. 9 ЗСВ, като се добави, че разпределението на делата и преписките става след случаен и „равномерен подбор“.
Накрая се прие принципно текст делата и преписките да се разпределят „чрез равномерно електронно разпределение съгласно поредността на постъпването им, като системата съответства на изискването на чл. 360б, ал. 7.“
Последното уточнение, на което особено държеше правосъдният министър Данаил Кирилов, означава, че изработеният софтуер ще се съгласува с МП и с Агенцията за електронно управление.
А мотивът на министъра бе, че е констатирал „във ВКС несертифицирана система, плод на ентусиазъм“. Както и че „практиката в деловодството на ВКС няма нищо общо с изикването на закона разпределението да се осъществява от председател на колегия или отделение“.