Висшият адвокатски съвет трябва да получи повече правомощия спрямо Конституционния съд, смята Ралица Негенцова
Президентът Румен Радев проведе консултации с представители на Висшия адвокатски съвет в рамките на обявеното обществено объсъждане на необходимостта от промени в Конституцията, свързани със съдебната власт.
Радев подчерта, че решението за евентуални поправки в основния закон трябва да се вземе от българските институции, защото другото е „доброволен отказ от суверенитет“. „Тези промени в Конституцията заявявам много ясно, че правя договорки единствено с българските граждани чрез българските институции, обществени и съсловни организации. Ако някой друг прави някакви други уговорки, искам да напомня, че единствено българските народни представители и българският президент са упълномощени да инициират промени в основния закон„, напомни Радев, без да упоменава имена.
В началото на януари заместник държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл обяви пред БНР, че пратеници Държавния департамент са провели в българското Министерство на правосъдието разговори за българската конституция. „Наскоро се договорихме да проведем сериозен диалог за конституционна реформа и за отчетността на съдебната власт”, бяха думите на американския политик. Разбра се, че тема на разговор е било и въвеждането на конституционна жалба.
Държавният глава напомни, че идеята за консултации, свързани с промени в конситуцията бе обявена дори преди да бъдат оповестени препоръките на Венецианската комисията, в които се каза, че един от начините за въвеждане на фигурата на независимия прокурор, е да се извършат корекции в основния закон. Трето и четвърто е, че именно Радев обяви идеята за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, а журналистите, които отразяват съдебния ресор знаят, че проф. Емилия Друмева, секретар по правните му въпроси от години предлага да се регламентира правото на индивидуалната жалба , която дава право на гражданите да сезират лично по определени въпроси Конституционния съд.
„Можем да изучаваме чужд опит и чужди модели, но решенията трябва да вземем сами. Другото е доброволен отказ от суверенитет“, подчерта президентът. Той посочи, че целта на дискусията е да се открият проблемите и възможните решения не само в правосъдната система, но и в други важни области.
„След 30 години преход и дълбоки социално-икономически промени и сътресения, днес търсим отговор на въпроса дали Конституцията ни гарантира с достатъчна надеждност правата на личността, защитата на собствеността и независимостта на съдебната система. Дали е надеждна бариера срещу погазването на разделението на властите, колективната безотговорност и авторитарния произвол“, каза държавният глава.
Според Радев, една от основните задачи на тази конституция е да гарантира правата на гражданите. Той посочи, че през тези години българската адвокатура е натрупала един солиден опит в остояването на правата на бълагрските граждани и често се е явявала последна бариера пред беззаконието.
Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, подчерта, че именнно дебатът между институциите е гаранция за законността.
„Темата за промени в Конституцията е изключително чувствителна и понякога се приема дори болезнено от гражданите. Тези въпроси не трябва да се разглеждат емоционално, а на експертно ниво – внимателно и дори предпазливо“, каза Негенцова. Пред журналисти тя обясни, че Висшия адвокатски съвет трябва да получи повече правомощия спрямо Конституционния съд. Наред с двата върховни съда и Висшият адвокатски съвет трябва да има право да се обръща към КС с искане за тълкувателни решения, даде пример Негенцова.