Съдия до институциите: Питайте КС за реформата на съдебната карта

Defakto.bg

Преструктурирането трябва да става със закон, а не с решения на ВСС

Ред проблеми и въпроси, свързани с реформата на съдебната карта и закриването на действащи съдилища и прокуратури, поставя Галина Николова от РС-Нови пазар в обръщение до институциите.

Писмото на съдия Николова е адресирано до президента Румен Радев, Министерския съвет, председателите на Върховния касационен съд Лозан Панов и на Върховния административен съд Георги Чолаков.

На базата на обстоен преглед на българската историческа традиция, действащия Закон за съдебнатата власт и на международния опит в тази сфера, Галина Николова е категорична – структурните реформи в съдебната власт навсякъде другаде са осъществявани със закон, а не с решения на съдебните съвети. И предлага да бъде сезиран Конституционният съд, който да разтълкува как се откриват и закриват съдилища у нас, както и да обяви за противоконституционен текст от съдебния закон.

Публикуваме предложението на съдия Галина Николова с нейно разрешение и с незначителни съкращения.

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

 От Галина Николова Иванова, районен съдия в Районен съд Нови пазар

Уважаеми дами и господа,

Съгласно чл. 8 от Конституцията на Република България, държавната власт е трикомпонентна и се състои от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Това не е просто отражение на принципа на разделение на властите прокаран от Монтескьо, а показва триединството и силата на отделните аспекти на държавната власт, тяхната значимост и взаимна обусловеност. Една държава е силна, когато са стабилни и силни основите, на които тя се крепи, а това означава стабилност, единство и хармония на всеки от нейните три елемента.

В конституцията е посочено, че съдебната власт е независима (чл. 117, ал. 2 от КРБ), това обаче не нарушава нейната неотделимост от първите две власти, тяхната взаимна обусловеност и единство и доказателство за тяхното пълно взаимодействие е и въведената с настоящия чл. 119, ал.1 от КРБ структура на съдилищата на върховни (ВКС и ВАС), апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, което е превъплътено и в чл. 61, ал.1 от ЗСВ.

Как се определят броят, видът и съдебните райони на съдилищата

Самата Конституция не сочи, а това няма и място в нея, структурата на съдилищата, техния брой, разпределение и съдебни райони, като в чл. 119, ал.1 са изброени видовите съдилища, според упражнявания от тях инстанционен контрол – ВКС, ВАС, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. В ал.2 на чл. 119 е посочено, че със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

Специализираните съдилища, каквито се създадоха в РБ през 2011 г. – Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд, или други възможни видове съдилища (напр. за детско или младежко правосъдие), каквито съществуват в други държави и каквато тенденция и законопроект беше обсъждан през 2014 г. и в България за създаване на специализирани детски съдилища, или други специализирани съдилища, не извършват друг вид правораздаване и изграждането им няма други цели, а само такова, основаващо се на приетите в България закони и със същата цел като на всички посочени в чл. 119, ал.1 от КРБ съдилища – да защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата – чл. 117 от КРБ.

От това следва, че не само специализираните съдилища, съгл.  чл. 119, ал.2 от КРБ се създават със закон, но и общите (неспециализирани) съдилища следва да се създават със закон, който да урежда техният вид и брой според общата или специализираната (за специализираните съдилища) им родова структура, териториален обхват и седалища.

Единственият в момента закон, уреждащ структурата на съдилищата и на цялата съдебна власт е Законът за съдебната власт, който обаче не регламентира в необходимата яснота, както за принадлежащите към съдебната власт магистрати и служители, а още по – малко за всички граждани на РБ, каква е структурата и териториална компетентност на съдилищата. Единствената норма, указваща за някакво териториално делене, е нормата чл. 62 от ЗСВ, съгласно която районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Но какви са самите райони не се сочи в ЗСВ.

Така се установява, че както КРБ, така и ЗСВ, не сочат какъв е броят на отделните видове съдилища – апелативни, окръжни и районни, техният териториален обхват и седалища. Липсва и конкретно решение на Пленума на ВСС (или на предишния общ ВСС) в тази насока. В ЗСВ е определен единствено териториалният обхват и седалища на върховните съдилища, а по отношение на административните съдилища е посочено в чл. 89, ал.1 от ЗСВ, че седалищата им съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища. С приетите през 2011 г. изменения на ЗСВ и нови текстове чл. 100а-100е и чл. 107а-107в. е уреден териториалният обхват и седалища на специализираният наказателен съд и апелативният специализиран наказателен съд.

Съгласно чл. 30, ал. 2 т. 7 от ЗСВ, едно от правомощията на Пленума на ВСС е определянето на броя, териториалният обхват на съдебните райони и седалищата на  районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури се определя. До момента решение, с което да е утвърдена цялостната структура на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури, няма. Няма приет и нарочен друг, различен от ЗСВ закон в тази насока. Това поставя изследователския въпрос, как и кога са били определени отделните видове съдилища и съответните им съдебни райони и как са били извършвани техните структурни промени, както и да се проучат моделите на съдебни реформи в други държави.

Как е било у нас

Бързият сравнителен поглед в назад във времето, в историята на българската съдебна система, показва, че след Освобождението, разкриването на съдилища в България, е ставало с решение на Обикновеното Народно събрание (решение от 34 заседание на 2-то обикновено Народно събрание 15.05.1880 г) и тази структура, с незначителни изменения се е запазила до днес. През годините извършваните промени в районирането на районните съдилища и прокуратури са резултат на променящата се политическа среда и административно – териториално делене в страната и свързаните с това промени в съдоустройството (отпадане на мировите съдилища, по – късно на общинските, духовните и пр.)[1].

С приетия Закон за устройство на съдилищата, приет с Указ № 174 от 6.11.1934 г. е променена структурата на съдилищата и са създадени новите околийски, областни и апелативните съдилища и ВКС. С него е направено подробно изброяване на структурата на съдилищата, на техния брой, териториален обхват и седалища[2].

С чл. 126 от отменената Конституция от 1971 г. са определени новите по вид и структура съдилища, като е посочено, че има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища, а съгласно § 2, ал.2 от ПЗР на действалия в този период ЗУС от 1976 г. е посочено, че „съществуващите съдебни райони и определените седалища на съдилищата до влизането на закона в сила се запазват, докато Държавният съвет издаде решение по този въпрос“.

С Решение №8 от 31 март 1981 г. на Държавния съвет на НРБ /ДВ бр.44 от 05.06.1981г./ за определяне на районите и седалищата на съдилищата са определени районите и седалищата на окръжните и районните съдилища и на окръжните и районните прокуратури.

В днешно време, след приемането на новата Конституция, НЯМА конкретен закон или решение на МС по утвърждаване на видовете съдилища, съдебните райони и техните седалища.

Сега функциониращият ВСС, от своето създаване (1991 г.) до 2016 г., се е произнасял в съответствие с настоящата редакция на чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ (предишен чл. 27, ал.1, т.2 от ЗСВ от 1994 г.), относно определянето на броя, седалищата и населените места, принадлежащи към съответните съдилища не повече от шест пъти[3], но винаги за конкретен ОСВ, а не за множество ОСВ, поради което и към момента няма яснота относно броя на районните, окръжните, апелативните и пр. съдилища и тяхната юрисдикция.

Какво става с прокуратурите днес

Съгласно чл. 126, ал.1 от КРБ, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, което съгл. Решение № 2 от 7.02.2017 г. на КС по к. д. № 13/2016 г., означава задължително създаване на прокуратури, съответстващи по вид и степен на изброените в чл. 119, ал. 1 от Конституцията съдилища.

В мотивите на това решение е посочено, че „пълното припокриване на териториалните структури на съда и прокуратурата не е задължително по смисъла на чл.126, ал.1 от Конституцията. В някои случаи то не е организационно и финансово оправдано. …… Достатъчно и в съгласие с чл.126, ал.1 от Конституцията, би било осигуряване участието по дела на съответните на степента на съда прокурори, когато това участие е изискуемо от закона”. В последното изречение от мотивите на решението на КС е посочено, че освен създаването на специализирани съдилища и на съответстващите им прокуратури, както и на „правила за териториалното разпределение на съдилищата и прокуратурите е предоставено на преценката на законодателя, съгласно чл.133 от Конституцията”. Граматическото тълкуване на това сложно съставно изречение, чиито две прости изречения имат самостоятелен характер, сочи, че законодателят извършва преценка и взема решения както за създаването на специализирани съдилища и на съответстващите им прокуратури, така и за териториалното разпределение на всички останали съдилища и прокуратури.

Това решение на КС (или по – скоро неговите мотиви, без да се държи сметка за посоченото във втората част на последно изречение от тях) отприщи и следващите действия на Пленума на ВСС, с които за първи път в историята на българската съдебна система от създаването й от 1880 г. до момента се тръгна към масово закриване на функциониращи органи на съдебната власт, след като до този момент единствено бяха разкривани такива.

Масово закриване на органи на съдебната власт беше извършено за първи път през 2018 г., когато с Решение по протокол № 21/19.07.2018 г. бяха закрити, считано от 01.01.2019 г. 11 районни прокуратури:

Белоградчик;

Кула;

Дряново;

Трявна;

Тервел;

Ардино;

Брезник;

Трън;

Мадан;

Чепеларе и

Тополовград.

С Решение на Пленума на ВСС по протокол № 20/29.07.2019 г. се закриха, считано от 1 януари 2020 г. нови 29 районни прокуратури в страната от съответните окръжни прокуратури:

1. За района на ОП Бургас: Несебър; Поморие; Средец; Малко Търново, Царево.
2. За района на ОП Сливен: Котел; Нова Загора.
3. За района на ОП Шумен: Велики Преслав; Нови пазар.
4. За района на ОП Разград: Исперих; Кубрат.
5. За района на ОП Търговище: Омуртаг; Попово.
6. За района на ОП Перник: Радомир.
7. За района на ОП Велико Търново: Елена.
8. За района на ОП Плевен: Кнежа; Левски; Никопол; Червен бряг.
9. За района на ОП Варна: Провадия; Девня.
10. За района на ОП Русе: Бяла.
11. За района на ОП Силистра: Дулово; Тутракан.
12. За района на ОП Пловдив: Първомай.
13. За района на ОП Стара Загора: Гълъбово; Раднево.
14. За района на ОП Ямбол: Елхово.

Закритите прокуратури се придадоха към съществуващите районни прокуратури в областните градове, а на мястото на закритите се създават според решенията на ВСС „териториални поделения“ към тези мега районни прокуратури.

Какво е съдържанието на понятието, употребено в нормата на чл. 30, ал.2, т. 7 от ЗСВ „териториално отделение“ не сочи самия закон. В решение на прокурорската колегия към по т. 3 от Протокол № 18/ 26 април 2017 г., обаче е посочено, че „териториално отделение“ по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 7 от Закона за съдебната власт представлява разкрито от Пленума на Висшия съдебен съвет в дадено населено място звено в структурата на съответната районна прокуратура с прокурори и специализирана администрация за изпълнение на функциите им на територията на съответния на районната прокуратура съдебен район.

Това решение на прокурорската колегия към ВСС, освен че не обвързва съдийската колегия при бъдещите действия от страна на последната за закриване или обединяване и вливане на съдилища, е и в нарушение на чл. 51 от Закона за нормативните актове, доколкото задължително тълкуване на нормативен акт дава само органът, който го е издал, а не от съответната колегия на ВСС. Какво следва да бъде съдържанието на посоченото в чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ „териториално отделение“, следва да се посочи след нарочно изменение на ЗСВ в Допълнителните разпоредби на закона, каквито към момента няма или чрез тълкуване, направено от  законодателя[4].

На дневен ред са реформите в районните съдилища

С решение на съдийската колегия при ВСС по т. 20 от Протокол  № 31/1.10.2019 г. е взето решение за „продължаване“ на реформата на съдебната карта на съдилищата, като от публикации в медиите се установява, че се предлага обединяване и вливане на 72 районни съдилища[5].

С решение по протокол № 29/05.12.2019 г. т. 54 на Пленума на ВСС е взето решение, с което са одобрени групи от съдебни структури – по 2 районни съдилища и 2 районни прокуратури във всеки апелативен район (общо 10 РС и 10 РП), които да бъдат реорганизирани и/или обединени, както следва:

За Апелативен район Бургас: Районен съд – Елхово; Районен съд – Тополовград; Районна прокуратура – Айтос; Районна прокуратура – Карнобат.

За Апелативен район Варна: Районен съд – Омуртаг; Районен съд – Търговище; Районна прокуратура – Балчик; Районна прокуратура – Каварна.

За Апелативен район Велико Търново: Районен съд – Велико Търново; Районен съд – Елена; Районна прокуратура – Павликени; Районна прокуратура – Севлиево.

За Апелативен район Пловдив: Районен съд – Чепеларе; Районен съд – Смолян; Районна прокуратура – Панагюрище; Районна прокуратура – Харманли.

За Апелативен район София: Районен съд – Костинброд; Районен съд – Сливница; Районна прокуратура – Берковица; Районна прокуратура – Мездра.

Сред посочените прокуратури и съдилища, преобладават такива с натовареност много над средната за страната[6].

Фактическото извършване на реформата до момента е при неясни и нееднакви критерии, в т.ч и относно правоотношенията със съдебните служители. За разлика от правоотношенията със съдебните служители от закритите от първия етап на реформа в прокуратурата (тази от 2018 г.), които не бяха прекратени и нямаше съкратени заети щатове[7] (освен незаетите), с решение на ПК на ВСС по Протокол № 39/ 11.12.2019 г. т.28 (относно новите 29 прокуратури), заетите ръководни длъжности на служителите от общата администрация бяха съкратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ (поради закриване на част от предприятието), а по отношение на заетите щатни бройки за съдебни служители от специализираната администрация съществуващите отношения бяха запазени с новите им работодатели (административните ръководители на прокуратурите от областните градове) на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ (поради преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго). Това показва липсата на еднакви, ясни, прозрачни, предварително установени при самото приемане на модела за съдебна реформа принципи и правила, което значително засегна правата (трудови и социални) на работещите магистрати и съдебни служители.

 Международният опит

Преди да се направят важни за българската съдебна система изводи и да се вземат решения по бъдещото й функциониране, следва да се вземе предвид и опитът на други държави в тази насока. За сравнение с извършваните в останалите държави съдебни реформи, следва да се посочи, че във всички случаи, те са били свързани с извършваните административни реформи на страните, особено след промените от 1989 г. в повечето европейски държави, както и че са извършени с участието на всички държавни органи на най – високо ниво, например:

В Сърбия – с нарочен закон са определени седалищата и териториалния обхват на съдилищата и прокуратурите, в резултат на което и реформите се правят с акт на законодателния орган – със закон;

В Германия това е направено преди 30 г., в периода след 1989 г. (обединението на източна и западна Германия), а в периода 2005-2009 г. са били закрити някои от малките съдилища, с щат на магистратите до 2 щата и от трибуналите (второинстанционните съдилища), такива с 4 до 6 щата магистрати. Решението за закриването им е взето след участието на министерство на правосъдието, парламента, върховните съдилища, съдийските и прокурорските организации, съветите, медиите и обществеността.

В Италия, преди 30 години са закрити някои малки съдилища и някои от трибуналите (второинстанционните съдилища). През 2012 г. е преразгледана реформата, при която са закрити малките трибунали и прокуратури. Решението за закриването им е взето от министерство на правосъдието и върховните съдилища,  а сегашните 139 трибунала отговарят на броя на провинциите в Италия. Закриването е станало със закон.

В Португалия, извършената в периода 2008-2016 г. съдебна реформа е извършена също със закон на правителството, като след това са били издадени и наредби. От общо 300 съда  са били обособени 23 големи първоинстанционни съдилища, които отговарят на извършената административна реформа (обособени са 23 адм.района). Самата реформа е извършена със закон.

В Холандия са съкратени със закон районни (от 52 на 19), окръжни (от 19 на 11) и апелативни (от 5 на 4) съдилища.

В Австрия, закрити със закон са някои малки районни и второинстанционни съдилища.

В Украйна приет през м.ноември 2019 г. с нарочен закон са съкратени щатовете (а не за цели органи на съдебната власт) във върховния от 200 на 100 магистратски щата.

В посочените държави не са извършвани съкращения на заетите щатовете, а съдебните служители от закритите органи са били преназначени в новосъздадените такива, като им е дадена възможност в рамките на 2 годишен срок, сами да изберат друг орган на съдебната власт, в който да работят и само ако не приемат тези условия да напуснат.

Изводи от опита на посочените държави:

1/ Промените във всички посочени държави са извършени с нарочен закон, а не с решения на съдебните им съвети;

2/ Реформите са пряко подчинени на извършените политико – икономически  промени (промените в Европа след 1989 г.), както и промени в административно териториалното делене на страните;

3/ В  повечето от държавите реформите обхващат всички инстанционни нива на съдилищата и прокуратурите – районни, окръжни, апелативни, а в някои дори и върховните съдилища (промени в щатовете им), т.е има пропорционалност;

4/ Вземането на решенията за закриване са резултат на направени задълбочени обсъждания с участието на всички държавни власти, министерство на правосъдието, висшите им съвети, професионалните общности на прокурорите, съдиите, адвокатите, представителите на академичната общност и обществеността, както и на местните структури на изпълнителната власт на районите, където се закриват съдебни органи;

5/ Реформите не са продиктувани от необходимост от финансови икономии в бюджета на съдебната власт;

6/ Положителните резултати са даването на възможност на магистратите и съдебните служители на избор на друг орган на съдебната власт, в който да работят, по – добра организация за някои от новоизградените структури, възможност за специализация на работещите магистрати, резултат на по – големия щат;

7/ Негативните резултати са затруднен, а в някои случаи и невъзможен достъп на гражданите до правосъдие, недобро райониране, съобразно отдалечеността на съдилищата от населените места, липсата на добре развитото алтернативно разрешаване на спорове (напр.медиация), недобри условия на труд в новоизградените  структури.

Всичко гореизложено показва, че както определянето на структурата, териториалният обхват и седалища на съдилищата, така и извършените с решенията на Пленума на ВСС по протокол № 21/19.07.2018 г. и № 20/29.07.2019 г. за закриването на общо 40 районни прокуратури са без аналог, както в българската съдебна система, така и в тази на други държави, доколкото това се извършва без „преценката на законодателя”, облечена в съответен закон (ЗСВ или друг, както сочат и мотивите на Решение № 2/07.02.2017 г.по конст.д. № 13/2016 г. На КС), а с обикновени решения на Пленума на ВСС, и не при единни и ясни правила.

Извършеното закриване е противоконституционно

Намирам, че извършеното, а също и евентуалното бъдещо закриване на органи на съдебната власт противоречи на Конституцията на РБ, по следните причини:

На първо място, самото разкриване на съдилища, респ.прокуратури е възможно съгласно чл. 119, ал. 2 вр. ал.1 от КРБ със закон, а единственият до момента закон, ЗСВ, не урежда подробно броя, вида (според компетентностите) и териториалният обхват на отделните органи на съдебната власт, от което следва, че след като няма надлежен закон за разкриването на ОСВ, не може да има и адекватно закриване на такива. Единствената до момента информация за съдебните райони е тази качена на сайта на ВСС „по предоставени данни от апелативните, окръжните и районни съдилища“, което потвърждава посоченото до момента, че липсва закон или надлежен нормативен акт, който да урежда тези въпроси (за сравнение в Сърбия, освен устройствен закон за съдебната власт има и закон за местата и районите на съдилищата и прокуратурите, последният е 2013 г).

На второ място, даденото в чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ правомощие на Пленума на ВСС да създава и закрива съдилища и прокуратури, да променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура, е дадено от законодателя по преценка, винаги за конкретен орган на съдебната власт (индивидуално), според обществените потребности и възможностите на държавата да обезпечи свободен и равен достъп на всички граждани до правосъдие. Това правомощие не касае масово (групово, на етапи или на вълни) закриване на органи на съдебната власт, какъвто характер имат  посочените две до момента решения на ВСС относно прокуратурите, а вероятно със сходно съдържание ще бъдат и тези по отношение на районните съдилища.

Общия брой на закритите след 01.01.2020 г. прокуратури е 40. Със закриването на 40 бр. районни прокуратури практически се извършва принципно структурна реформа в организацията на съдебната власт в България, като в отделни съдебни райони се обособяват по една огромна районна прокуратура, с по няколко „териториални отделения“. В посочените решения липсва принципно единство, доколкото за някои от районите на изброените окръжни прокуратури ще продължат да функционират след 01.01.2020 г. само по една районна прокуратура с огромен териториален обхват, а в други окръжни прокуратури ще има по 2 или повече районни прокуратури, в съхранен вид, въпреки по – ниската си натовареност за някои. След 01.01.2020 г. ще продължат да функционират към някои окръжни прокуратури и съществуващите към момента в пълен обем районни прокуратури.

 На трето място, въведеното в чл. 30, ал.2, т. 7 от ЗСВ и дефинирано от ПК на ВСС в Решение по т. 3 от Протокол № 18/ 26 април 2017 г. понятие „териториално отделение“ създава принципно нова структурна единица, която не е регламентирана в КРБ и с това противоречи на чл. 119, ал.1 и чл. 129, ал.1 от КРБ.

На четвърто място, сред закритите до момента органи на съдебната власт, в частност прокуратури има такива с ниска, но и с много висока натовареност. На сайта на ВСС, в раздел съдебна статистика и регистри са публикувани данните в т.ч и за първото полугодие на 2019 г., за натовареността на всички органи на съдебната власт[8], но това са данни за отчетената за конкретен период натовареност и не представляват норма (правило), въз основа на която да се правят изводи и предложения за евентуално закриване и респ.вливане на едни органи към други. Само задълбочен анализ за поне 5 годни назад и анализ на тенденциите, породени от обществено – социалните и демографски промени може да оправдае необходимостта от реформи.

 На пето място, направените до момента реформи, закриване на общо 40 прокурорски органи, не може да бъде оправдано с необходимост от финансови икономии по бюджета (в какъвто смисъл е посоченото в мотивите на Решение № 2/07.02.2017 г.по конст.дело № 13/2016 г. На КС относно възможните организационни и финансови аргументи), т.к до момента никъде не са направени и финансови анализи обосноваващи тази необходимост, както и прогнози за бъдещите икономии.

Напротив, налице е базова необезпеченост на функционирането на новите структури, като това ще доведе до допълнителни разходи за командировъчни пари за магистратите и транспортни разходи за магистрати и съдебни служители (социални разходи), за които ВСС вече няма да има основание да отказва изплащането им, така както правеше до момента по отношение на магистратите и съдебните служители, които живееха в други населени места извън седалището на ОСВ, където работят (последното се превърна в практика на ВСС след 2009 г., когато беше взето Решение  ВСС по т. 38.2.2, изр.2.ро от  протокол № 5 от 4.02.2010 г. да не се извършва плащане на разходи на магистрати, направени за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато се намират в различни населени места).

Няма да се реализират финансови икономии и поради това, че с извършваните по този начин структурни реформи ще се наложи разкриване на нови щатове за „шофьори“ (увеличение на щатовете за такива вече е направено с решение на прокурорската колегия при ВСС по протокол № 39/11.12.2019 г. към всички окръжни прокуратури, при които се закриват районни такива) и закупуване на нови МПС (през 2018 г. бяха закупени нови 50 автомобила, а за бъдеще ще е по – разумно да се купуват микробуси за транспорт на служителите от закритите ОСВ), което води до още по – високи финансови тежести за бюджета на съдебната власт.

На шесто място, извършените до момента и предстоящи реформи са необосновани и от гледна точка на стопанско-икономическото развитие на регионите, които се отнасят към съответните съдебни райони, както и транспортната обезпеченост на същите, като предпоставка за гарантиране на равен и свободен достъп на гражданите до правосъдие.

На седмо място, с решение на прокурорската колегия при ВСС по протокол № 39/11.12.2019 г. е разпоредено извършването на съкращения на щатни бройки за съдебни служители на ръководни длъжности и съдебни служители от общата администрация почти 60 щата, каквото съкращение не е извършвано в никоя от държавите, провели съдебни реформи.

На осмо място, намирам, че преди извършването на подобни реформи следваше, а за бъдещите е задължително да има отговорно държавническо отношение, в т.ч и на останалите власти, материализирано чрез нарочен закон, така както изисква самата КРБ или поне изменение на съществуващия ЗСВ, в контекста на поставените проблеми.

В този смисъл е добре да се припомни, че и в миналото, както и сега е имало външни наблюдатели по различни вътрешно държавни въпроси, в т.ч. и относно функционирането на съдебните системи на отделните държави и в тази връзка казаното от английския наблюдател по въпросите за преустройството на съдилищата в Македония, Джеймс Брайс през 1906 г.[9], че „въпросът за организацията на съдилищата, поради своята важност, следва да се разреши от централното правителство, а не да се оставя на разбиранията на инспекторите на правосъдието”, показва важността на поставения проблем за същността на държавната власт в нейната цялост.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми членове на Министерски съвет,

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд

Уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд

Предлагам на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 149, ал.1 от Конституцията на Република България да внесете предложение пред Конституционния съд със следните искания:

1. да даде задължителни тълкувания на чл. 119, ал.1 от КРБ относно реда за създаване, респ. закриване на съдилища – със закон (Законът за съдебната власт или друг нарочен такъв) или с решение на Пленума на ВСС и какво следва да включва това – определяне на броя на съдилищата по вид (според процесуалната им йерархия), териториалният обхват (юрисдикцията) и седалището на съдилищата.
2. да установи противоконституционност на чл. 30, ал.2, т. 7 от ЗСВ относно посоченото в него „териториално отделение“, което представлява нов вид структура в рамките на прокуратурите и съдилищата, както и
3. да организирате нов и цялостен държавнически и обществен дебат за преструктурирането на съдебната власт, като се приеме принципно разбиране за съдържанието на самата реформа, като в случай, че се цели оптимизация на цялото съдопроизводство и правораздаване, това би означавало и закриване на други видове структури, поне такива с по – ниска щатна натовареност.

Липсата на ясен критерий относно приемливата средна норма за натовареност за отделните органи на съдебната власт, според тяхната структурна принадлежност в инстанционното правораздаване превръща съдебната реформа в самоцелна и без надлежно съгласуване с останалите власти.

 

[1] Съгласно чл. 1 от Наредбата закон за общинските съдилища от 6.11.1934 г., „Въ всяка община има общински съдъ“, което ясно е посочвало териториалният обхват на всяко едно съдилище, като съвпадащо с това на съответната община.

[2] чл. 3 Ведомствата и съдилищата на околийските съдилища съвпадатъ съ тези на околийските управления“, както и че областните съдилища са 29 и имать съдилищата си въ градовете: София, Пазарджикъ, Пловдивъ, Стара-Загора, Хасково, Ямболъ, Бургазъ, Варна, Шуменъ, Русе, Търново, Плевенъ, Враца, Видинъ, Кюстендилъ, Сливенъ, Горна-Джумая, Кърджалий, Ловечъ, Ломъ, Оряхово, Разградъ, Севлиево, Трънъ, Дупница, Неврокопъ, Силистра, Добрич и Свищовъ. Апелативните съдилища са три: Софийски – съ седалище гр. София и ведомство районите на Софийския, Трънския, Дупнишкия, Кюстендилския, Горноджумайския, Врачанския, Ломския, Оряховския и Видинския областни съдилища; Русенския – съ седалище гр. Русе и ведомство районите на Плевенския, Търновския, Русенския, Шуменския, Ловешки, Разградския, Силистренския, Добришкия, Севлиевския, Свищовския и Варненския областни съдилища и Пловдивския – съ седалище гр. Пловдивъ и ведомство районите на Пазарджишкия, Пловдивския, Неврокопския, Старозагорския, Хасковския, Ямболския, Сливенския, Кърджалийския и Бургазкия областни съдилища. Върховния касационенъ съдъ има седалището си въ София.

[3] С решение на Висшия съдебен съвет №18 от 16.06.1993г. са разкрити нови Районен съд и Районна прокуратура със седалище – гр.Каварна с район на действие – община Каварна и община Шабла, на територията на Добрички съдебен окръг, считано от 01.07.1993г.; Решение по Протокол № 7/ 01.02.2006 г. по т. 1, за промяна принадлежността на съдебният район на с. Мадара, област Шумен от границите на съдебен район Нови Пазар, окръг Шумен и вписването му към съдебен район Шумен, окръг Шумен; Решение по Протокол № 29/23.06.2006 г., по т. 1за изключване на село Върбица, област Враца от границите на съдебен район Бяла Слатина, окръг Враца и вписването му към съдебен район Враца, окръг Враца; Решене по Протокол № 32/12.07.2006г., за изключване на село Равнината, област Смолян от границите на съдебен район Смолян, окръг Смолян и вписването му към район Мадан, окръг Смолян; Решение по протокол № 41/04.10.2006 г., т. І, за разкриване на нови районен съд и районна прокуратура Гълъбово, в което е посочено седалището на съда и е посочен и обхватът, административно – териториалните граници на съдебният район, считано от 1 март 2007 год.; Решение по т. 19 на протокол № 6 /06.02.2014 г. на ВСС относно преструктуриране на военните съдилища (закриване на военен съд – Плевен и военен съд – Варна).

[4] Един от последните такива е Закон за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците в РБ

[5] https://news.lex.bg/%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd% d0%b5-%d0%b8-%d0%b2%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-72-%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8/

[6] Виж статистическите таблици за натовареността на http://www.vss.justice.bg/page/view/1082

[7] Решение по протокол № 32/ 03.12.2018 г. на ПК на ВСС, както и при закриването на военните съдилища в Плевен и Варна – Решение по протокол № 9/27.02.2014 г. на ВСС

[8] http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/24/2019-09-24_SK-VSS-t38.pdf

[9] Документи за българската история, том ІV, БАН, София 1942, с. 268-269