Последни новини
Home / Законът / ВКС образува тълкувателно дело за прихващането на задължения

ВКС образува тълкувателно дело за прихващането на задължения

Defakto.bg

 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 20 януари 2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 2/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС за тълкувателно решение по следните въпроси:

  1. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
  2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?

Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на Висшия адвокатски съвет, съобщава съдът.  В него е посочено, че  по въпросите са налице две групи съдебни актове, постановени от различни състави на ВКС по аналогични казуси.

Според част от съдебните състави (Решение № 229/21.03.2005 г. по т. д. № 494/2004 г. по описа на ВКС, Второ ТО; Решение № 707/13.07.2011 г. по гр. д. № 1787/2009 г. по описа на ВКС, Трето ГО) „съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение“. Нов процес относно разликата според тези състави е недопустим.

Друга част от съдебните състави не споделят становището, че за дължимостта на остатъка от вземането на ответника е създадена сила на пресъдено нещо и той не може да бъде пререшаван (Определение № 665/30.07.2015 г. по т. д. № 2749/2014 г. по описа на ВКС, Първо ТО). Според тях спорът се развива в съотношение главно – евентуално вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). В случай че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй като то е единствено средство на защита срещу иска. Тези  съдебни състави отричат становището, че предявеното насрещно вземане във всички случаи е цялото съществуващо вземане на ответника дори и то да надвишава по размер първоначалното и приемат, че разликата до пълния размер на вземането, с част от което е извършено прихващане, може да е предмет на самостоятелен процес.

About De Fakto

Проверете също

Румен Радев: Много партии броят гласове и разпалват протести, но не излизат с ясни позиции за кризата

Много от партиите в момента броят гласове – ще вземат ли или ще изгубят гласове, …

Позиция на КЗД: Здравният министър трябва да коригира ограничителните мерки в заповедта за Ковид – сертификата

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) излезе със становище , в което препоръчва на министъра …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.